¹Ta eder i vare at I ikke utøver eders rettferdighet for menneskenes øine, for å sees av dem; ellers har I ingen lønn hos eders Fader i himmelen.

¹Внимавайте да не вършите [делата на] правдата си пред човеците, за да ви виждат; инак нямате награда при Отца си, Който е на небесата.

²Derfor, når du gir almisse, da skal du ikke la blåse i basun for dig, som hyklerne gjør i synagogene og på gatene, for å æres av menneskene; sannelig sier jeg eder: De har allerede fått sin lønn.

²И тъй, когато правиш милостиня, не тръби пред себе си, както правят лицемерите по синагогите и по улиците, за да бъдат похвалявани от човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

³Men når du gir almisse, da la ikke din venstre hånd vite hvad din høire gjør,

³А когато ти правиш милостиня, нека левицата ти не узнае какво прави десницата ти;

⁴forat din almisse kan være i lønndom, og din Fader, som ser i lønndom, han skal lønne dig i det åpenbare.

⁴за да става твоята милостиня в тайно; и твоят Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁵Og når I beder, skal I ikke være som hyklerne; for de vil gjerne stå og bede i synagogene og på gatehjørnene, for å vise sig for menneskene; sannelig sier jeg eder: De har allerede fått sin lønn.

⁵И когато се молите, не бивайте като лицемерите; защото те обичат да се молят стоящи по синагогите и по ъглите на улиците, за да ги виждат човеците; истина ви казвам: Те са получили вече своята награда.

⁶Men du, når du beder, da gå inn i ditt lønnkammer og lukk din dør og bed til din Fader, som er i lønndom, og din Fader, som ser i lønndom, han skal lønne dig i det åpenbare.

⁶А ти, когато се молиш, влез във вътрешната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се на своя Отец, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

⁷Og når I beder, skal I ikke ramse op mange ord som hedningene; for de tror at de blir bønnhørt når de bruker mange ord.

⁷А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; защото те мислят че ще бъдат послушани заради многото си говорене.

⁸Gjør derfor ikke som de! for eders Fader vet hvad I trenger til, før I beder ham.

⁸И тъй, не бъдете като тях; защото Отец ви знае от що се нуждаете преди вие да Му искате.

⁹Derfor skal I bede således: Fader vår, du som er i himmelen! Helliget vorde ditt navn;

⁹А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!

¹⁰komme ditt rike; skje din vilje, som i himmelen, så og på jorden;

¹⁰да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;

¹¹gi oss idag vårt daglige brød;

¹¹Дай ни днес ежедневния хляб;

¹²og forlat oss vår skyld, som vi og forlater våre skyldnere;

¹²и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;

¹³og led oss ikke inn i fristelse; men fri oss fra det onde. For riket er ditt, og makten og æren i evighet. Amen.

¹³и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].

¹⁴For dersom I forlater menneskene deres overtredelser, da skal eders himmelske Fader også forlate eder;

¹⁴Защото, ако вие простите на човеците съгрешенията им, то и небесният ви Отец ще прости на вас.

¹⁵men dersom I ikke forlater menneskene deres overtredelser, da skal heller ikke eders Fader forlate eders overtredelser.

¹⁵Но ако вие не простите на човеците съгрешенията им, то и вашият Отец няма да прости вашите съгрешения.

¹⁶Når I faster, da skal I ikke gå med mørkt åsyn som hyklerne; for de gjør sitt ansikt ukjennelig, forat menneskene skal se at de faster; sannelig sier jeg eder: De har allerede fått sin lønn.

¹⁶А когато постите, не бивайте унили, като лицемерите; защото те помрачават лицата си, за да ги виждат човеците, че постят; истина ви казвам: Те са получили[ вече] своята награда.

¹⁷Men du, når du faster, da salv ditt hode og vask ditt ansikt,

¹⁷А ти, когато постиш, помажи главата си и умий лицето си,

¹⁸forat ikke menneskene skal se at du faster, men din Fader, som er i lønndom; og din Fader, som ser i lønndom, skal lønne dig.

¹⁸за да те не виждат човеците, че постиш, но Отец ти, Който е в тайно; и Отец ти, Който вижда в тайно, ще ти въздаде [на яве].

