¹Da det nu var blitt morgen, holdt alle yppersteprestene og folkets eldste råd imot Jesus, at de kunde drepe ham,

¹А на сутринта всичките главни свещеници и народни старейшини се съвещаваха против Исуса, да Го умъртвят.

²og de bandt ham og førte ham bort og overgav ham til landshøvdingen Pilatus.

²И когато Го вързаха, заведоха Го и Го предадоха на управителя Пилата.

³Da nu Judas, som forrådte ham, så at han var blitt domfelt, angret han det, og han kom tilbake til yppersteprestene og de eldste med de tretti sølvpenninger og sa:

³Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че [Исус] бе осъден, разкая се и върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза:

⁴Jeg har syndet da jeg forrådte uskyldig blod. Men de sa: Hvad kommer det oss ved? Se du dertil!

⁴Съгреших, че предадох невинна кръв. А те рекоха: Нам що ни е? Ти гледай.

⁵Da kastet han sølvpengene inn i templet, og gikk bort og hengte sig.

⁵И като хвърли сребърниците в храма, излезе и отиде и се обеси.

⁶Men yppersteprestene tok sølvpengene og sa: Det er ikke tillatt å legge dem i tempelkisten; for det er blodpenger.

⁶А главните свещеници взеха сребърниците и рекоха: Не е позволено да ги туряме в храмовата каса, понеже са цена на кръв.

⁷Og de holdt råd med hverandre, og kjøpte for pengene pottemakerens aker til gravsted for fremmede.

⁷И като се съветваха, купиха с тях грънчаревата нива, за погребване на чужденци.

⁸Derfor heter denne aker Blodakeren den dag idag.

⁸Затова оная нива се нарече кръвна нива[, както се нарича] и до днес.

⁹Da blev det opfylt som er talt ved profeten Jeremias, som sier: Og de tok de tretti sølvpenninger, den verdsattes verdi, han som Israels barn lot verdsette,

⁹Тогава се изпълни реченото чрез пророк Еремия, който каза: "И взеха тридесетте сребърника, цената на оценения, [Когото] оцениха някои от израилтяните,

¹⁰og de gav dem for pottemakerens aker, således som Herren bød mig.

¹⁰и дадоха ги за грънчаревата нива, според както ми заповяда Господ".

¹¹Men Jesus blev stilt frem for landshøvdingen. Og landshøvdingen spurte ham: Er du jødenes konge? Jesus sa til ham: Du sier det.

¹¹А Исус застана пред управителя; и управителят Го попита, като каза: Ти Юдейският цар ли си? А Исус му рече: Ти казваш.

¹²Og på alle yppersteprestenes og de eldstes klagemål svarte han intet.

¹²И когато Го обвиняваха главните свещеници и старейшините, нищо не отговаряше.

¹³Da sa Pilatus til ham: Hører du ikke hvor meget de vidner imot dig?

¹³Тогава Пилат Му казва: Не чуваш ли за колко неща свидетелствуват против Тебе?

¹⁴Og han svarte ham ikke på et eneste ord, så landshøvdingen undret sig storlig.

¹⁴Но Той не му отговори нито на едно нещо; тъй щото управителят се чудеше много.

¹⁵Men på høitiden pleide landshøvdingen å gi folket en fange fri, hvem de vilde.

¹⁵А на всеки празник управителят имаше обичай да пуска на народа един от затворниците, когото биха поискали.

¹⁶Nu hadde de dengang en vel kjent fange, som hette Barabbas.

¹⁶А тогава имаха един прочут затворник, на име Варава.

¹⁷Da de nu var samlet, sa Pilatus til dem: Hvem vil I jeg skal gi eder fri, Barabbas eller Jesus, som de kaller Messias?

¹⁷И тъй, като бяха събрани, Пилат им каза: Кого искате да ви пусна: Варава ли или Исуса, наречен Христос?

¹⁸For han visste at det var av avind de hadde overgitt ham til ham.

¹⁸(Понеже знаеше, че от завист го предаваха.

¹⁹Men mens han satt på dommersetet, sendte hans hustru bud til ham og lot si: Ha ikke noget med denne rettferdige å gjøre! for jeg har lidt meget i drømme idag for hans skyld.

¹⁹При това, като седеше на съдийския престол, жена му изпрати до него да кажат: Не струвай нищо на Тоя праведник; защото днес много пострадах насъне поради Него).

²⁰Men yppersteprestene og de eldste overtalte folket til å be om å få Barabbas fri, og Jesus avlivet.

²⁰А главните свещеници и старейшините убедиха народа да изпроси Варава, а Исуса да погубят.

²¹Landshøvdingen tok nu til orde og sa til dem: Hvem av de to vil I jeg skal gi eder fri? De sa: Barabbas!

²¹Управителят в отговор им рече: Кого от двамата искате да ви пусна? А те рекоха: Варава.

²²Pilatus sier til dem: Hvad skal jeg da gjøre med Jesus, som de kaller Messias? De sier alle: La ham korsfeste!

