¹Og Jesus tok atter til orde og talte til dem i lignelser og sa:

¹И Исус почна пак да им говори с притчи, като казваше:

²Himlenes rike er å ligne med en konge som gjorde bryllup for sin sønn.

²Небесното царство прилича на цар, който направи сватба на сина си.

³Og han sendte sine tjenere ut for å be de innbudne komme til bryllupet; men de vilde ikke komme.

³Той разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; но те не искаха да дойдат.

⁴Atter sendte han andre tjenere ut og sa: Si til de innbudne: Se, jeg har gjort i stand mitt måltid: mine okser og mitt gjø-fe er slaktet, og alt er ferdig; kom til bryllupet!

⁴Пак изпрати други слуги, казвайки: Речете на поканените: Ето, приготвих обеда си; юнците ми и угоените са заклани, и всичко е готово; дойдете на сватба.

⁵Men de brydde sig ikke om det og gikk sin vei, den ene til sin aker, den annen til sitt kjøbmannskap;

⁵но те [занемариха] поканата, и разотидоха се, един на своята нива, а друг на търговията си;

⁶og de andre tok fatt på hans tjenere, hånte dem og slo dem ihjel.

⁶а останалите хванаха слугите му и безсрамно ги оскърбиха и убиха.

⁷Men kongen blev harm, og sendte sine krigshærer ut og drepte disse manndrapere og satte ild på deres by.

⁷И царят се разгневи, изпрати войските си и погуби ония убийци, и изгори града им.

⁸Derefter sier han til sine tjenere: Bryllupet er vel ferdig, men de innbudne var det ikke verd;

⁸Тогава казва на слугите си: Сватбата е готова, а поканените не бяха достойни.

⁹gå derfor ut på veiskjellene og be til bryllups så mange I finner!

⁹Затова идете по кръстопътищата и колкото намерите, поканете ги на сватба.

¹⁰Så gikk da disse tjenere ut på veiene og fikk sammen alle dem de fant, både onde og gode, og bryllupshuset blev fullt av gjester.

¹⁰И тъй, ония слуги излязоха по пътищата, събраха всички колкото намериха, зли и добри; и сватбата се напълни с гости.

¹¹Da nu kongen gikk inn for å se på dem som satt til bords, så han der en mann som ikke hadde bryllupsklædning på.

¹¹А царят, като влезе да прегледа гостите, видя там един човек, който не бе облечен в сватбарска дреха.

¹²Og han sa til ham: Min venn! hvorledes er du kommet inn her og har ikke bryllupsklædning på! Men han tidde.

¹²И каза му: Приятелю, ти как си влязъл тук без да имаш сватбарска дреха? А той мълчеше.

¹³Da sa kongen til tjenerne: Bind hender og føtter på ham og kast ham ut i mørket utenfor! Der skal være gråt og tenners gnidsel.

¹³Тогава царят рече на служителите: Вържете му нозете и ръцете, и хвърлете го във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

¹⁴For mange er kalt, men få er utvalgt.

¹⁴Защото мнозина са поканени, а малцина избрани.

¹⁵Da gikk fariseerne bort og holdt råd om hvorledes de kunde fange ham i ord.

¹⁵Тогава фарисеите отидоха и се съветваха как да Го впримчат в говоренето Му.

¹⁶Og de sendte sine disipler avsted til ham sammen med herodianerne og lot dem si: Mester! vi vet at du er sanndru og lærer Guds vei i sannhet, og ikke bryr dig om nogen, for du gjør ikke forskjell på folk;

¹⁶И пращат при Него учениците си, заедно с Иродианите, да кажат: Учителю, знаем, че си искрен, учиш в истина Божия път и не Те е грижа от никого, защото не гледаш на лицето на човеците.

¹⁷Si oss da: Hvad tykkes dig? er det tillatt å gi keiseren skatt, eller ikke?

¹⁷Кажи ни, прочее: Ти как мислиш? Право ли е да даваме данък на Кесаря, или не?

¹⁸Men Jesus merket deres ondskap og sa: Hvorfor frister I mig, hyklere?

¹⁸А Исус разбра лукавството им, и рече: Защо Ме изпитвате, лицемери?

¹⁹Vis mig skattens mynt! De rakte ham da en penning.

¹⁹Покажете ми данъчната монета. И те Му донесоха един пеняз.

²⁰Og han sier til dem: Hvis billede og påskrift er dette?

²⁰Той им каза: Чий е този образ и надпис?

²¹De sier til ham: Keiserens. Da sier han til dem: Gi da keiseren hvad keiserens er, og Gud hvad Guds er!

²¹Казват му: Кесарев. Тогава им казва: Като е тъй, отдавайте Кесаревите на Кесаря, а Божиите на Бога.