¹⁹Samle eder ikke skatter på jorden, hvor møll og rust tærer, og hvor tyver bryter inn og stjeler;

¹⁹Недейте си събира съкровища на земята, гдето молец и ръжда ги изяжда, и гдето крадци подкопават и крадат.

²⁰men samle eder skatter i himmelen, hvor hverken møll eller rust tærer, og hvor tyver ikke bryter inn og stjeler!

²⁰Но събирайте си съкровища на небето, гдето молец и ръжда не ги изяжда, и гдето крадци не подкопават нито крадат;

²¹For hvor din skatt er, der vil også ditt hjerte være.

²¹защото гдето е съкровището ти, там ще бъде и сърцето ти.

²²Øiet er legemets lys; er ditt øie friskt, da blir hele ditt legeme lyst;

²²Окото е светило на тялото; и тъй, ако окото ти е здраво цялото ти тяло ще бъде осветено;

²³men er ditt øie sykt, da blir hele ditt legeme mørkt. Er altså lyset i dig mørke, hvor stort blir da mørket!

²³но ако окото ти е болнаво, то цялото ти тяло ще бъде помрачено. Прочее, ако светлината в тебе е тъмнина то колко голяма ще е тъмнината!

²⁴Ingen kan tjene to herrer; for han vil enten hate den ene og elske den andre, eller holde sig til den ene og forakte den andre; I kan ikke tjene Gud og mammon.

²⁴Никой не може да слугува на двама господари, защото или ще намрази единия, а ще обикне другия, или към единия ще се привърже, а другия ще презира. Не можете да слугувате на Бога и на мамона.

²⁵Derfor sier jeg eder: Vær ikke bekymret for eders liv, hvad I skal ete og hvad I skal drikke, eller for eders legeme, hvad I skal klæ eder med! Er ikke livet mere enn maten, og legemet mere enn klærne?

²⁵Затова ви казвам: Не се безпокойте за живота си, какво ще ядете или какво ще пиете, нито за тялото си, какво ще облечете. Не е ли животът повече от храната, и тялото от облеклото?

²⁶Se på himmelens fugler: De sår ikke, de høster ikke, de samler ikke i lader, og eders himmelske Fader før dem allikevel. Er ikke I meget mere enn de?

²⁶Погледнете на небесните птици, че не сеят, нито жънат, нито в житници събират[: и пак] небесният ви Отец ги храни. Вие не сте ли много по-скъпи от тях?

²⁷Og hvem av eder kan med all sin bekymring legge en alen til sin livslengde?

²⁷И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си?

²⁸Og hvorfor er I bekymret for klærne? Akt på liljene på marken, hvorledes de vokser: de arbeider ikke, de spinner ikke;

²⁸И за облекло, защо се безпокоите? Разгледайте полските кремове как растат; не се трудят, нито предат;

²⁹men jeg sier eder: Enn ikke Salomo i all sin herlighet var klædd som en av dem.

²⁹но казвам ви, че нито Соломон с всичката си слава не се е обличал като един от тях.

³⁰Men klær Gud således gresset på marken, som står idag og imorgen kastes i ovnen, skal han da ikke meget mere klæ eder, I lite troende?

³⁰Но ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, не [ще ли] много повече [да облича] вас маловерци?

³¹Derfor skal I ikke være bekymret og si: Hvad skal vi ete, eller hvad skal vi drikke, eller hvad skal vi klæ oss med?

³¹И тъй не се безпокойте, и не думайте: Какво ще ядем? или: Какво ще пием? или: Какво ще облечем?

³²For alt slikt søker hedningene efter, og eders himmelske Fader vet at I trenger til alt dette.

³²(Защото всичко това търсят езичниците), понеже небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това.

³³Men søk først Guds rike og hans rettferdighet, så skal I få alt dette i tilgift!

³³Но първо търсете Неговото царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.

³⁴Vær altså ikke bekymret for den dag imorgen! for den dag imorgen skal bekymre sig for sig selv; hver dag har nok med sin egen plage.

³⁴Затова, не се безпокойте за утре, защото утрешният ден ще се безпокои за себе си. Доста е на деня злото, което му се намери.