¹Og Herren talte til Moses og sa:

¹След това Господ говори на Моисея, казвайки:

²Ta hevn over midianittene for det de har gjort mot Israels barn! Derefter skal du samles til dine fedre.

²Въздай на мадиамците за израилтяните, и след това ще се прибереш при людете си.

³Da talte Moses til folket og sa: La nogen av eder ruste sig til strid! De skal kjempe mot midianittene og føre Herrens hevn over Midian;

³Моисей, прочее, говори на людете, казвайки: Нека се въоръжат от вас мъже за бой и нека отидат против Мадиама за да извършат въздаяние върху Мадиама за Господа.

⁴tusen av hver stamme, av alle Israels stammer, skal I sende ut til strid.

⁴По хиляда души от всяко племе от всичките Израилеви племена да изпратите на войната.

⁵Så blev der av Israels tusener tatt ut tusen av hver stamme - tolv tusen, rustet til strid.

⁵И така, от Израилевите хиляди се преброиха по хиляда души от всяко племе, дванадесет хиляди души, въоръжени за бой.

⁶Dem sendte Moses ut i striden - tusen av hver stamme - og med dem Pinehas, sønn av Eleasar, presten; han hadde med sig helligdommens redskaper og larmtrompetene.

⁶И Моисей ги изпрати на войната, по хиляда души от всяко племе, тях и Финееса, син на свещеника Елеазара, със светите вещи и с тръбите за тревога в ръцете му.

⁷Og de stred mot Midian, som Herren hadde befalt Moses, og de slo alt mannkjønn ihjel.

⁷Те воюваха против Мадиама, според както Господ заповяда на Моисея, и убиха всяко мъжко.

⁸Og blandt dem de slo ihjel, var også Midians konger, Evi og Rekem og Sur og Hur og Reba, Midians fem konger; også Bileam, Beors sønn, slo de ihjel med sverdet.

⁸И между убитите убиха и мадиамските царе: Евия, Рекема, Сура, Ура и Рева, петима мадиамски царе; убиха с нож и Валаама Веоровия син.

⁹Og Israels barn førte Midians kvinner og deres barn bort som fanger, og alle deres kløvdyr og all deres buskap og alt deres gods gjorde de til bytte.

⁹А израилтяните плениха жените на мадиамците, децата им, всичкия им добитък и всичките им стада; и разграбиха всичкия им имот.

¹⁰Og alle deres byer overalt hvor de bodde, og alle deres teltleire brente de op med ild.

¹⁰А всичките им градове, в местата населени от тях, и всичките им станове изгориха с огън.

¹¹Og de tok alt byttet og alt det de hadde røvet, både folk og fe,

¹¹И взеха всичките користи и всичката плячка, и човек и животно.

¹²og de førte fangene og byttet og det de hadde røvet, til Moses og Eleasar, presten, og til Israels barns menighet, til leiren på Moabs ødemarker ved Jordan, midt imot Jeriko.

¹²И докараха пленниците, плячката и користите на Моисея, на свещеника Елеазар и на обществото израилтяни в стана, на моавските полета при Иордан, срещу Ерихон.

¹³Og Moses og Eleasar, presten, og alle menighetens høvdinger gikk dem i møte utenfor leiren.

¹³Тогава Моисей, свещеникът Елеазар и всичките първенци на обществото излязоха да ги посрещнат вън от стана.

¹⁴Men Moses blev vred på dem som var satt over hæren, på høvdingene over tusen og høvdingene over hundre, da de kom tilbake fra krigstoget.

¹⁴Но Моисей се разгневи на военачалниците, на хилядниците и на стотниците, които се връщаха от военния поход;

¹⁵Og Moses sa til dem: Har I latt alle kvinner leve?

¹⁵и Моисей им рече: Оставихте ли живи всичките жени?

¹⁶Det var jo de som på Bileams råd forførte Israels barn til troløshet mot Herren for Peors skyld, så sotten kom over Herrens menighet.

¹⁶Ето, те, по съвета на Валаама, накараха израилтяните да беззаконствуват против Господа в делото на Фегора, тъй че язвата се яви всред Господното общество.

¹⁷Så slå nu ihjel alle guttebarn og alle kvinner som har hatt samleie med menn.

¹⁷За това, убийте сега всичките мъжки от децата, и убийте всяка жена, която е познала мъж, като е лежала с него.

¹⁸Men alle unge piker som ikke har hatt samleie med menn, skal I la leve, og de skal høre eder til.

