¹Og det skjedde da Jesus hadde endt hele denne tale, da sa han til sine disipler:

¹Когато Исус свърши тия думи рече на учениците Си:

²I vet at om to dager er det påske, og da skal Menneskesønnen overgis til å korsfestes.

²Знаете, че след два дни ще бъде Пасхата, и Човешкият Син ще бъде предаден на разпятие.

³Da kom yppersteprestene og folkets eldste sammen hos ypperstepresten, som hette Kaifas, i hans gård,

³Тогава главните свещеници и народните старейшини се събраха в двора на първосвещеника, който се наричаше Каиафа,

⁴og de rådslo om å gripe Jesus med list og slå ham ihjel.

⁴и наговаряха се да уловят Исуса с хитрост и да Го умъртвят;

⁵Men de sa: Ikke på høitiden, forat det ikke skal bli opstyr blandt folket.

⁵но думаха: Да не е на празника, за да не стане вълнение между народа.

⁶Men da Jesus var kommet til Betania og var i Simon den spedalskes hus,

⁶А когато Исус беше във Витания, в къщата на прокажения Симон,

⁷da kom en kvinne til ham, som hadde en alabaster-krukke med kostelig salve, og hun helte den ut over hans hode, mens han satt til bords.

⁷приближи се до Него една жена, която имаше алабастрен съд с много скъпо миро, което изливаше на главата Му, като бе седнал на трапезата.

⁸Men da disiplene så det, blev de vrede og sa: Hvad skal denne spille være til?

⁸А учениците, като видяха това, възнегодуваха, казвайки: Защо се прахоса това?

⁹Dette kunde jo være solgt for mange penger og gitt til de fattige.

⁹Защото това [миро] можеше да се продаде за голяма сума[, която] да се раздаде на сиромасите.

¹⁰Men da Jesus merket det, sa han til dem: Hvorfor gjør I kvinnen fortred? hun har jo gjort en god gjerning mot mig.

¹⁰Но Исус като позна това, рече им: Защо досаждате на жената? понеже тя извърши добро дело на Мене.

¹¹For de fattige har I alltid hos eder, men mig har I ikke alltid.

¹¹Защото сиромасите всякога се намират между вас, но Аз не всякога се намирам.

¹²For da hun helte denne salve ut over mitt legeme, gjorde hun mig i stand til min jordeferd.

¹²Защото тя, като изля това миро върху тялото Ми стори го за да Ме приготви за погребение.

¹³Sannelig sier jeg eder: Hvor som helst dette evangelium forkynnes i all verden, skal også det hun gjorde, omtales til minne om henne.

¹³Истина ви казвам: Гдето и да се проповядва това благовестие по целия свят, ще се разказва за неин спомен и това, което тя стори.

¹⁴Da gikk en av de tolv, som hette Judas Iskariot, til yppersteprestene

¹⁴Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещениците и рече:

¹⁵og sa: Hvad vil I gi mig, så skal jeg gi ham i eders vold? De gav ham da tretti sølvpenninger.

¹⁵Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.

¹⁶Og fra den tid av søkte han leilighet til å forråde ham.

¹⁶И от тогава той търсеше удобен случай да [им] Го предаде.

¹⁷Men på den første dag av de usyrede brøds høitid gikk disiplene til Jesus og sa til ham: Hvor vil du vi skal gjøre i stand for dig til å ete påskelammet?

¹⁷А в първия [ден на празника на] безквасните хлябове учениците отидоха при Исуса и рекоха: Где искаш да Ти приготвим, за да ядеш пасхата?

¹⁸Han sa: Gå inn i byen til en mann der, og si til ham: Mesteren sier: Min tid er nær; hos dig vil jeg holde påske med mine disipler.

¹⁸Той каза: Идете в града при еди кого си и речете му: Учителят казва: Времето Ми е близо, у тебе ще празнувам пасхата с учениците Си.

¹⁹Og disiplene gjorde som Jesus bød dem, og gjorde i stand påskelammet.

¹⁹И учениците сториха както им заръча Исус, и приготвиха пасхата.

²⁰Men da det var blitt aften, satte han sig til bords med de tolv.

²⁰И когато се свечери, Той седна на трапезата с дванадесетте ученика.

²¹Og mens de åt, sa han: Sannelig sier jeg eder: En av eder skal forråde mig.

²¹И като ядяха, рече: Истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.

²²Og de blev meget bedrøvet, og begynte å si til ham hver for sig: Det er da vel ikke mig, Herre?

²²А те, пренаскърбени, почнаха всички един по един да Му казват: Да не съм аз, Господи?

