¹Og Herren talte til Moses på Moabs ødemarker ved Jordan, midt imot Jeriko, og sa:

¹Господ говори още на Моисея в моавските полета при Иордан срещу Ерихон, казвайки:

²Byd Israels barn at de skal gi levittene byer av sin arveeiendom til å bo i; dessuten skal I gi levittene jorder rundt omkring disse byer.

²Заповядай на израилтяните да дадат на левитите от наследственото си притежание градове, в които да се заселят; дайте на левитите и пасбища около градовете им.

³De skal ha byene til å bo i, og jordene som hører til, skal være til beite for deres kløvdyr og for deres fe og for alle deres andre dyr.

³Градовете да им служат за живеене, а пасбищата да им служат за говедата им, за имота им и за всичките им животни.

⁴Og jordene omkring byene, som I skal gi levittene, skal strekke sig fra bymuren tusen alen utefter rundt omkring.

⁴Пасбищата около градовете, които ще дадете на левитите, да се простират хиляда лакътя навън от градската стена наоколо.

⁵Utenfor byen skal I måle to tusen alen på østsiden og to tusen alen på sydsiden og to tusen alen på vestsiden og to tusen alen på nordsiden, og byen skal være i midten; dette skal være jordene til deres byer.

⁵Да измерите извън града, на източната страна, две хиляди лакътя, на южната страна две хиляди лакътя, на западната страна две хиляди лакътя и на северната страна две хиляди лакътя, а градът да бъде в средата. Такива да бъдат пасбищата около градовете им.

⁶De byer I skal gi levittene, skal være de seks tilfluktsstæder som I skal gi, forat manndrapere kan fly dit, og foruten dem skal I gi to og firti byer.

⁶И градовете, които ще дадете на левитите, да бъдат шест града за прибягване, които да определите, за да може да прибягва там убиецът; и на тях да притурите още четиридесет и два града.

⁷I alt skal I gi levittene åtte og firti byer med tilhørende jorder.

⁷Всичките градове, които ще дадете на левитите, да бъдат четиридесет и осем града; [дайте] ги заедно с пасбищата им.

⁸Og av de byer som I skal gi av Israels barns eiendom, skal I ta flere av de store stammer og færre av de mindre; enhver av dem skal gi levittene byer efter som de har fått land til.

⁸И когато дадете градовете от притежанието на израилтяните, от многото [градове] дайте много, а от малкото - дайте малко; всяко [племе] да даде на левитите от градовете си според наследството, което е наследило.

⁹Og Herren talte til Moses og sa:

⁹Господ говори още на Моисея казвайки:

¹⁰Tal til Israels barn og si til dem: Når I er gått over Jordan inn i Kana'ans land,

¹⁰Говори на израилтяните, казвайки им: Когато минете през Иордан в Ханаанската земя,

¹¹da skal I velge ut nogen byer som skal være tilfluktsstæder for eder, forat en manndraper som av vanvare slår nogen ihjel, kan fly dit.

¹¹тогава да си определите градове, които да ви бъдат градове за прибежище, за да може да прибягва там убиецът, който убие човек по погрешка.

¹²Disse byer skal I ha til tilfluktsstæder for manndraperen når han flykter for blodhevneren, forat han ikke skal dø før han har stått til doms for menigheten.

¹²Те да ви бъдат градове за избягване от сродника - мъздовъздател, за да се не убие убиецът преди да се представи на съд пред обществото.

¹³Og de av eders byer som I skal gi til tilfluktsstæder, skal være seks i tallet.

¹³От градовете, които ще дадете, шест да ви бъдат градове за прибягване.

¹⁴De tre byer skal I gi på hin side* Jordan, og de tre andre byer skal I gi i Kana'ans land; de skal være tilfluktsstæder. / {* østenfor.}

¹⁴Три града да дадете оттатък {На изток от.} Иордан, и три града да дадете в Ханаанската земя, да бъдат градове за прибягване.

¹⁵Både for Israels barn og for de fremmede og innflyttede som bor iblandt dem, skal disse seks byer være tilfluktsstæder, så hver den som av vanvare slår nogen ihjel, kan fly dit.

¹⁵Тия шест града да бъдат прибежище за израилтяните и за чужденеца, и за онзи, който е пришелец помежду им, за да може да прибягва там всеки, който би убил човек по погрешка.

¹⁶Den som slår nogen med et jernredskap så han dør, han er en manndraper, og manndraperen skal late livet.

¹⁶Ако някой удари някого с желязно оръдие, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁷Og den som tar en sten i sin hånd stor nok til å drepe en med og slår nogen med den så han dør, han er en manndraper, og manndraperen skal late livet.

¹⁷Ако го е ударил с камък из ръката си, от който може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁸Eller om en har et redskap av tre i sin hånd, som han kan drepe folk med, og slår nogen med det så han dør, da er han en manndraper, og manndraperen skal late livet.

