¹По-добре сух залък и мир с него, Нежели къща пълна с пирования и разпра с тях.

²Благоразумен слуга ще владее над син, който докарва срам, И ще вземе дял от наследството между братята.

³Горнилото е за среброто и пещта за златото, А Господ изпитва сърцата.

⁴Злосторникът слуша беззаконните устни, И лъжецът дава ухо на лошия език.

⁵Който се присмива на сиромаха, нанася позор на Създателя му, И който се радва на бедствия, няма да остане ненаказан.

⁶Чада на чада са венец на старците, И бащите са слава на чадата им.

⁷Хубава реч не подхожда на безумния, - Много по-малко лъжливи устни на началника.

⁸Подаръкът е като скъпоценен камък в очите на притежателя му; Дето и да бъде обърнат той се показва изящен {Еврейски: Постъпва мъдро.}.

⁹Който покрива престъпление търси любов, А който многодумствува за работата разделя най-близки приятели.

¹⁰Изобличението прави повече впечатление на благоразумния, Нежели сто бича на безумния.

¹¹Злият човек търси само бунтове, Затова жесток пратеник е изпратен против него.

¹²По-добре да срещне някого мечка лишена от малките си, Отколкото безумен човек в буйството му.

¹³Който въздава зло за добро, Злото не ще се отдалечи от дома му.

¹⁴Започването на разпра е [като], кога някой отваря път на вода, Затова остави препирнята преди да има каране.

¹⁵Който оправдава нечестивия и който осъжда праведния. И двамата са мерзост за Господа.

¹⁶Що ползват парите в ръката на безумния, за да купи мъдрост, Като няма ум?

¹⁷Приятел обича всякога И е роден, като брат за [във] време на нужда.

¹⁸Човек без разум дава ръка И става поръчител на ближния си.

¹⁹Който обича препирни обича престъпления, И който построи високо вратата си, търси пагуба.

²⁰Който има опако сърце не намира добро, И който има извратен език изпада в нещастие.

²¹Който ражда безумно [чадо] ще има скръб, И бащата на глупавия няма радост.

²²Веселото сърце е благотворно лекарство, А унилият дух изсушава костите.

²³Нечестивият приема подарък изпод пазуха, За да изкриви пътищата на правосъдието.

²⁴Мъдростта е пред лицето на разумния, А очите на безумния са към краищата на земята.

²⁵Безумен син е тъга на баща си И горест на тая която го е родила.

²⁶Не е добре да се глобява праведния, [Нито] да се бие благородния, за справедливостта [им].

²⁷Който щади думите си е умен, И търпеливият човек е благоразумен.

²⁸Даже и безумният, когато мълчи, се счита за мъдър, И когато затваря устата си [се счита] за разумен.