²³Han svarte og sa: Den som dypper hånden i fatet sammen med mig, han skal forråde mig.

²³Той в отговор рече: Който натопи ръката си заедно с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.

²⁴Menneskesønnen går bort, som skrevet er om ham; men ve det menneske ved hvem Menneskesønnen blir forrådt! Det hadde vært godt for det menneske om han aldri var født.

²⁴Човешкият Син отива, както е написано за Него; но горко на този човек, чрез когото Човешкият Син ще бъде предаден! Добре щеше да бъде за този човек, ако не бе се родил.

²⁵Da svarte Judas, som forrådte ham: Det er da vel ikke mig, rabbi? Han sa til ham: Du har selv sagt det.

²⁵И Юда, който Го предаде, в отговор рече: Да не съм аз, Учителю? Исус му каза: Ти рече.

²⁶Men mens de åt, tok Jesus et brød, velsignet og brøt det, gav disiplene og sa: Ta, et! Dette er mitt legeme.

²⁶И когато ядяха, Исус взе хляб, благослови, и го разчупи и като го даваше на учениците, рече: Вземете яжте; това е Моето тяло.

²⁷Og han tok en kalk og takket, gav dem og sa: Drikk alle derav!

²⁷Взе и чашата, и, като благодари, даде им, и рече: Пийте от нея всички!

²⁸For dette er mitt blod, den nye pakts blod, som utgydes for mange til syndenes forlatelse.

²⁸Защото това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за прощаване на греховете.

²⁹Men jeg sier eder: Fra nu av skal jeg ikke drikke av denne vintreets frukt, før den dag da jeg skal drikke den ny med eder i min Faders rike.

²⁹Но казвам ви, че отсега няма вече да пия от тоя плод на лозата, до оня ден, когато ще го пия с вас нов в царството на Отца Си.

³⁰Og da de hadde sunget lovsangen, gikk de ut til Oljeberget.

³⁰И като изпяха химн, излязоха на Елеонския хълм.

³¹Da sier Jesus til dem: I denne natt skal I alle ta anstøt av mig; for det er skrevet: Jeg vil slå hyrden, og hjordens får skal adspredes.

³¹Тогава Исус им казва: Вие всички ще се съблазните в Мене тая нощ, защото е писано: "Ще поразя пастира; и овците на стадото ще се разпръснат".

³²Men når jeg er opstanden, vil jeg gå i forveien for eder til Galilea.

³²А след като бъда възкресен ще ви изпреваря в Галилея.

³³Da svarte Peter og sa til ham: Om alle tar anstøt av dig, så vil jeg aldri ta anstøt.

³³А Петър в отговор Му рече: Ако и всички да се съблазнят в Тебе, аз никога няма да се съблазня.

³⁴Jesus sa til ham: Sannelig sier jeg dig: I denne natt, før hanen galer, skal du fornekte mig tre ganger.

³⁴Исус му рече: Истина ти казвам, че тая нощ, преди да пее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене.

³⁵Peter sa til ham: Om jeg så skal dø med dig, vil jeg ikke fornekte dig. Det samme sa alle disiplene.

³⁵Петър Му казва: Ако станеше нужда и да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе. Същото рекоха и всичките ученици.

³⁶Da kom Jesus med dem til et sted som heter Getsemane, og han sa til disiplene: Sett eder her, mens jeg går der bort og beder!

³⁶Тогава Исус идва с тях на едно място наречено Гетсимания; и казва на учениците Си: Седете тука, докле отида там да се помоля.

³⁷Og han tok Peter og de to Sebedeus' sønner med sig og begynte å bedrøves og engstes.

³⁷И като взе със Себе Си Петра и двамата Заведееви сина, захвана да скърби и да тъгува.

³⁸Da sier han til dem: Min sjel er bedrøvet inntil døden; bli her og våk med mig!

³⁸Тогава им казва: Душата Ми е прескръбна до смърт; постойте тук и бдете заедно с Мене.

³⁹Og han gikk et lite stykke frem, falt på sitt ansikt og bad og sa: Min Fader! er det mulig, da la denne kalk gå mig forbi! Dog, ikke som jeg vil, men som du vil!

³⁹И като пристъпи малко напред, падна на лицето Си, и се молеше, казвайки: Отче Мой, ако е възможно, нека Ме отмине тази чаша; не обаче, както Аз искам, но както Ти искаш.

⁴⁰Og han kommer til disiplene og finner dem sovende og sier til Peter: Så var I da ikke i stand til å våke en time med mig!

⁴⁰Дохожда при учениците, намира ги заспали, и казва на Петра: Как! не можахте ли ни един час да бдите с Мене?

