1En bønn av en elendig, når han vansmekter og utøser sin sorg for Herrens åsyn.
1(По слав. 101). Молитва на скърбящия, когато тъжи и излива жалбата си пред Господа. Господи, послушай молитвата ми, И викът ми нека стигне до Тебе.
2Herre, hør min bønn og la mitt rop komme til dig!
2Не скривай лицето Си от мене; В деня на утеснението ми приклони ухото Си към мене; В деня, когато [Те] призова, послушай ме незабавно.
3Skjul ikke ditt åsyn for mig på den dag jeg er i nød! Bøi ditt øre til mig! På den dag jeg roper, skynd dig å svare mig!
3Защото дните ми изчезват като дим, И костите ми изгарят като огнище.
4For mine dager er faret bort som en røk, og mine ben er forbrent som en brand.
4Поразено е сърцето ми и изсъхнало като трева, Защото забравям да ям хляба си.
5Mitt hjerte er stukket som en urt og fortørket; for jeg har glemt å ete mitt brød.
5Поради гласа на охкането ми Костите ми се прилепват за кожата ми.
6For mine lydelige sukks skyld henger mine ben ved mitt kjøtt.
6Приличам на пеликан в пустиня, Станал съм като бухал в развалини.
7Jeg ligner pelikanen i ørkenen, jeg er som uglen på øde steder.
7Лишен от сън станал съм като врабче Усамотено на къщния покрив.
8Jeg våker og er blitt som en enslig fugl på taket.
8Всеки ден ме укоряват неприятелите ми; Ония, които свирепеят против мене проклинат с името ми.
9Hele dagen spotter mine fiender mig; de som raser mot mig, sverger ved mig*. / {* JES 65, 15.}
9Защото ядох пепел като хляб, И смесих питието си със сълзи,
10For jeg eter aske som brød og blander min drikk med gråt
10Поради негодуванието Ти и гнева Ти; Защото, като си ме дигнал, си ме отхвърлил.
11for din vredes og din harmes skyld; for du har løftet mig op og kastet mig bort.
11Дните ми са като уклонила се сянка [по слънчев часовник], И аз изсъхвам като трева.
12Mine dager er som en hellende skygge, og selv visner jeg som en urt.
12Но Ти, Господи, до века седиш Цар, И споменът Ти из род в род.
13Men du, Herre, du troner til evig tid, og ditt minne varer fra slekt til slekt.
13Ти ще станеш и ще се смилиш за Сион; Защото е време да му покажеш милост. Да! определеното време дойде.
14Du vil reise dig, du vil forbarme dig over Sion; for det er tiden til å være det nådig, timen er kommet.
14Защото слугите Ти копнеят за камъните му, И милеят за пръстта му.
15For dine tjenere elsker dets stener, og de ynkes over dets støv.
15И тъй, народите ще се боят от името Господно, И всичките земни царе от славата Ти.
16Og hedningene skal frykte Herrens navn, og alle jordens konger din herlighet.
16Защото Господ е съградил Сион, Той се е явил в славата Си,
17For Herren har bygget Sion, han har åpenbaret sig i sin herlighet.
17Той е погледнал благосклонно на молитвата на лишените, И не е презрял молбата им.
18Han har vendt sig til de hjelpeløses bønn, og han har ikke foraktet deres bønn.
18Това ще се напише за бъдещето поколение; И люде, които ще се създадат, ще хвалят Господа.
19Dette skal bli opskrevet for den kommende slekt, og det folk som skal skapes, skal love Herren.
19Защото Той надникна от Своята света висина, От небето Господ погледна на земята,
20For han har sett ned fra sin hellige høide, Herren har fra himmelen skuet til jorden
20За да чуе въздишките на затворените, Да освободи осъдените на смърт {Еврейски: Синовете на смъртта.};
21for å høre den fangnes sukk, for å løse dødens barn,
21За да възвестят името на Господа в Сион, И хвалата Му в Ерусалим,
22forat de i Sion skal forkynne Herrens navn og hans pris i Jerusalem,
22Когато се съберат заедно племената и царствата За да слугуват на Господа.
23når de samler sig, folkeslagene og rikene, for å tjene Herren.
23Той намали силата ми всред пътя; Съкрати дните ми.
24Han har bøiet min kraft på veien, han har forkortet mine dager.
24Аз рекох: Да ме не грабнеш, Боже мой, в половината на дните ми; Твоите години са из родове в родове.
25Jeg sier: Min Gud, ta mig ikke bort midt i mine dager! Dine år varer fra slekt til slekt.
25Отдавна Ти, [Господи], си основал земята, И дело на Твоите ръце са небесата.
26Fordum grunnfestet du jorden, og himlene er dine henders gjerning.
26Те ще изчезнат, а Ти ще пребъдваш; Да! те всички ще овехтеят като дреха; Като облекло ще ги смениш, и ще бъдат изменени.
27De skal forgå, men du blir stående; de skal alle eldes som et klæde, som et klædebon omskifter du dem, og de omskiftes,
27Но Ти си същият, И Твоите години няма да се свършат.
28men du er den samme, og dine år får ingen ende.
28Чадата на слугите Ти ще се установят, И потомството им ще се утвърди пред Тебе.
29Dine tjeneres barn skal bo i ro, og deres avkom skal stå fast for ditt åsyn.