²²Og da de hørte det, undret de sig, og forlot ham og gikk bort.

²²И като чуха това, те се зачудиха, и оставяйки Го, си отидоха.

²³Samme dag kom nogen sadduseere til ham, de som sier at det ikke er nogen opstandelse, og de spurte ham og sa:

²³В същия ден дойдоха при Него садукеи, които казват, че няма възкресение и попитаха Го, казвайки:

²⁴Mester! Moses har sagt: Når en mann dør og ikke har barn, da skal hans bror gifte sig med hans hustru og opreise sin bror avkom.

²⁴Учителю, Моисей е казал: Ако някой умре бездетен, брат му да се ожени за жена му, и да въздигне потомък на брата си.

²⁵Nu var det hos oss syv brødre; og den første giftet sig og døde, og da han ikke hadde avkom, efterlot han sin hustru til broren.

²⁵А между нас имаше седмина братя; и първият се ожени и умря; и, като нямаше потомък, остави жена си на брата си;

²⁶Likeså den annen og den tredje, like til den syvende.

²⁶също и вторият и третият, до седмият.

²⁷Men sist av alle døde kvinnen.

²⁷А подир всички умря и жената.

²⁸Men i opstandelsen, hvem av de syv skal da få henne til hustru? for de har jo hatt henne alle sammen.

²⁸И тъй, във възкресението на кого от седмината ще бъде жена? защото те всички я имаха.

²⁹Men Jesus svarte og sa til dem: I farer vill fordi I ikke kjenner skriftene og heller ikke Guds kraft.

²⁹А Исус в отговор им рече: Заблуждавате се, като не знаете писанията нито Божията сила.

³⁰For i opstandelsen hverken tar de til ekte eller gis de til ekte, men de er som Guds engler i himmelen.

³⁰Защото във възкресението нито се женят, нито се омъжват, но са като [Божии] ангели на небето.

³¹Men om de dødes opstandelse, har I da ikke lest hvad som er sagt eder om den av Gud, som sier:

³¹А за възкресението на мъртвите, не сте ли чели онова, което Бог ви говори, като казва:

³²Jeg er Abrahams Gud og Isaks Gud og Jakobs Gud? Han er ikke de dødes Gud, men de levendes.

³²"Аз съм Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов?" Той не е Бог на мъртвите, а на живите.

³³Og da folket hørte det, var de slått av forundring over hans lære.

³³И множеството, като чу това, чудеха се на учението Му.

³⁴Men da fariseerne hørte at han hadde stoppet munnen på sadduseerne, kom de sammen;

³⁴А фарисеите, като чуха, че смълчал садукеите, събраха се заедно.

³⁵og en av dem, en lovkyndig, spurte for å friste ham:

³⁵И един от тях, законник, за да Го изпита, зададе Му въпрос:

³⁶Mester! hvilket bud er det største i loven?

³⁶Учителю, коя е голямата заповед в закона?

³⁷Han sa til ham: Du skal elske Herren din Gud av alt ditt hjerte og av all din sjel og av all din hu.

³⁷А Той му рече: "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа и с всичкия си ум".

³⁸Dette er det største og første bud.

³⁸Това е голямата и първа заповед.

³⁹Men det er et annet som er like så stort: Du skal elske din næste som dig selv.

³⁹А втора, подобна[ на нея], е тая: "Да възлюбиш ближния си, както себе си".

⁴⁰På disse to bud hviler hele loven og profetene.

⁴⁰На тия две заповеди стоят целият закон и пророците.

⁴¹Men mens fariseerne var samlet, spurte Jesus dem:

⁴¹И когато бяха събрани фарисеите, Исус ги попита, казвайки:

⁴²Hvad tykkes eder om Messias? hvis sønn er han? De sier til ham: Davids.

⁴²Какво мислите за Христа? Чий Син е? Казват Му: Давидов.

⁴³Han sier til dem: Hvorledes kan da David i Ånden kalle ham herre, når han sier:

⁴³Казва им: Тогава как Давид чрез Духа Го нарича Господ, думайки:

⁴⁴Herren sa til min herre: Sett dig ved min høire hånd, til jeg får lagt dine fiender under dine føtter!

⁴⁴"Рече Господ на моя Господ: Седи отдясно Ми. Докле положа враговете Ти под нозете Ти?"

⁴⁵Kaller nu David ham herre, hvorledes kan han da være hans sønn?

⁴⁵Ако, прочее, Давид Го нарича Господ, как е негов син?

⁴⁶Og ingen kunde svare ham et ord, og heller ikke vågde nogen å spørre ham mere fra den dag.

⁴⁶И никой не можеше да Му отговори ни дума; нито пък дръзна вече някой от тоя ден да Му задава въпроси.