¹Da den kana'anittiske konge i Arad, som bodde i sydlandet, hørte at Israel drog frem på veien til Atarim, gav han sig i strid med Israel og førte nogen av dem bort som fanger.

¹А арадският цар, ханаанецът, който живееше към юг, като чу, че Израил иде през пътя Атарим воюва против Израиля, и хвана от тях пленници.

²Da gjorde Israel et løfte til Herren og sa: Gir du dette folk i min hånd, så vil jeg slå deres byer med bann.

²И Израил направи обрек Господу, като каза: Ако наистина предадеш тия люде в ръката ми, то съвсем ще разоря градовете им.

³Og Herren hørte Israels bønn og overgav kana'anittene til dem, og de slo dem og deres byer med bann; og de kalte stedet Horma*. / {* bann.}

³И Господ послуша гласа на Израиля и му предаде ханаанците; и те ги погубиха [и разориха] градовете им. И мястото се нарече Хорма {Т.е., Проклетия, [или], Погибел.}.

⁴Så brøt de op fra fjellet Hor og tok veien til det Røde Hav for å dra omkring Edoms land; men på veien blev folket utålmodig,

⁴А когато отпътуваха от планината Ор, по пътя към Червеното море, за да обиколят Едомската земя, людете излязоха от търпение в душата си поради пътя.

⁵og de talte mot Gud og mot Moses og sa: Hvorfor har I ført oss op fra Egypten, så vi må dø her i ørkenen? For her er hverken brød eller vann, og vi er inderlig leie av denne usle mat.

⁵И людете говориха против Бога и против Моисея, казвайки: Защо ни изведохте из Египет да измрем в пустинята? защото няма ни хляб ни вода, и душата ни се отвращава от тоя никакъв хляб.

⁶Da sendte Herren seraf-slanger* inn iblandt folket, og de bet folket; og der døde meget folk av Israel. / {* brennende d.e. giftige slanger.}

⁶За това Господ изпрати между людете горителни змии, които хапеха людете, та измряха много люде от Израиля.

⁷Så kom folket til Moses og sa: Vi har syndet, fordi vi har talt mot Herren og mot dig; bed til Herren at han vil ta slangene fra oss! Og Moses bad for folket.

⁷Тогава людете дойдоха при Моисея и казаха: Съгрешихме за гдето говорихме против Господа и против тебе; помоли се Господу да махне змиите от нас. И Моисей се помоли за людете.

⁸Da sa Herren til Moses: Gjør dig en seraf-slange og sett den på en stang, så skal hver den som er bitt og ser på den, få leve.

⁸И Господ рече на Моисея: Направи си една горителна змия, и тури я на висока върлина; и всеки ухапан, като погледне на нея, ще остане жив.

⁹Så gjorde Moses en kobberslange og satte den på en stang; og når en slange hadde bitt nogen, og han så på kobberslangen, blev han i live.

⁹И тъй, Моисей направи медна змия и я тури на най-високата върлина; и когато змия ухапеше някого, той, като погледнеше на медната змия, оставаше жив.

¹⁰Siden brøt Israels barn op og leiret sig i Obot.

¹⁰Тогава израилтяните отпътуваха и разположиха стан в Овот.

¹¹Så brøt de op fra Obot og leiret sig ved Ije-Ha'abarim i ørkenen rett i øst for Moab.

¹¹И като отпътуваха от Овот, разположиха стан в Е-Аварим, в пустинята, която е към Моав, към изгрева на слънцето.

¹²Derfra brøt de op og leiret sig i Sered-dalen.

¹²От там отпътуваха и разположиха стан в долината Заред.

¹³Derfra brøt de op og leiret sig på hin side Arnon, som går gjennem ørkenen og kommer fra amorittenes land; for Arnon er grensen mellem Moab og amorittene.

¹³От там отпътуваха и разположиха стан оттатък [реката] Арнон, която е в пустинята и изтича от пределите на аморейците; защото Арнон е моавска граница между моавците и аморейците.

¹⁴Derfor sies det i boken om Herrens kriger: Vaheb tok de med storm og bekkene, Arnons bekker,

¹⁴За това е казано в книгата на Господните войни: - Ваев в Суфа И потоците на Арнон,

¹⁵og bekkelien som strekker sig bort til Ar-bygden og støter til Moabs grense.

¹⁵И течението на потоците, Което се простира до селището Ар И допира границата на Моав.

¹⁶Derfra brøt de op til Be'er; det er den brønn som Herren talte om da han sa til Moses: Kall folket sammen, så vil jeg gi dem vann.

¹⁶А от там дойдоха при Вир {Т.е., Кладенец.}. Тоя е кладенецът, за който Господ рече на Моисея: Събери людете, и ще им дам вода.

¹⁷Da sang Israel denne sang: Vell op, du brønn! Hils den med sang!