²²Пилат им казва: Тогава какво да правя с Исуса, наречен Христос? Те всички казват: Да бъде разпнат.

²³Han sa da: Hvad ondt har han da gjort? Men de ropte enda sterkere: La ham korsfeste!

²³А той каза: Че какво зло е сторил? А те още повече закрещяха, казвайки: Да бъде разпнат.

²⁴Da Pilatus så at han intet utrettet, men at det bare blev større opstyr, tok han vann og vasket sine hender for folkets øine og sa: Jeg er uskyldig i denne rettferdiges blod; se I dertil!

²⁴И тъй Пилат като видя, че никак не помага, а напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред народа, и каза: Аз съм невинен за кръвта на Тоя праведник; вие гледайте.

²⁵Og alt folket svarte og sa: Hans blod komme over oss og over våre barn!

²⁵И целият народ в отговор рече: Кръвта Му [да бъде] на нас и на чадата ни.

²⁶Da gav han dem Barabbas fri; men Jesus lot han hudstryke og overgav ham til å korsfestes.

²⁶Тогава им пусна Варава; а Исуса би и Го предаде на разпятие.

²⁷Da tok landshøvdingens stridsmenn Jesus med sig inn i borgen og samlet hele vakten omkring ham.

²⁷Тогава войниците на управителя заведоха Исуса в преторията, и събраха около Него цялата дружина.

²⁸Og de klædde ham av og hengte en skarlagens kappe om ham,

²⁸И като Го съблякоха, облякоха Го в червена мантия.

²⁹og de flettet en krone av torner og satte på hans hode, og gav ham et rør i hans høire hånd, og de falt på kne for ham og hånte ham og sa: Vær hilset, du jødenes konge!

²⁹И сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и [туриха] тръст в десницата Му; и като коленичиха пред Него, ругаеха Му се, казвайки: Здравей, Царю Юдейски!

³⁰Og de spyttet på ham og tok røret og slo ham i hodet.

³⁰И заплюваха Го, и взеха тръстта и Го удряха по главата.

³¹Og da de hadde hånet ham, tok de kappen av ham og klædde ham i hans egne klær, og førte ham bort for å korsfeste ham.

³¹И след като Му се поругаха, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи и Го заведоха да Го разпнат.

³²Men mens de var på veien, traff de en mann fra Kyrene ved navn Simon; ham tvang de til å bære hans kors.

³²А на излизане намериха един киринеец, на име Симон; него заставиха да носи кръста Му.

³³Og da de kom til et sted som kalles Golgata, det er Hodeskallestedet,

³³И като стигнаха на едно място, наречено Голгота (което значи лобно място),

³⁴gav de ham vin å drikke, blandet med galle; men da han smakte det, vilde han ikke drikke.

³⁴дадоха Му да пие вино размесено с жлъчка; но Той като вкуси, не прие да пие.

³⁵De korsfestet ham da, og delte hans klær imellem sig ved loddkasting;

³⁵И когато Го разпнаха, разделиха си дрехите Му, като хвърлиха жребие.

³⁶og de satt der og holdt vakt over ham.

³⁶И седяха да Го пазят там.

³⁷Og over hans hode satte de klagemålet imot ham, således skrevet: Dette er Jesus, jødenes konge.

³⁷И поставиха над главата Му обвинението Му, написано [така:] Тоя е Исус, Юдейският Цар.

³⁸Da blev to røvere korsfestet sammen med ham, en på den høire og en på den venstre side.

³⁸Тогава бидоха разпнати с Него двама разбойници, един отдясно, и един отляво.

³⁹Og de som gikk forbi, spottet ham og rystet på hodet og sa:

³⁹А минаващите оттам Му се подиграваха, като клатеха глави и думаха:

⁴⁰Du som bryter ned templet og bygger det op igjen på tre dager, frels dig selv! Er du Guds Sønn, da stig ned av korset!

⁴⁰Ти, Който разоряваш храма и за три дни [пак] го съграждаш, спаси Себе Си; ако си Божий Син, слез от кръста.

⁴¹Likeså spottet også yppersteprestene tillikemed de skriftlærde og de eldste ham og sa:

⁴¹Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки:

⁴²Andre har han frelst, sig selv kan han ikke frelse! Han er jo Israels konge; la ham nu stige ned av korset, så skal vi tro på ham!

⁴²Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави! Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.

⁴³Han har satt sin lit til Gud; han fri ham nu om han har behag i ham! Han har jo sagt: Jeg er Guds Sønn.

⁴³Упова на Бога; нека Го избави сега, ако Му е угоден; понеже каза: Божий Син съм.

⁴⁴På samme måte hånte også røverne ham, de som var korsfestet med ham.

⁴⁴Със същия[ укор] Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници.

⁴⁵Men fra den sjette time blev det mørke over hele landet like til den niende time.

⁴⁵А от шестия час тъмнина покриваше цялата земя до деветия час.

⁴⁶Og ved den niende time ropte Jesus med høi røst og sa: Eli! Eli! lama sabaktani? det er: Min Gud! Min Gud! hvorfor har du forlatt mig?

