¹I den første måned* kom Israels barn, hele menigheten, til ørkenen Sin, og folket blev nogen tid i Kades; der døde Mirjam, og der blev hun begravet; / {* i det firtiende år, 4MO 33, 38.}

¹И в първия месец дойдоха израилтяните, цялото общество, в Цинската пустиня; и людете останаха в Кадис. Там умря Мариам, и там бе погребана.

²Men menigheten hadde ikke vann; da samlet de sig mot Moses og Aron.

²А вода нямаше за обществото, тъй че те се събраха против Моисея и против Аарона.

³Og folket kivedes med Moses og sa: Å, at vi var omkommet dengang våre brødre omkom for Herrens åsyn!

³Людете се скараха с Моисея, като говореха казвайки: О да бяхме измрели и ние, когато братята ни измряха пред Господа!

⁴Hvorfor har I ført Herrens menighet inn i denne ørken, så vi må dø her, både vi og vår buskap?

⁴Защо изведохте Господното общество в тая пустиня да измрем в нея, ние и добитъкът ни?

⁵Og hvorfor har I ført oss op fra Egypten, så vi er kommet til dette onde sted, hvor det hverken vokser korn eller fiken eller vintrær eller granatepler, og hvor det ikke finnes vann å drikke?

⁵И защо ни изведохте из Египет, за да ни доведете на това лошо място, което не е място за сеене, ни за смокини, ни за лозя, ни за нарове, нито има вода за пиене?

⁶Men Moses og Aron gikk bort fra folket, til inngangen til sammenkomstens telt, og falt ned på sitt ansikt; da åpenbarte Herrens herlighet sig for dem.

⁶Тогава Моисей и Аарон отидоха от присъствието на обществото при входа на шатъра за срещане, гдето и паднаха на лицата си; и Господната слава им се яви.

⁷Og Herren talte til Moses og sa:

⁷И Господ говори на Моисея, казвайки:

⁸Ta staven og kall menigheten sammen, du og Aron, din bror, og I skal tale til klippen midt for deres øine, så skal den gi vann fra sig; således skal du la vann strømme ut av klippen for dem og gi både menigheten og dens buskap å drikke.

⁸Вземи жезъла и свикай обществото, ти и брат ти Аарон, и пред очите им говорете на канарата, и тя ще даде водата си; така ще им извадиш вода из канарата, и ще напоиш обществото и добитъка им.

⁹Da tok Moses staven som lå foran Herrens åsyn, således som Herren hadde befalt ham.

⁹И тъй, Моисей взе жезъла, [който беше] пред Господа, според както Той му заповяда;

¹⁰Og Moses og Aron kalte menigheten sammen foran klippen, og han sa til dem: Nu, I gjenstridige! Mon vi kan la vann strømme frem for eder av denne klippe?

¹⁰и, като свикаха Моисей и Аарон обществото пред канарата, той им каза: Чуйте сега, вий бунтовници! да ви извадим ли вода из тая канара?

¹¹Så løftet Moses sin hånd og slo med sin stav to ganger på klippen; da strømmet der meget vann ut, så både menigheten og dens buskap fikk drikke.

¹¹Тогава Моисей дигна ръката си и с жезъла си удари канарата два пъти; и потече много вода, та обществото и добитъкът им пиха.

¹²Men Herren sa til Moses og Aron: Fordi I ikke trodde på mig og ikke helliget mig for Israels barns øine, derfor skal I ikke føre dette folk inn i det land jeg har gitt dem.

¹²Но Господ каза на Моисея и Аарона: Понеже не Ме вярвахте за да Ме осветите пред израилтяните, за това вие няма да въведете това общество в земята, която им давам.

¹³Dette var Meribas vann, hvor Israels barn kivedes med Herren, og han helliget sig på dem.

¹³Това е водата на Мерива {То ест: Каране.}, защото израилтяните се препираха с Господа, и Той се освети всред тях.

¹⁴Fra Kades sendte Moses bud til Edoms konge og lot si: Så sier din bror Israel: Du vet hvor meget ondt vi har lidt.

¹⁴След това Моисей изпрати посланици от Кадис до едомския цар [да му кажат]: Така говори брат ти Израил: Ти знаеш всичките трудности, които ни сполетяха,

¹⁵Våre fedre drog ned til Egypten, og vi bodde i Egypten i lang tid, og egypterne fór ille med oss og våre fedre.