¹⁸А всичките момичета, които не са познали мъж, които не са лежали с такъв, оставете живи за себе си.

¹⁹Og så skal I holde eder utenfor leiren i syv dager! Enhver av eder som har slått nogen ihjel, og enhver som har rørt ved en som er slått ihjel, skal rense sig på den tredje og på den syvende dag - både I og eders fanger .

¹⁹И вие останете вън от стана седем дена; вие и пленниците ви, всеки [от вас], който е убил човек, и който се е допрял до убит, очистете се на третия ден и на седмия ден;

²⁰Og alle klær og alt som er gjort av skinn eller av gjetehår, og alle trekar skal I rense.

²⁰очистете и всичките дрехи, всичките кожени вещи, и всичко, което е направено от козина, и всичките дървени съдове.

²¹Og Eleasar, presten, sa til stridsmennene som hadde vært med i krigen: Dette er det lovbud som Herren har gitt Moses:

²¹Също и свещеникът Елеазар рече на войниците, които бяха ходили на война: Това е повелението, което Господ заповяда на Моисея като закон.

²²Gull og sølv, kobber, jern, tinn og bly,

²²Само че златото, среброто, медта, желязото, оловото и калая,

²³alt som tåler ild, skal I la gå gjennem ilden, så blir det rent; men det skal også renses med renselsesvannet. Men alt som ikke tåler ild, skal I la gå gjennem vann.

²³всичко, което може да устои на огън, прекарайте през огън, и ще бъде чисто; обаче, трябва да се очисти и с очистителната вода; и всичко що не може да устои на огън прекарай през вода.

²⁴Og den syvende dag skal I tvette eders klær, så blir I rene; og derefter kan I komme inn i leiren.

²⁴Тогава на седмия ден да изперете дрехите си, и ще бъдете чисти; и подир това да влезете в стана.

²⁵Og Herren sa til Moses:

²⁵И Господ говори на Моисея, казвайки:

²⁶Ta tall på hele det bortførte bytte, både folk og fe, du og Eleasar, presten, og overhodene for menighetens familier.

²⁶Ти и свещеникът Елеазар и началниците на бащините [домове] от обществото пребройте плячката и пленниците, и човек и животно,

²⁷Og du skal dele byttet i to deler mellem krigsfolket som drog ut i striden, og hele menigheten.

²⁷и раздели плячката на две, между войниците, които ходиха на война и цялото общество.

²⁸Og du skal ta en avgift til Herren av krigsfolket som drog ut i striden, ett liv av hvert fem hundre, både av mennesker og av storfeet og asenene og småfeet.

²⁸От [дела] на войниците, които ходиха на бой, отдели като данък за Господа по една душа от петстотин - от човеци, от говеда, от осли и от овци;

²⁹Dette skal I ta av den halvdel som tilfaller krigsfolket; og du skal gi det til Eleasar, presten, som en gave til Herren.

²⁹от тяхната половина да вземеш това и да го дадеш на свещеника Елеазара, като възвишаем принос Господу.

³⁰Og av den halvdel som tilfaller Israels barn, skal du ta ut ett liv av hvert femti, både av mennesker og av storfeet og asenene og småfeet - av alt feet; og du skal gi dem til levittene, som tar vare på det som er å vareta ved Herrens tabernakel.

³⁰А от половината, [която се дава] на израилтяните, да вземеш по един дял от петдесет - от човеци, от говеда, от осли и от овци - от всеки добитък, - и да ги дадеш на левитите, които пазят заръчаното за Господната скиния.

³¹Og Moses og Eleasar, presten, gjorde således som Herren hadde befalt Moses.

³¹И тъй Моисей и свещеникът Елеазар сториха, според както Господ заповяда на Моисея.

³²Og byttet - det som var tilovers av alt det som stridsfolket hadde røvet - var: av småfe seks hundre og fem og sytti tusen

³²А плячката, [то ест], това, което остана в плен, което войниците заплениха, беше: овци, шестстотин седемдесет и пет хиляди;

³³og av storfe to og sytti tusen

³³говеда, седемдесет и две хиляди;

³⁴og av asener en og seksti tusen.

³⁴осли, шестдесет и една хиляда

³⁵Og av mennesker - kvinner som ikke hadde hatt samleie med menn - var det i alt to og tretti tusen.

³⁵и човеци - жени, които не бяха познали мъж, чрез лягане с такъв - всичко тридесет и две хиляди души.

