¹Da skal himlenes rike være å ligne med ti jomfruer som tok sine lamper og gikk ut for å møte brudgommen.

¹Тогава небесното царство ще се оприличи на десет девици, които взеха светилниците, си и излязоха да посрещнат младоженеца.

²Men fem av dem var dårlige og fem kloke;

²А от тях пет бяха неразумни и пет разумни.

³de dårlige tok sine lamper, men tok ikke olje med sig;

³Защото неразумните, като взеха светилниците, не взеха масло със себе си.

⁴men de kloke tok olje i sine kanner sammen med lampene.

⁴Но разумните, заедно със светилниците си взеха и масло в съдовете си.

⁵Men da brudgommen gav sig tid, slumret de alle inn og sov.

⁵И докато се бавеше младоженецът, додряма се на всичките, и заспаха.

⁶Men midt på natten lød der et rop: Se, brudgommen kommer! gå ham i møte!

⁶А по среднощ се нададе вик: Ето младоженецът [иде!] излизайте да го посрещнете!

⁷Da våknet alle jomfruene og gjorde sine lamper i stand.

⁷Тогава всички ония девици станаха и приготвиха светилниците си.

⁸Men de dårlige sa til de kloke: Gi oss av eders olje! for våre lamper slukner.

⁸А неразумните рекоха на разумните: Дайте ни от вашето масло, защото нашите светилници угасват.

⁹Men de kloke svarte: Nei; det vilde ikke bli nok både til oss og til eder; gå heller til kjøbmennene og kjøp til eder selv!

⁹А разумните в отговор казаха: Да не би да не стигне и за нас и за вас, по-добре идете при продавачите и си купете.

¹⁰Men mens de gikk bort for å kjøpe, kom brudgommen, og de som var rede, gikk inn med ham til bryllupet; og døren blev lukket.

¹⁰А когато те отидоха да купят, младоженецът пристигна; и готовите влязоха с него на сватбата, и вратата се затвори.

¹¹Til sist kom da også de andre jomfruer og sa: Herre! herre! lukk op for oss!

¹¹После дохождат и другите девици и казват: Господи! Господи! отвори ни.

¹²Men han svarte og sa: Sannelig sier jeg eder: Jeg kjenner eder ikke.

¹²А той в отговор рече: Истина ви казвам: Не ви познавам.

¹³Våk derfor! for I vet ikke dagen eller timen.

¹³И тъй, бдете; защото не знаете ни деня, ни часа, [в който Човешкият Син ще дойде].

¹⁴For det er likesom en mann som vilde drage utenlands og kalte sine tjenere for sig og overgav dem sin eiendom,

¹⁴Защото[ е] както[, когато] човек при тръгването си за чужбина, свиква своите слуги, и им предаде имота си.

¹⁵og en gav han fem talenter, en annen to, og atter en annen en, hver efter som han var duelig til, og så drog han utenlands.

¹⁵На един даде пет таланта, на друг два, на трети един, на всеки според способността му; и тръгна.

¹⁶Den som hadde fått de fem talenter, gikk da straks bort og kjøpslo med dem, og tjente fem talenter til.

¹⁶Веднага тоя, който получи петте таланта, отиде и търгува с тях, и спечели още пет таланта.

¹⁷Likeså den som hadde fått de to; han tjente to til.

¹⁷Също и тоя, който [получи] двата спечели още два.

¹⁸Men den som hadde fått den ene, gikk bort og gravde i jorden og gjemte sin herres penger.

¹⁸А тоя, който получи единия, отиде разкопа в земята, и скри парите на господаря си.

¹⁹Lang tid derefter kom da disse tjeneres herre og holdt regnskap med dem.

¹⁹След дълго време дохожда господарят на тия слуги и прегледа сметката с тях,

²⁰Da kom han frem som hadde fått de fem talenter, og hadde med sig fem talenter til og sa: Herre! du gav mig fem talenter; se, jeg har tjent fem talenter til.

²⁰И когато се приближи тоя, който бе получил петте таланта, донесе още пет таланта, и рече: Господарю, ти ми предаде пет таланта; ето, спечелих още пет.

²¹Hans herre sa til ham: Vel, du gode og tro tjener! du har vært tro over lite, jeg vil sette dig over meget; gå inn til din herres glede!

²¹Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! в малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²²Da kom også han frem som hadde fått de to talenter, og sa: Herre! du gav mig to talenter; se, jeg har tjent to talenter til.

²²Приближи се и тоя, който бе получил [двата таланта], и рече: Господарю, ти ми даде два таланта, ето, спечелих още два таланта.

²³Hans herre sa til ham: Vel, du gode og tro tjener! du har vært tro over lite, jeg vil sette dig over meget; gå inn til din herres glede!

²³Господарят му рече: Хубаво, добри и верни слуго! над малкото си бил верен, над многото ще те поставя; влез в радостта на господаря си.

²⁴Men også han kom frem som hadde fått den ene talent, og sa: Herre! jeg visste at du er en hård mann, som høster hvor du ikke sådde, og sanker hvor du ikke strødde;

²⁴Тогава се приближи тоя който бе получил един талант, и рече: Господарю, аз те знаех, че си строг човек; жънеш гдето не си сеял, и събираш гдето не си пръскал;

²⁵derfor blev jeg redd, og gikk bort og gjemte din talent i jorden; se, her har du ditt.

