¹Og da han så folket, gikk han op fjellet, og da han hadde satt sig, kom hans disipler til ham.

¹А [Исус] като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.

²Og han oplot sin munn, lærte dem og sa:

²И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:

³Salige er de fattige i ånden; for himlenes rike er deres.

³Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.

⁴Salige er de som sørger; for de skal trøstes.

⁴Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.

⁵Salige er de saktmodige; for de skal arve jorden.

⁵Блажени кротките, защото те ще наследят земята.

⁶Salige er de som hungrer og tørster efter rettferdighet; for de skal mettes.

⁶Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.

⁷Salige er de barmhjertige; for de skal finne barmhjertighet.

⁷Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.

⁸Salige er de rene av hjertet; for de skal se Gud.

⁸Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.

⁹Salige er de fredsommelige; for de skal kalles Guds barn.

⁹Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.

¹⁰Salige er de som er forfulgt for rettferdighets skyld; for himlenes rike er deres.

¹⁰Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.

¹¹Salige er I når de spotter og forfølger eder og lyver eder allehånde ondt på for min skyld.

¹¹Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

¹²Gled og fryd eder! for eders lønn er stor i himmelen; for således forfulgte de profetene før eder.

¹²радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, понеже така гониха пророците, които бяха преди вас.

¹³I er jordens salt; men når saltet mister sin kraft, hvad skal det så saltes med? Det duer ikke lenger til noget, uten til å kastes ut og tredes ned av menneskene.

¹³Вие сте солта на земята. Но ако солта обезсолее, с какво ще се осоли? Тя вече за нищо не струва, освен да се изхвърли вън и да се тъпче от хората.

¹⁴I er verdens lys; en by som ligger på et fjell, kan ikke skjules;

¹⁴Вие сте виделината на света. Град поставен на хълм не може да се укрие.

¹⁵en tender heller ikke et lys og setter det under en skjeppe, men i staken; så skinner det for alle i huset.

¹⁵И когато запалят светило, не го турят под шиника, а на светилника, и то свети на всички, които са в къщи.

¹⁶La således eders lys skinne for menneskene, forat de kan se eders gode gjerninger og prise eders Fader i himmelen!

¹⁶Също така нека свети вашата виделина пред човеците, за да виждат добрите ви дела, и да прославят вашия Отец, Който е на небесата.

¹⁷I må ikke tro at jeg er kommet for å opheve loven eller profetene; jeg er ikke kommet for å opheve, men for å opfylle.

¹⁷Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня.

¹⁸For sannelig sier jeg eder: Før himmel og jord forgår, skal ikke den minste bokstav eller en eneste tøddel forgå av loven, før det er skjedd alt sammen.

¹⁸Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.

¹⁹Derfor, den som bryter et eneste av disse minste bud og lærer menneskene således, han skal kalles den minste i himlenes rike; men den som holder dem og lærer andre dem, han skal kalles stor i himlenes rike.

¹⁹И тъй, който наруши една от тия най-малки заповеди, и научи [така човеците], най-малък ще се нарече в небесното царство; а който ги изпълни и научи така човеците, той ще се нарече велик в небесното царство.

²⁰For jeg sier eder: Dersom eders rettferdighet ikke overgår de skriftlærdes og fariseernes, kommer I ingenlunde inn i himlenes rike.

²⁰Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине [правдата] на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.

²¹I har hørt at det er sagt til de gamle: Du skal ikke slå ihjel, men den som slår ihjel, skal være skyldig for dommen.

²¹Чули сте, че е било казано на старовременните: "Не убивай; и който убие излага се на съд".

²²Men jeg sier eder at hver den som blir vred på sin bror uten grunn, skal være skyldig for dommen; men den som sier til sin bror: Raka! skal være skyldig for rådet; men den som sier: Du dåre! skal være skyldig til helvedes ild.

²²А пък Аз ви казвам, че всеки, който се гневи на брата си [без причина], излага се на съд; и който рече на брата си Рака {Безделниче.}, излага се на Синедриона; а който му рече: Бунтовни безумецо, излага се на огнения пъкъл.

²³Derfor, når du bærer ditt offer frem til alteret, og der kommer i hu at din bror har noget imot dig,

²³И тъй, като принасяш дара си на олтара, ако там си спомниш, че брат ти има нещо против тебе,

²⁴så la ditt offer ligge der foran alteret, og gå først bort og forlik dig med din bror, og kom så og bær ditt offer frem!

²⁴остави дара си там пред олтара, и иди, първо се помири с брата си, тогава дойди и принеси дара си.

²⁵Skynd dig å være føielig mot din motstander så lenge du er med ham på veien, forat ikke motstanderen skal overgi dig til dommeren, og dommeren overgi dig til tjeneren, og du bli kastet i fengsel.

²⁵Спогаждай се с противника си по-скоро, догдето си на пътя с него [към съдилището], да не би противникът ти да те предаде на съдията, а съдията те предаде на служителя, и да бъдеш хвърлен в тъмница.

²⁶Sannelig sier jeg dig: Du skal ingenlunde komme ut derfra før du har betalt den siste øre.

²⁶Истина ти казвам: Никак няма да излезеш оттам докле не изплатиш и последния кодрант.

