¹По-добър е сиромахът, който ходи в непорочността си, Нежели оня, който е с извратени устни а при това безумен.

²Наистина ожидане без разсъдък не е добро, И който бърза с нозете си, сбърква [пътя си].

³Безумието на човека изкривява пътя му, И сърцето му негодува против Господа.

⁴Богатството притуря много приятели, А сиромахът бива оставен от приятеля си.

⁵Лъжливият свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи няма да избегне.

⁶Мнозина търсят благоволението на щедрия {Или: Княза.}, И всеки е приятел на онзи, който дава подаръци.

⁷Всичките братя на сиромаха го мразят, - Колко повече отбягват от него приятелите му! - Той тича след тях с [умолителни] думи, но тях ги няма.

⁸Който придобива ум обича своята си душа; Който пази благоразумие ще намери добро.

⁹Лъжлив свидетел няма да остане ненаказан, И който издиша лъжи ще загине.

¹⁰Изнежеността не прилича на безумен, - Много по-малко на слуга да властвува над началници.

¹¹Благоразумието на човека възпира гнева му, И слава е за него да се не взира в престъпление.

¹²Гневът на царя е като реване на лъв, А благоволението му е като роса на тревата.

¹³Безумен син е бедствие за баща си, И препирните на жена са непрестанно капене.

¹⁴Къща и богатство се оставят наследство от бащите, Но благоразумна жена е от Господа.

¹⁵Леността хвърля в дълбок сън, И бездейна душа ще гладува

¹⁶Който пази заповедта пази душата си, А който немари пътищата си ще загине.

¹⁷Който показва милост към сиромаха заема Господу, И Той ще му въздаде за благодеянието му.

¹⁸Наказвай сина си докато има надежда, И не закоравявай сърцето си да го [оставиш да] загине {Или: И да [го] не щади душата ти за викането му.}.

¹⁹Яростен човек ще понесе наказание; Защото, ако и да го избавиш, трябва пак същото да направиш.

²⁰Слушай съвет и приемай поука, За да станеш мъдър в сетнините си.

²¹Има много помисли в сърцето на човека, Но намерението Господно, то ще устои.

²²Милосърдието на човека е чест нему, И сиромах човек е по-добър от този, който разочарова.

²³Страхът от Господа спомага към живот; Който [го има] ще си ляга наситен и не ще срещне зло.

²⁴Ленивият затопява ръката си в паницата И не ще нито в устата си да я повърне.

²⁵Ако биеш присмивателя, простият ще стане внимателен; И ако изобличиш благоразумния, той ще придобие знание.

²⁶Който опропастява баща си [и] пропъжда майка си, Той е син, който причинява срам и нанася позор.

²⁷Престани, сине мой, да слушаш съвети, Които те отклоняват от мъдростта.

²⁸Лошият свидетел се присмива на правосъдието; И устата на нечестивите поглъщат беззаконие.

²⁹Присъди се приготвят за присмивателите, И бой за гърба на безумните.