¹⁸Или ако го е ударил с дървено оръдие в ръката си, от което може да умре, та умре, убиец е; убиецът непременно да се умъртви.

¹⁹Blodhevneren kan drepe manndraperen; når han treffer på ham, kan han drepe ham.

¹⁹Мъздовъздателят за кръвта сам да умъртви убиеца; когато го срещне, да го умъртви.

²⁰Dersom en støter til nogen av hat eller kaster noget på ham med vilje så han dør,

²⁰И ако го тласне от омраза, или из засада хвърли нещо върху него, та умре,

²¹eller av fiendskap slår ham med sin hånd så han dør, da skal den som slo, late livet; han er en manndraper, og blodhevneren kan drepe manndraperen når han treffer på ham.

²¹или от омраза го удари с ръката си, та умре, тоя, който го е ударил, непременно да се умъртви убиец е; мъздовъздателят за кръвта да умъртви убиеца, когато го срещне.

²²Men dersom en støter til nogen av vanvare, uten fiendskap, eller kaster en eller annen ting på ham uten å ville noget ondt,

²²Но ако го тласне внезапно, без да го е намразил, или хвърли нещо върху него без да го е причаквал,

²³eller uten å se ham rammer ham med en sten stor nok til å drepe en med, så han dør, men drapsmannen ikke er hans fiende og ikke vil ham noget ondt,

²³или ако, без да види, направи да падне на него някакъв камък, от който може да умре, та умре, без да му е бил неприятел, или да е искал да му стори зло,

²⁴da skal menigheten dømme mellem drapsmannen og blodhevneren efter disse lover.

²⁴тогава обществото да отсъди между убиеца и мъздовъздателя за кръвта според тия съдби;

²⁵Og menigheten skal verge manndraperen mot blodhevneren og la ham vende tilbake til den tilfluktsstad som han var flyktet til; og der skal han bli til ypperstepresten - han som er salvet med den hellige olje - er død.

²⁵и обществото да избави убиеца от ръката на мъздовъздателя за кръвта, и обществото да го върне в града, гдето бе прибягнал за прибежище; и той да живее в него до смъртта на първосвещеника, който е помазан със светото миро.

²⁶Men dersom manndraperen kommer utenfor den tilfluktsstads enemerker som han er flyktet til,

²⁶Но ако убиецът излезе кога да е вън от пределите на прибежищния град, в който бе прибягнал,

²⁷og blodhevneren treffer ham utenfor hans tilfluktsstads enemerker og dreper manndraperen, så har han ingen blodskyld på sig.

²⁷и мъздовъздателят за кръвта го намери вън от пределите на прибежищния му град, и мъздовъздателят за кръвта умъртви убиеца, тоя няма да бъде виновен за кръвопролитие;

²⁸For manndraperen skal bli i sin tilfluktsstad til ypperstepresten er død; men efter yppersteprestens død kan han vende tilbake til den bygd hvor han har sin eiendom.

²⁸защото [убиецът] трябваше да стои в прибежищния си град до смъртта на първосвещеника. А след смъртта на първосвещеника нека се върне убиецът в земята, която му е притежание.

²⁹Dette skal være en rettsordning for eder fra slekt til slekt hvor I så bor.

²⁹Това да ви бъде съдебен закон във всичките ви поколения по всичките ви заселища.

³⁰Om en slår nogen ihjel, skal manndraperen efter vidners utsagn lide døden; men ett vidne er ikke nok til at nogen dømmes til døden.

³⁰Който убие някого, тоя убиец да се умъртви при думите {Еврейски: устата.} на свидетели: обаче не бива [само] един свидетел да свидетелствува против някого, за да се умъртви.

³¹I skal ikke ta imot løsepenger for en manndrapers liv når han er skyldig til døden; han skal late livet.

³¹Нито да взимате някакъв откуп за живота на убиеца, който като виновен заслужава смърт; но непременно той да се умъртви.

³²Og I skal ikke ta imot løsepenger for en som er flyktet til en tilfluktsstad, så han kan vende tilbake og bo et sted i landet før presten er død.

³²Да не взимате откуп и за онзи, който е прибягнал в прибежищен град, за да се върне да живее на мястото си преди смъртта на свещеника.

³³I skal ikke vanhellige det land I bor i; for blod vanhelliger landet, og landet kan ikke få soning for det blod som utøses der, uten ved dens blod som utøser det.

³³Така няма да оскверните земята, в която се намирате; защото кръвта, тя е, която осквернява земята; и земята не може да се очисти от кръвта, която се е проляла на нея, освен с кръвта на онзи, който я е пролял.

³⁴Du skal ikke gjøre det land I bor i, urent, det land i hvis midte jeg bor; for jeg er Herren, som bor midt iblandt Israels barn.

³⁴Ни един от вас да не осквернява земята, в която живеете, всред която Аз обитавам; защото Аз Иеова обитавам всред израилтяните.