¹⁵как бащите ни слязоха в Египет, и живяхме дълго време в Египет, и [как] египтяните се отнасяха зле към нас и бащите ни,

¹⁶Da ropte vi til Herren, og han hørte vår bønn og sendte en engel og førte oss ut av Egypten. Og nu er vi her i byen Kades like ved grensen av ditt land.

¹⁶и [как], когато ние извиквахме към Господа, Той чу гласа ни, и изпрати един ангел та ни изведе из Египет; и ето ни в Кадис, град в края на твоите предели.

¹⁷Kjære, la oss få dra gjennem ditt land! Vi skal hverken gå gjennem åker eller vingård, heller ikke drikke vann av nogen brønn; efter kongeveien vil vi dra og ikke bøie av hverken til høire eller til venstre, før vi er kommet gjennem ditt land.

¹⁷Нека минем, моля, през земята ти. Няма да минем през нивите или през лозята, нито ще пием вода от кладенците; но ще вървим през царевия друм; няма да се отбием ни надясно ни наляво, докато не преминем твоите предели.

¹⁸Men Edom svarte: Du må ikke dra gjennem mitt land, ellers drar jeg ut mot dig med sverd.

¹⁸Но Едом му отговори: Няма да минеш през [земята] ми, да не би да изляза с нож против тебе.

¹⁹Da sa Israels barn til ham: Vi skal følge landeveien, og dersom vi eller vår buskap drikker av ditt vann, så vil jeg gi dig vederlag for det. Det er ikke stort jeg ber om; jeg vil bare dra igjennem på min fot.

¹⁹А израилтяните [пак] му рекоха: Ние ще минем през друма; и ако аз и добитъкът ми пием от водата ти, ще я платим; остави ме само с нозете си да премина и нищо друго.

²⁰Men han sa: Du må ikke dra igjennem her. Og Edom drog ut mot ham med en mengde folk og med væbnet hånd.

²⁰А той [пак] отговори: Няма да преминеш. И Едом излезе против него с много люде и със силна ръка.

²¹Således nektet Edom Israel å dra gjennem sitt land; og Israel bøide til side for ham.

²¹Така Едом отказа да пусне Израиля да мине през пределите му; за това Израил се отвърна от него.

²²Så brøt de op fra Kades, og Israels barn, hele menigheten, kom til fjellet Hor.

²²И така, израилтяните, цялото общество, отпътуваха от Кадис, и дойдоха при планината Ор.

²³Og Herren sa til Moses og Aron ved fjellet Hor, på grensen av Edoms land:

²³Тогава Господ говори на Моисея и Аарона на планината Ор, при границите на Едомската земя, казвайки:

²⁴Aron skal samles til sine fedre; han skal ikke komme inn i det land jeg har gitt Israels barn, fordi I var gjenstridige mot mitt ord ved Meribas vann.

²⁴Аарон ще се прибере при людете си, защото няма да влезе в земята, която съм дал на израилтяните, понеже не се покорихте на думата Ми при водата на Мерива.

²⁵Ta Aron og Eleasar, hans sønn, og før dem op på fjellet Hor,

²⁵Вземи Аарона и сина му Елеазара и изведи ги на планината Ор;

²⁶og ta av Aron hans klær og la Eleasar, hans sønn, ta dem på; så skal Aron samles til sine fedre og dø der.

²⁶и съблечи от Аарона одеждите му, и облечи с тях сина му Елеазара; и Аарон ще се прибере [при людете си] и ще умре там.

²⁷Og Moses gjorde som Herren hadde befalt. De gikk op på fjellet Hor for hele menighetens øine,

²⁷И Моисей стори, според както Господ заповяда; те се качиха на планината Ор пред очите на цялото общество.

²⁸og Moses tok av Aron hans klær og lot Eleasar, hans sønn, ta dem på, og Aron døde der på toppen av fjellet; men Moses og Eleasar steg ned fra fjellet.

²⁸И Моисей съблече от Аарона одеждите му и облече с тях сина му Елеазара; и Аарон умря там на връх планината; а Моисей и Елеазар слязоха от планината.

²⁹Og da hele menigheten så at Aron var død, gråt hele Israels hus over Aron i tretti dager.

²⁹И като видя цялото общество, че Аарон умря, то целият Израилев дом оплакваха Аарона за тридесет дена.