³⁶Halvdelen av dette - den del som falt på stridsmennene - var: av småfeet tre hundre og syv og tretti tusen og fem hundre,

³⁶Половината, делът на ония, които бяха ходили на бой, беше на брой: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

³⁷så avgiften til Herren av småfeet blev seks hundre og fem og sytti,

³⁷а данъкът за Господа от овците беше шестстотин седемдесет и пет;

³⁸og av storfeet seks og tretti tusen, og avgiften derav til Herren to og sytti,

³⁸говедата бяха тридесет и шест хиляди, от които данъкът за Господа беше седемдесет и две;

³⁹og av asener tretti tusen og fem hundre, og avgiften derav til Herren en og seksti,

³⁹ослите бяха тридесет хиляди и петстотин, от които данъкът за Господа беше шестдесет и един;

⁴⁰og av mennesker seksten tusen, og avgiften derav til Herren to og tretti.

⁴⁰и човеците бяха шестнадесет хиляди, от които данъкът за Господа беше тридесет и двама души,

⁴¹Og Moses gav avgiften til Eleasar, presten, som en gave til Herren, således som Herren hadde befalt Moses.

⁴¹И Моисей даде данъка, като възвишаем принос Господу, на свещеника Елеазара, както Господ заповяда на Моисея.

⁴²Den halvdel som tilfalt Israels barn, og som Moses hadde skilt ut fra stridsmennenes del -

⁴²А половината, [която се даде] на израилтяните, която Моисей отдели от войниците,

⁴³den halvdel som tilfalt menigheten - var: av småfe tre hundre og syv og tretti tusen og fem hundre

⁴³[то ест], половината за обществото, беше: овци, триста и тридесет и седем хиляди и петстотин;

⁴⁴og av storfe seks og tretti tusen

⁴⁴говеда, тридесет и шест хиляди;

⁴⁵og av asener tretti tusen og fem hundre

⁴⁵осли, тридесет хиляди и петстотин;

⁴⁶og av mennesker seksten tusen.

⁴⁶и човеци - шестнадесет хиляди.

⁴⁷Av denne halvdel - den som tilfalt Israels barn - tok Moses ut ett liv for hvert femti, både av mennesker og av dyr, og gav dem til levittene, som tok vare på det som er å vareta ved Herrens tabernakel, således som Herren hadde befalt Moses.

⁴⁷От тая половина за израилтяните Моисей взе по един дял от петдесет, от човеци и от животни, и ги даде на левитите, които пазеха заръчаното за Господната скиния, според както Господ заповяда на Моисея.

⁴⁸Så gikk de som var satt over hærens tusener, høvdingene over tusen og høvdingene over hundre, frem for Moses

⁴⁸Тогава се приближиха при Моисея началниците, които бяха над хилядите на войската, хилядниците и стотниците,

⁴⁹og sa til ham: Dine tjenere har tatt tall på krigsfolkene som stod under vår befaling, og det fattedes ikke én mann av oss.

⁴⁹и рекоха на Моисея: Слугите ти преброиха войниците, които са под ръката ни; и не липсва ни един от нас.

⁵⁰Derfor bærer vi frem som gave til Herren hvad enhver av oss har tatt av gullsaker, armkjeder og armbånd, fingerringer, ørenringer og kulekjeder; det skal være til soning for oss for Herrens åsyn.

⁵⁰За това принасяме дар Господу, всеки каквото е намерил, златни неща, верижки, гривни, пръстени, обеци и мъниста, за да се извърши умилостивение за душите ни пред Господа.

⁵¹Og Moses og Eleasar, presten, tok imot gullet av dem, alle slags fint arbeidede ting.

⁵¹И Моисей и свещеникът Елеазар взеха златото от тях, всичко в изработени украшения.

⁵²Og hele den gave av gull som høvdingene over tusen og høvdingene over hundre avgav til Herren, var seksten tusen, syv hundre og femti sekel.

⁵²И всичкото злато от възвишаемия принос, който хилядниците и стотниците принесоха Господу, беше шестнадесет хиляди седемстотин и петдесет сикли.

⁵³Men stridsmennene hadde og hver for sig vunnet bytte.

⁵³([Защото] войниците бяха грабили, всеки за себе си).

⁵⁴Da Moses og Eleasar, presten, hadde tatt imot gullet av høvdingene over tusen og over hundre, bar de det inn i sammenkomstens telt, forat det skulde minne om Israels barn for Herrens åsyn.

⁵⁴И Моисей и свещеникът Елеазар, като взеха златото от хилядниците и стотниците, донесоха го в шатъра за срещане, за спомен на израилтяните пред Господа.