⁴⁶А около деветия час Исус извика със силен глас: Или, Или, лама савахтани? сиреч: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?

⁴⁷Men da nogen av dem som stod der, hørte det, sa de: Han roper på Elias!

⁴⁷Някои от стоящите там, като чуха, думаха: Той вика Илия.

⁴⁸Og straks løp en av dem frem og tok en svamp og fylte den med eddik og stakk den på et rør og gav ham å drikke.

⁴⁸И веднага един от тях се завтече, взе гъба, натопи я в оцет, и като я надяна на тръст, даде Му да пие.

⁴⁹Men de andre sa: Vent, la oss se om Elias kommer for å frelse ham!

⁴⁹А другите казваха: Остави! да видим дали ще дойде Илия да Го избави.

⁵⁰Men Jesus ropte atter med høi røst og opgav ånden.

⁵⁰А Исус, като извика пак със силен глас, издъхна.

⁵¹Og se, forhenget i templet revnet i to stykker fra øverst til nederst, og jorden skalv, og klippene revnet,

⁵¹И, ето, завесата на храма се раздра на две от горе до долу, земята се разтресе, скалите се разпукаха,

⁵²og gravene åpnedes, og mange av de hensovede helliges legemer stod op,

⁵²гробовете се разтвориха и много тела на починалите светии бяха възкресени,

⁵³og de gikk ut av gravene efter hans opstandelse, og kom inn i den hellige stad og viste sig for mange.

⁵³(които, като излязоха от гробовете след Неговото възкресение, влязоха в светия град, и се явиха на мнозина).

⁵⁴Men da høvedsmannen og de som holdt vakt med ham over Jesus, så jordskjelvet og det som skjedde, blev de såre forferdet og sa: Sannelig, denne var Guds Sønn!

⁵⁴А стотникът и ония, които заедно с него пазеха Исуса, като видяха земетресението и всичко що стана, уплашиха се твърде много, и думаха: Наистина тоя беше Син на Бога.

⁵⁵Men mange kvinner som hadde fulgt Jesus fra Galilea og tjent ham, stod der og så på i frastand;

⁵⁵Там бяха още и гледаха отдалеч много жени, които бяха следвали Исуса от Галилея, и Му служеха;

⁵⁶blandt dem var Maria Magdalena, og Maria, Jakobs og Joses' mor, og Sebedeus-sønnenes mor.

⁵⁶между които бяха Мария Магдалина, и Мария майка на Якова и на Иосия, и майката на Заведеевите синове.

⁵⁷Men da det var blitt aften, kom en rik mann fra Arimatea ved navn Josef, som også var blitt en Jesu disippel;

⁵⁷И когато се свечери, дойде един богаташ от Ариматея, на име Иосиф, който също беше се учил при Исуса.

⁵⁸han gikk til Pilatus og bad om Jesu legeme. Da bød Pilatus at det skulde gis ham.

⁵⁸Той дойде при Пилата и поиска Исусовото тяло. Тогава Пилат заповяда да [му] се даде.

⁵⁹Og Josef tok legemet og svøpte det i et rent, fint linklæde

⁵⁹Иосиф, като взе тялото, обви го с чиста плащаница,

⁶⁰og la det i sin nye grav, som han hadde latt hugge i klippen, og han veltet en stor sten for døren til graven, og gikk bort.

⁶⁰и го положи в своя нов гроб, който бе изсякъл в скалата; и като привали голям камък на гробната врата, отиде си.

⁶¹Men Maria Magdalena og den andre Maria var der og satt like imot graven.

⁶¹А там бяха Мария Магдалина и другата Мария, които седяха срещу гроба.

⁶²Men den næste dag, som var dagen efter beredelses-dagen, kom yppersteprestene og fariseerne sammen hos Pilatus

⁶²И на следващия ден, който бе [денят] след приготовлението [за празника], главните свещеници и фарисеите се събраха при Пилата и казаха:

⁶³og sa: Herre! vi kommer i hu at mens denne forfører ennu var i live, sa han: Tre dager efter står jeg op.

⁶³Господарю, спомнихме си, че Оня измамник приживе рече: След три дни ще възкръсна.

⁶⁴Byd derfor at de vokter graven vel til den tredje dag, forat ikke hans disipler skal komme og stjele ham og så si til folket: Han er opstanden fra de døde, og den siste forførelse bli verre enn den første.

⁶⁴Заповядай, прочее, гробът да се пази здраво до третия ден, да не би учениците Му да дойдат и да Го откраднат, и кажат на народа: Възкръсна от мъртвите. Така последната измама ще бъде по-лоша от първата.

⁶⁵Pilatus sa til dem: Der har I vakt; gå bort og vokt graven som best I kan!

⁶⁵Пилат им рече: Вземете стража; идете, вардете[ Го] както знаете.

⁶⁶De gikk bort og voktet graven sammen med vakten, efterat de hadde satt segl på stenen.

⁶⁶Те, прочее, отидоха и вардиха гроба, като запечатаха гроба с [помощта] на стражата.