²⁵и като се убоях отидох и скрих таланта ти в земята; ето, имаш своето.

²⁶Da svarte hans herre og sa til ham: Du dårlige og late tjener! du visste at jeg høster hvor jeg ikke sådde, og sanker hvor jeg ikke strødde!

²⁶А Господарят му в отговор каза: Зли и лениви слуго! знаел си, че жъна гдето не съм сеял, и събирам гдето не съм пръскал;

²⁷derfor burde du ha satt mine penger ut hos pengevekslerne, så hadde jeg fått mitt igjen med renter når jeg kom.

²⁷ти, прочее, трябваше да внесеш парите ми на банкерите, и когато си дойдех, щях да взема своето с лихва.

²⁸Ta derfor talenten fra ham og gi den til ham som har de ti talenter!

²⁸Затова, вземете от него таланта и дайте го на този, който има десет таланта.

²⁹For hver den som har, ham skal gis, og han skal ha overflod; men den som ikke har, fra ham skal tas endog det han har.

²⁹Защото на всекиго, който има, ще се даде, и той ще има изобилие; а от този, който няма от него ще се отнеме и това, което има.

³⁰Og kast den unyttige tjener ut i mørket utenfor! Der skal være gråt og tenners gnidsel.

³⁰А тоя безполезен слуга хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби.

³¹Men når Menneskesønnen kommer i sin herlighet, og alle englene med ham, da skal han sitte på sin herlighets trone.

³¹А когато дойде Човешкият Син в славата Си, и всичките [свети] ангели с Него, тогава ще седне на славния Си престол.

³²Og alle folkeslag skal samles for hans åsyn, og han skal skille dem fra hverandre, likesom hyrden skiller fårene fra gjetene,

³²И ще се съберат пред Него всичките народи; и ще ги отлъчи един от други, както овчарят отлъчва овцете от козите;

³³og han skal stille fårene ved sin høire side, men gjetene ved den venstre.

³³и ще постави овцете от дясната Си страна, а козите от лявата.

³⁴Da skal kongen si til dem ved sin høire side: Kom hit, I min Faders velsignede! arv det rike som er beredt eder fra verdens grunnvoll blev lagt!

³⁴Тогава царят ще рече на тия, които са от дясната Му страна: Дойдете вие благословени от Отца Ми, наследете царството, приготвено за вас от създанието на света.

³⁵For jeg var hungrig, og I gav mig å ete; jeg var tørst, og I gav mig å drikke; jeg var fremmed, og I tok imot mig;

³⁵Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях и Ме напоихте; странник бях и Ме прибрахте;

³⁶jeg var naken, og I klædde mig; jeg var syk, og I så til mig; jeg var i fengsel, og I kom til mig.

³⁶гол бях и Ме облякохте; болен бях и Ме посетихте; в тъмница бях и Ме споходихте.

³⁷Da skal de rettferdige svare ham og si: Herre! når så vi dig hungrig og gav dig mat, eller tørst og gav dig drikke?

³⁷Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, и Те нахранихме; или жаден, и Те напоихме?

³⁸Når så vi dig fremmed og tok imot dig, eller naken og klædde dig?

³⁸И кога Те видяхме странник, и Те прибрахме, или гол и Те облякохме?

³⁹Når så vi dig syk eller i fengsel og kom til dig?

³⁹И кога Те видяхме болен или в тъмница и Те споходихме?

⁴⁰Og kongen skal svare og si til dem: Sannelig sier jeg eder: Hvad I har gjort imot en av disse mine minste brødre, det har I gjort imot mig.

⁴⁰А Царят в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже сте направили това на един от тия най-скромни Мои братя, на Мене сте го направили.

⁴¹Da skal han også si til dem ved den venstre side: Gå bort fra mig, I forbannede, i den evige ild, som er beredt djevelen og hans engler!

⁴¹Тогава ще рече и на тия, които са от лявата Му страна: Идете си от Мене, вие проклети, във вечния огън, приготвен за дявола и за неговите ангели.

⁴²For jeg var hungrig, og I gav gav mig ikke å ete; jeg var tørst, og I gav mig ikke å drikke;

⁴²Защото огладнях и не Ме нахранихте; ожаднях и не Ме напоихте;

⁴³jeg var fremmed, og I tok ikke imot mig; jeg var naken, og I klædde mig ikke; jeg var syk og i fengsel, og I så ikke til mig.

⁴³странник [бях], и не Ме облякохте; болен и в тъмница [бях], и не Ме посетихте.

⁴⁴Da skal også de svare ham og si: Herre! når så vi dig hungrig eller tørst eller fremmed eller naken eller syk eller i fengsel og tjente dig ikke?

⁴⁴Тогава и те в отговор ще кажат: Господи, кога Те видяхме гладен, или жаден, или странник, или гол, или болен, или в тъмница и не Ти послужихме?

⁴⁵Da skal han svare dem og si: Sannelig sier jeg eder: Hvad I ikke har gjort imot en av disse minste, det har I heller ikke gjort imot mig.

⁴⁵Тогава в отговор ще им рече: Истина ви казвам: Понеже не сте направили това на ни един от тия най-скромните, нито на Мене сте го направили.

⁴⁶Og disse skal gå bort til evig pine, men de rettferdige til evig liv.

⁴⁶И тия ще отидат във вечно наказание, а праведните във вечен живот.