¹Rubens barn og Gads barn hadde en mengde fe, en svær mengde; og da de så at Jasers land og Gileads land var vel skikket for feavl,

¹А рувимците и гадците имаха твърде много добитък; и когато видяха Язирската земя и Галаадската земя, че, ето, мястото беше място за добитък,

²kom de - både Gads barn og Rubens barn - og sa til Moses og Eleasar, presten, og menighetens høvdinger:

²то гадците и рувимците дойдоха та говориха на Моисея, на свещеника Елеазара, и на първенците на обществото, казвайки:

³Atarot og Dibon og Jaser og Nimra og Hesbon og El'ale og Sebam og Nebo og Beon,

³Атарот, Девон, Язир, Нимра, Есевон, Елеала, Севама, Нево и Веон,

⁴det land som Herren har latt Israels menighet vinne med sverdet, er et land som er vel skikket for feavl, og dine tjenere har meget fe.

⁴земята, която Господ порази пред Израилевото общество, е земя за добитък; а слугите ти имат добитък.

⁵Og de sa: Dersom vi har funnet nåde for dine øine, så la dine tjenere få dette land til eiendom, la oss slippe å dra over Jordan!

⁵За това, рекоха, ако сме придобили твоето благоволение, нека се даде тая земя на слугите ти за притежание; не ни привеждай през Иордан.

⁶Da sa Moses til Gads barn og Rubens barn: Skal eders brødre dra i krigen, og I bli her?

⁶А Моисей рече на гадците и на рувимците: Да идат ли братята ви на бой, а вие тук да седите?

⁷Hvorfor vil I vende Israels barns hu bort, så de ikke vil dra over til det land Herren hat gitt dem?

⁷Защо обезсърчавате сърцата на израилтяните, та да не преминат в земята, която Господ им е дал?

⁸Det samme gjorde eders fedre da jeg sendte dem fra Kades-Barnea for å se på landet;

⁸Така сториха бащите ви, когато ги изпратих от Кадис-варни, за да видят земята;

⁹da de hadde draget op til Eskoldalen og hadde sett på landet, vendte de Israels barns hu bort, så de ikke vilde gå inn i det land Herren hadde gitt dem.

⁹отидоха до долината Есхол, и, като видяха земята, обезсърчиха сърцата на израилтяните, та да не влязат в земята, която Господ им бе дал.

¹⁰Den dag optendtes Herrens vrede, og han svor og sa:

¹⁰И в оня ден гневът на Господа пламна, и той се закле казвайки:

¹¹Ingen av de menn som drog op fra Egypten, fra tyveårsalderen og opover, skal få se det land som jeg har tilsvoret Abraham, Isak og Jakob; for de har ikke fulgt mig som de skulde -

¹¹Ни един от ония мъже, които излязоха из Египет, от двадесет години и нагоре, няма да види земята, за която съм се клел на Авраама, Исаака и Якова, защото не Ме последваха напълно,

¹²ingen uten Kaleb, Jefunnes sønn, kenisitten, og Josva, Nuns sønn; for de har trolig fulgt Herren.

¹²освен Халева син на Ефония Кенезов, и Исуса Навиевият син, защото те напълно последваха Господа.

¹³Så optendtes Herrens vrede mot Israel, og han lot dem vanke om i ørkenen i firti år, til hele den slekt var utdød som hadde gjort det som var ondt i Herrens øine.

¹³Гневът на Господа пламна против Израиля, и Той ги направи да се скитат из пустинята за четиридесет години, догде се довърши изцяло онова поколение, което беше сторило зло пред Господа.

¹⁴Og nu treder I i eders fedres spor, en yngel av syndige menn, for ennu mere å øke Herrens brennende vrede mot Israel;

¹⁴И, ето, вместо бащите си, издигнахте се вие, прибавка на грешни човеци, и ще разпалите повече пламъка на Господния гняв против Израиля.

¹⁵for vender I eder bort, så I ikke vil følge ham, da vil han la Israel bli ennu lenger i ørkenen, og I vil føre ulykke over hele dette folk.

¹⁵Защото, ако вие се отвърнете от Него, Той ще остави тях още еднъж в пустинята; и така вие ще [станете причина да] погинат всички тия люде.

¹⁶Da gikk de frem til ham og sa: Vi vil bare bygge hegn her for vårt fe og byer for våre kvinner og barn,

¹⁶Но те пристъпиха при [Моисея] и рекоха: Ще съградим тука огради за добитъка си и градове за челядите си;

¹⁷men selv vil vi skyndsomt væbne oss og dra frem foran Israels barn, til vi har ført dem dit de skal; men våre kvinner og barn skal bli i de faste byer, så de kan være trygge for landets innbyggere.

¹⁷а сами ние сме готови да вървим въоръжени пред израилтяните, догде ги заведем до мястото им; и челядите ни ще седят в укрепените градове [в безопасност] от местните жители.

¹⁸Vi vil ikke vende tilbake til våre hus før Israels barn har fått hver sin arv;

¹⁸Няма да се върнем в домовете си догде израилтяните не наследят, всеки наследството си.

¹⁹for vi vil ikke ta arv med dem på den andre side av Jordan og lenger borte når vi har fått vår arv på denne side, østenfor Jordan.

¹⁹Защото ние няма да наследим с тях отвъд Иордан и по-нататък, понеже нашето наследство ни се падна отсам Иордан на изток.