²⁷I har hørt at det er sagt: Du skal ikke drive hor.

²⁷Чули сте, че е било казано: "Не прелюбодействувай".

²⁸Men jeg sier eder at hver den som ser på en kvinne for å begjære henne, har alt drevet hor med henne i sitt hjerte.

²⁸Но Аз ви казвам, че всеки, който гледа жена, за да я пожелае, вече е прелюбодействувал с нея в сърцето си.

²⁹Om ditt høire øie frister dig, da riv det ut og kast det fra dig! for det er bedre for dig at ett av dine lemmer går tapt enn at hele ditt legeme blir kastet i helvede.

²⁹Ако дясното ти око те съблазнява, извади го и хвърли го; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да бъде хвърлено в пъкъла.

³⁰Og dersom din høire hånd frister dig, da hugg den av og kast den fra dig! for det er bedre for dig at ett av dine lemmer går tapt enn at hele ditt legeme kommer i helvede.

³⁰И ако дясната ти ръка те съблазнява, отсечи я и хвърли я; защото по-добре е за тебе да погине една от телесните ти части, а не цялото ти тяло да отиде в пъкъла.

³¹Det er sagt: Den som skiller sig fra sin hustru, skal gi henne skilsmissebrev.

³¹Още било казано: "Който си напусне жената, нека й даде разводно писмо".

³²Men jeg sier eder at hver den som skiller sig fra sin hustru uten for hors skyld, han volder at hun driver hor, og den som gifter sig med en fraskilt kvinne, han driver hor.

³²А пък Аз ви казвам, че всеки, който напусне жена си, освен по причина на прелюбодейство, прави я да прелюбодействува; и който се ожени за нея, когато бъде напусната, той прелюбодействува.

³³Atter har I hørt at det er sagt til de gamle: Du skal ikke sverge falsk ed, men du skal holde dine eder for Herren.

³³Чули сте още, че е било казано на старовременните: "Не си престъпвай клетвата, но изпълнявай пред Господа клетвите си".

³⁴Men jeg sier eder at I aldeles ikke skal sverge, hverken ved himmelen, for den er Guds trone,

³⁴Но Аз ви казвам: Никак да се не кълнете; нито в небето, защото то е престол на Бога;

³⁵eller ved jorden, for den er hans fotskammel, eller ved Jerusalem, for det er den store konges stad.

³⁵нито в земята, защото е подножието Му; нито в Ерусалим, защото е град на великия Цар.

³⁶Heller ikke skal du sverge ved ditt hode; for du kan ikke gjøre ett hår hvitt eller sort.

³⁶Нито в главата си да се не кълнеш, защото не можеш направи ни един косъм бял или черен.

³⁷Men eders tale skal være ja, ja, nei, nei; det som er mere enn dette, er av det onde.

³⁷Но говорът ви да бъде: Да, да; Не, не; а каквото е повече от това, е от лукавия.

³⁸I har hørt at det er sagt: Øie for øie, og tann for tann!

³⁸Чули сте, че е било казано: "Око за око, зъб за зъб".

³⁹Men jeg sier eder at I ikke skal sette eder imot den som er ond mot eder; men om nogen slår dig på ditt høire kinn, da vend også det andre til ham,

³⁹А пък Аз ви казвам: Не се противете на злия човек; но, ако те плесне някой по дясната буза, обърни му и другата.

⁴⁰og om nogen vil føre sak mot dig og ta din kjortel, da la ham også få kappen,

⁴⁰На тогава, който би поискал да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната дреха.

⁴¹og om nogen tvinger dig til å gå en mil, da gå to med ham.

⁴¹Който те принуди да вървиш с него една миля, иди с него две.

⁴²Gi den som ber dig, og vend dig ikke bort fra den som vil låne av dig.

⁴²Дай на оногова, който проси от тебе; и не се отвръщай от оногова, който ти иска на заем.

⁴³I har hørt at det er sagt: Du skal elske din næste og hate din fiende.

⁴³Чули сте, че е било казано: "Обичай ближния си, а мрази неприятеля си".

⁴⁴Men jeg sier eder: Elsk eders fiender, velsign dem som forbanner eder, gjør vel imot dem som hater eder, og bed for dem som forfølger eder,

⁴⁴Но Аз ви казвам: Обичайте неприятелите си и молете се за тия, които ви гонят;

⁴⁵forat I kan bli eders himmelske Faders barn; for han lar sin sol gå op over onde og gode, og lar det regne over rettferdige og urettferdige.

⁴⁵за да бъдете чада на вашия Отец, Който е на небесата; защото Той прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните.

⁴⁶For om I elsker dem som elsker eder, hvad lønn har I da? Gjør ikke også tolderne det samme?

⁴⁶Защото, ако обичате само ония, които обичат вас, каква награда ви се пада? Не правят ли това и бирниците?

⁴⁷Og om I hilser bare på eders brødre, hvad stort gjør I da? Gjør ikke også hedningene det samme?

⁴⁷И ако поздравявате само братята си, какво особено правите? Не правят ли това и езичниците?

⁴⁸Derfor skal I være fullkomne, likesom eders himmelske Fader er fullkommen.

⁴⁸И тъй бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият небесен Отец.