¹Който се отлъчва [от другите], търси [само] своето желание, И се противи на всеки здрав разум.

²Безумният не се наслаждава от благоразумието, Но само от изявяване сърцето си.

³С идването на нечестивия идва и презрение, И с подлостта [идва и] позор.

⁴Думите из устата на човека са [като] дълбоки води, И изворът на мъдростта е [като] поток.

⁵Не е добре да се приема нечестивия, [Или] да се изкривява съда на праведния.

⁶Устните на безумния причиняват препирни, И устата му предизвикват плесници.

⁷Устата на безумния са погибел за него, И устните му са примка за душата му.

⁸Думите на шепотника са като сладки залъци, И слизат вътре в корема.

⁹Немарливият в работата си Е брат на разсипника.

¹⁰Името Господно е яка кула; Праведният прибягва в нея и е поставен на високо.

¹¹Имотът на богатия е укрепен град за него, И той е висока стена във въображението му.

¹²Преди загиването сърцето на човека се превъзнася, И преди прославянето [то] се смирява.

¹³Да отговаря някой преди да чуе, Е безумие и позор за него.

¹⁴Духът на човека ще [го] подпира [в] немощта му; Кой може да подига унилия дух?

¹⁵Сърцето на благоразумния придобива разум, И ухото на мъдрите търси знание.

¹⁶Подаръкът, който дава човек, отваря място за него, И го привежда пред големците.

¹⁷Който пръв защищава делото си изглежда да е прав, Но съседът му идва и го изпитва.

¹⁸Жребието прекратява разприте, И решава между силите.

¹⁹Брат онеправдан е [по-недостъпен] от укрепен град, И разногласията [им] са като лостове на крепост.

²⁰От плодовете на устата на човека ще се насити коремът му; От произведението на устните си човек ще се насити.

²¹Смърт и живот има в силата на езика, И ония, които го обичат, ще ядат плодовете му.

²²Който е намерил съпруга намерил е добро И е получил благоволение от Господа.

²³Сиромахът говори с умолявания, Но богатият отговаря грубо.

²⁴Човек, [който има] много приятели [намира в това] погубването си; Но има приятел, който се държи по-близко и от брат.