⁴¹Våk og bed, forat I ikke skal komme i fristelse! Ånden er villig, men kjødet er skrøpelig.

⁴¹Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото - немощно.

⁴²Atter gikk han annen gang bort, bad og sa: Min Fader! kan ikke dette gå mig forbi, uten at jeg må drikke det, da skje din vilje!

⁴²Пак отиде втори път и се моли, думайки: Отче Мой, ако не е възможно да Ме отмине това, без да го пия, нека бъде Твоята воля.

⁴³Og han kom og fant dem atter sovende; for deres øine var tunge.

⁴³И като дойде пак намери ги заспали; защото очите им бяха натегнали.

⁴⁴Og han lot dem være, og gikk atter bort og bad tredje gang og talte de samme ord.

⁴⁴И пак ги остави и отиде да се помоли трети път, като каза пак същите думи.

⁴⁵Da kom han til disiplene og sa til dem: I sover altså og hviler eder! Se, timen er nær da Menneskesønnen skal overgis i synderes hender;

⁴⁵Тогава дохожда при учениците и казва им: Още ли спите и почивате? Ето, часът наближи, когато Човешкият Син се предава в ръцете на грешници.

⁴⁶stå op, la oss gå! Se, han er nær som forråder mig.

⁴⁶Станете да вървим; ето, приближи се тоя, който Ме предава.

⁴⁷Og mens han ennu talte, se, da kom Judas, en av de tolv, og med ham fulgte en stor hop med sverd og stokker; de kom fra yppersteprestene og folkets eldste.

⁴⁷И когато Той говореше, ето, Юда, един от дванадесетте, дойде, и с него голямо множество, с ножове и сопи[, изпратени] от главните свещеници и народните старейшини.

⁴⁸Men han som forrådte ham, hadde gitt dem et tegn og sagt: Den jeg kysser, ham er det; grip ham!

⁴⁸А оня, който Го предаваше, беше им дал знак, казвайки: Когото целуна, Той е; хванете Го.

⁴⁹Og straks gikk han bort til Jesus og sa: Vær hilset, rabbi! og kysset ham.

⁴⁹И веднага се приближи до Исуса и рече: Здравей, Учителю! и Го целува.

⁵⁰Men Jesus sa til ham: Venn, hvorfor er du her? Da trådte de til og la hånd på Jesus og grep ham.

⁵⁰А Исус му каза: Приятелю, за каквото си дошъл [стори го]. Тогава пристъпиха, туриха ръце на Исуса, и Го хванаха.

⁵¹Og se, en av dem som var med Jesus, grep til med hånden og drog sitt sverd, og han slo til yppersteprestens tjener og hugg øret av ham.

⁵¹И, ето, един от тия, които бяха с Исуса, простря ръка, измъкна ножа си, и, като удари слугата на първосвещеника, отсече му ухото.

⁵²Da sa Jesus til ham: Stikk ditt sverd i skjeden! for alle som griper til sverd, skal falle for sverd.

⁵²Тогава Исус му каза: Повърни ножа си на мястото му, защото всички, които се залавят за нож от нож ще загинат.

⁵³Eller tror du ikke at jeg i denne stund kan bede min Fader, og han vilde sende mig mere enn tolv legioner engler?

⁵³Или мислиш, че не мога да се примоля на Отца Си, и Той би Ми изпратил още сега повече от дванадесет легиона ангели?

⁵⁴Hvorledes skulde da skriftene opfylles, at så må skje?

⁵⁴Но как биха се сбъднали писанията, че[ това] трябва така да бъде?

⁵⁵I samme stund sa Jesus til hopen: I er gått ut som mot en røver med sverd og stokker for å gripe mig; daglig satt jeg i templet og lærte, og I grep mig ikke.

⁵⁵В същия час рече Исус на народа: Като срещу разбойник ли сте излезли с ножове и сопи да Ме уловите? Всеки ден седях и поучавах в храма и не Ме хванахте.

⁵⁶Men alt dette er skjedd forat profetenes skrifter skal opfylles. Da forlot alle disiplene ham og flydde.

⁵⁶Но всичко това стана за да се сбъднат пророческите писания. Тогава всички ученици Го оставиха и се разбягаха.

⁵⁷Men de som hadde grepet Jesus, førte ham til ypperstepresten Kaifas; der var de skriftlærde og de eldste samlet.

⁵⁷А тия, които бяха хванали Исуса, заведоха Го у първосвещеника Каиафа, гдето бяха събрани книжниците и старейшините.

⁵⁸Og Peter fulgte ham langt bakefter like til yppersteprestens gård, og han gikk inn og satte sig hos tjenerne for å se hvad enden vilde bli.