²⁰Da sa Moses til dem: Dersom I gjør dette, så I væbner eder for Herrens åsyn til krigen,

²⁰Тогава Моисей им рече: Ако направите това, ако отидете въоръжени на бой пред Господа,

²¹og alle eders væbnede menn drar over Jordan for Herrens åsyn, til han har drevet sine fiender bort fra sine øine,

²¹ако всички въоръжени преминете Иордан пред Господа, догде изгони Той враговете Си от пред Себе Си,

²²og I ikke vender tilbake før landet er undertvunget for Herrens åsyn, så skal I være uten skyld både for Herren og for Israel, og I skal ha landet her til eiendom for Herrens åsyn.

²²и земята се завладее пред Господа, а подир това се върнете, тогава ще бъдете невинни пред Господа и пред Израиля, и ще имате тая земя за притежание пред Господа.

²³Men dersom I ikke gjør så, da synder I mot Herren, og I skal vite at eders synd skal finne eder.

²³Но ако не направите така, ето, ще съгрешите пред Господа; и да знаете, че грехът ви ще ви намери.

²⁴Bygg eder da byer for eders kvinner og barn og hegn for eders småfe, og gjør som I har lovt!

²⁴Съградете градове за челядите си и огради за овците си, и сторете това, което излезе из устата ви.

²⁵Da sa Gads barn og Rubens barn til Moses: Dine tjenere skal gjøre som min herre har befalt;

²⁵И гадците и рувимците говориха на Моисея, казвайки: Слугите ти ще сторят, както господарят ни заповяда.

²⁶våre barn, våre hustruer, vårt fe og alle våre kløvdyr skal bli her i Gileads byer;

²⁶Децата ни, жените ни, стадата ни и всичкият ни добитък ще останат тук в галаадските градове;

²⁷men dine tjenere, så mange av oss som er væbnet til strid, vil dra over Jordan for Herrens åsyn og være med i krigen, således som min herre sier.

²⁷а слугите ти, всички въоръжени и опълчени, ще отидат пред Господа на бой, както господарят ни каза.

²⁸Og Moses gav befaling om dem til Eleasar, presten, og Josva, Nuns sønn, og overhodene for familiene i Israels barns stammer.

²⁸Тогава Моисей даде поръчка за тях на свещеника Елеазара, на Исуса Навина, и на началниците на бащините [домове] от племената на израилтяните.

²⁹Og Moses sa til dem: Dersom Gads barn og Rubens barn, så mange av dem som er væbnet, drar med eder over Jordan til krigen for Herrens åsyn, og I legger landet under eder, da skal I gi dem Gileads land til eiendom;

²⁹Моисей им рече: Ако гадците и рувимците преминат с вас Иордан, всички въоръжени за бой пред Господа, и се завладее земята пред вас, тогава ще им дадете Галаадската земя за притежание.

³⁰men dersom de ikke drar væbnet over med eder, da skal de få sin eiendom i Kana'ans land, sammen med eder andre.

³⁰Но ако не щат да преминат с вас въоръжени, тогава да вземат наследство между вас в Ханаанската земя.

³¹Og Gads barn og Rubens barn svarte og sa: Det som Herren har sagt til dine tjenere, det vil vi gjøre;

³¹И гадците и рувимците в отговор рекоха: Както рече Господ на слугите ти, така ще сторим.

³²Vi vil dra væbnet over til Kana'ans land for Herrens åsyn, men vår arve-eiendom skal være på denne side av Jordan.

³²Ние ще заминем въоръжени пред Господа в Ханаанската земя, за да притежаваме наследството си оттатък {На изток от.} Иордан.

³³Så lot Moses Gads barn og Rubens barn og halvdelen av Manasses, Josefs sønns stamme få de riker som Sihon, amorittenes konge, og Og, kongen i Basan, hadde eid, hele landet med byer og omliggende marker, alle byene i landet rundt omkring.

³³И тъй, Моисей им даде, [то ест], на гадците, на рувимците и на половината от племето на Иосифовия син Манасия, царството на аморейския цар Сион и царството на васанския цар Ог, земята заедно с градовете в пределите й, градовете на околната земя.

³⁴Og Gads barn bygget op igjen Dibon og Atarot og Aroer

³⁴И гадците съградиха Девон, Атарот, Ароир,

³⁵og Atrot-Sofan og Jaser og Jogbeha

³⁵Атротсофан, Язир, Иогвея,

³⁶og Bet-Nimra og Bet-Haran, faste byer og hegn for feet.

³⁶Ветнимра и Ветаран, укрепени градове и огради за овци.

³⁷Og Rubens barn bygget op igjen Hesbon og El'ale og Kirjata'im

³⁷А рувимците съградиха Есевон, Елеала, Кириатаим,

³⁸og Nebo og Ba'al-Meon, hvis navn blev forandret, og Sibma; og de gav de byer som de bygget op igjen, deres navn.

³⁸Нево и Ваалмеон (с променени имена) и Севама; и преименуваха градовете, които съградиха.

³⁹Og Makirs, Manasses sønns barn drog til Gilead og inntok det og drev amorittene, som bodde der, bort.

³⁹И потомците на Манасиевия син Махир отидоха в Галаад, завладяха го и изпъдиха аморейците, които бяха в него.

⁴⁰Og Moses gav Makir*, Manasses sønn, Gilead, og han bodde der. / {* nemlig hans efterkommere.}

⁴⁰За това Моисей даде Галаад на Махира Манасиевия син, и той се засели в него.

⁴¹Og Ja'ir, Manasses sønn, drog avsted og inntok deres* landsbyer; og han kalte dem Ja'irs byer. / {* amorittenes.}

⁴¹А Манасиевият син Яир отиде та завладя градовете му и ги наименува Авот-Яир {Т.е., Яирови паланки.}.

⁴²Og Nobah drog avsted og inntok Kenat med tilhørende småbyer; og han kalte det Nobah efter sitt eget navn.

⁴²И Нова отиде та превзе Кенат и селата му и го наименува Нова по своето име.