¹⁷Тогава Израил изпя тая песен: - Бликай, о кладенче; пейте за него;

¹⁸Du brønn som høvdinger har gravd, som folkets ypperste har boret med herskerstav, med sine kongespir! Fra ørkenen brøt de op til Matana

¹⁸Кладенец изкопаха първенците, Благородните от людете изкопаха, Чрез [заповед на] законодателя; с жезлите си. А от пустинята [отидоха] в Матана,

¹⁹og fra Matana til Nahaliel og fra Nahaliel til Bamot

¹⁹и от Матана в Наалиил, и от Наалиил във Вамот,

²⁰og fra Bamot til den dal som ligger i Moab-marken, tett ved toppen av Pisga, og hvor en skuer ut over ørkenen.

²⁰а от Вамот в долината, която е в моавското поле, при върха на Фасга, която гледа към Есимон {Т.ест: Пустинята.}.

²¹Så sendte Israel bud til Sihon, amorittenes konge, og lot si:

²¹Тогава Израил изпрати посланици при аморейския цар Сион да кажат:

²²La mig få dra gjennem ditt land! Vi skal ikke komme inn på akrene eller i vingårdene, heller ikke drikke vann av nogen brønn; efter kongeveien vil vi dra, til vi er kommet gjennem ditt land.

²²Остави ме да замина през земята ти; няма да свръщаме ни по нивите ни по лозята; не щем да пием вода от кладенците; през царевия друм ще вървим, докато преминем твоите предели.

²³Men Sihon gav ikke Israel lov til å dra gjennem sitt land. Han samlet alt sitt folk og drog ut i ørkenen mot Israel, og han kom til Jahas og stred mot Israel.

²³А Сион не пусна Израиля да мине през пределите му; но Сион събра всичките си люде, излезе та се опълчи срещу Израиля в пустинята, и дойде в Яса та воюва против Израиля.

²⁴Men Israel slo ham med sverdets egg og tok hans land fra Arnon til Jabbok, til Ammons barns land; for Ammons barns grense var befestet.

²⁴Но Израил го порази с острото на ножа, и завладя земята му от Арнон до Явок, до амонците; защото границата на амонците беше крепка.

²⁵Og Israel tok alle disse byer; og Israel bosatte sig i alle amorittenes byer, i Hesbon og alle byer som hørte under det.

²⁵Израил завладя всички тия градове; и Израил се засели във всичките градове на аморейците, в Есевон и във всичките му села.

²⁶For Hesbon var Sihons, amoritter-kongens, stad; han hadde ført krig mot Moabs forrige konge og tatt alt hans land fra ham like til Arnon.

²⁶Понеже Есевон бе град на аморейския цар Сион, който беше воювал с предишния моавски цар и беше отнел от ръката му всичката му земя до Арнон.

²⁷Derfor sier skalden: Kom til Hesbon! Bygges og grunnfestes skal Sihons stad;

²⁷За това, ония, които говорят с притчи, казват: - Дойдете в Есевон; Да се съгради и да се закрепи града Сионов;

²⁸for ild fór ut fra Hesbon, en lue fra Sihons stad; den fortærte Ar i Moab, dem som bodde på høidene ved Arnon.

²⁸Защото огън излезе от Есевон, Пламък из града Сионов; Пояде Ар моавски, И първенците на високите места на Арнон.

²⁹Ve dig, Moab! Fortapt er du, Kamos' folk! Han* har sendt sine sønner som flyktninger og sine døtre som fanger til amorittenes konge Sihon. / {* nemlig Kamos, moabittenes fornemste avgud.}

²⁹Горко ти, Моаве! Погина ти, Хамосови люде! Даде синовете си на бяг И дъщерите си на плен При Сиона аморейския цар.

³⁰Og vi skjøt dem ned; ødelagt er Hesbon, like til Dibon! vi herjet til Nofah, med ild helt til Medba.

³⁰Ние ги застреляхме; Есевон погина до Девон; И запустихме ги до Нофа, Която [се простира] до Медева.

³¹Så blev Israel boende i amorittenes land.

³¹Така Израил се засели в земята на аморейците.

³²Og Moses sendte folk for å utspeide Jaser, og de* tok de byer som hørte under det; og han drev ut amorittene som bodde der. / {* israelittene.}

³²После Моисей изпрати [човеци] да съгледат Язир; и, като превзеха селата му, изпъдиха аморейците, които бяха в тях.

³³Så vendte de sig til en annen kant og drog opover til Basan; men Og, kongen i Basan, drog ut mot dem til Edre'i med alt sitt folk for å stride mot dem.

³³Тогава се върнаха и отидоха по пътя към Васан; а васанският цар Ог излезе против тях, той и всичките му люде, на бой в Едраи.

³⁴Da sa Herren til Moses: Frykt ikke for ham! For jeg har gitt ham og alt hans folk og hans land i din hånd, og du skal gjøre med ham som du gjorde med Sihon, amorittenes konge, som bodde i Hesbon.

³⁴Но Господ рече на Моисея: Не бой се от него, защото Аз ще предам в ръцете ви него, всичките му люде и земята му; ще му направиш така, както направи на аморейския цар Сион, който живееше в Есевон.

³⁵Så slo de ham og hans sønner og alt hans folk, så ingen blev tilbake eller slapp unda; og de tok hans land i eie.

³⁵И тъй, поразиха него, синовете му и всичките му люде, догдето не му остана ни един оцелял; и завладяха земята му.