⁵⁸А Петър вървеше подире Му издалеч до двора на първосвещеника; и като влезе вътре, седна със служителите да види края.

⁵⁹Men yppersteprestene og hele rådet søkte falskt vidnesbyrd mot Jesus, forat de kunde drepe ham;

⁵⁹А главните свещеници и целият синедрион търсеха лъжливо свидетелство против Исуса, за да Го умъртвят;

⁶⁰men de fant ikke noget, enda mange falske vidner kom frem. Men til sist kom to frem og sa:

⁶⁰обаче не намериха, при все че дойдоха много лъжесвидетели. Но сетне дойдоха двама и рекоха:

⁶¹Denne mann har sagt: Jeg kan bryte ned Guds tempel og bygge det op igjen på tre dager.

⁶¹Тоя каза: Мога да разруша Божия храм, и за три дни [пак] да го съградя.

⁶²Da stod ypperstepresten op og sa til ham: Svarer du ikke på det som disse vidner mot dig?

⁶²Тогава първосвещеникът стана и Му рече: Нищо ли не отговаряш? Какво свидетелствуват тия против Тебе?

⁶³Men Jesus tidde. Og ypperstepresten tok til orde og sa til ham: Jeg tar dig i ed ved den levende Gud at du sier oss om du er Messias, Guds Sønn.

⁶³Но Исус мълчеше. Първосвещеникът му каза: Заклевам Те в живия Бог да ни кажеш: Ти ли си Христос Божият Син?

⁶⁴Jesus sa til ham: Du har sagt det. Dog, jeg sier eder: Fra nu av skal I se Menneskesønnen sitte ved kraftens høire hånd og komme i himmelens skyer.

⁶⁴Исус му каза: Ти рече. Но казвам ви, от сега нататък ще видите Човешкия Син седящ отдясно на силата и идещ на небесните облаци.

⁶⁵Da sønderrev ypperstepresten sine klær og sa: Han har spottet Gud; hvad skal vi mere med vidner? Se, nu har I hørt gudsbespottelsen!

⁶⁵Тогава първосвещеникът раздра дрехите си и каза: Той богохулствува! Каква нужда имаме вече от свидетели? Ето сега чухме богохулството. Вие какво мислите?

⁶⁶Hvad tykkes eder? De svarte og sa: Han er skyldig til døden.

⁶⁶А те в отговор рекоха: Изложи се на смъртно[ наказание].

⁶⁷Da spyttet de ham i ansiktet og slo ham med knyttet neve; andre slo ham med stokker

⁶⁷Тогава Го заплюваха в лицето и Го блъскаха; а други Му удряха плесници и Му казваха:

⁶⁸og sa: Spå oss, Messias: Hvem var det som slo dig?

⁶⁸Познай ни, Христе, кой Те удари.

⁶⁹Men Peter satt utenfor i gårdsrummet. Og en tjenestepike gikk bort til ham og sa: Også du var med Jesus fra Galilea.

⁶⁹А Петър седеше вън на двора; и една слугиня дойде при него и му каза: И ти беше с Исуса галилеянина.

⁷⁰Men han nektet for dem alle og sa: Jeg forstår ikke hvad du mener.

⁷⁰А той се отрече пред всички, казвайки: Не разбирам що говориш.

⁷¹Men da han gikk ut i portgangen, så en annen pike ham, og sa til dem som var der: Også denne var med Jesus fra Nasaret.

⁷¹И когато излезе в преддверието, видя го друга[ слугиня], и каза на тия, които бяха там: И тоя беше с Исуса Назарянина.

⁷²Og atter nektet han det med en ed: Jeg kjenner ikke det menneske.

⁷²И [Петър] пак се отрече с клетва: Не познавам човека.

⁷³Men litt efter gikk de frem som stod der, og sa til Peter: Sannelig, også du er en av dem; ditt mål røber dig.

⁷³След малко се приближиха и ония, които стояха наблизо, и рекоха на Петра: Наистина и ти си от тях, защото твоят говор те издава.

⁷⁴Da gav han sig til å forbanne sig og sverge: Jeg kjenner ikke det menneske. Og straks gol hanen.

⁷⁴Тогава той започна да проклина и да се кълне: Не познавам човека. И на часа петелът изпя.

⁷⁵Da kom Peter Jesu ord i hu, at han hadde sagt til ham: Før hanen galer, skal du fornekte mig tre ganger; og han gikk ut og gråt bitterlig.

⁷⁵И спомни си Петър думата на Исуса, Който беше рекъл: Преди да изпее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене. И той излезе вън и плака горко.