1Av David. Min sjel, lov Herren, og alt som i mig er, love hans hellige navn!
1(По слав. 102). Давидов [псалом]. Благославяй, душе моя, Господа, И всичко що е вътре в мене [нека хвали] светото Му име.
2Min sjel, lov Herren og glem ikke alle hans velgjerninger!
2Благославяй, душе моя, Господа, И не забравяй ни едно от всичките Му благодеяния.
3Han som forlater all din misgjerning, som læger alle dine sykdommer,
3[Той е], Който прощава всичките ти беззакония, Изцелява всичките ти болести;
4han som forløser ditt liv fra graven, som kroner dig med miskunnhet og barmhjertighet,
4[Който] изкупва от рова живота ти, Венчава те с милосърдие и благи милости;
5han som metter din sjel* med det som godt er, så du blir ung igjen likesom ørnen**. / {* eg. din pryd.} / {** når den skifter sin ham.}
5[Който] насища с блага душата {Еврейски: Украшението.} ти, [Тъй щото] младостта ти се подновява като на орел.
6Herren gjør rettferd og rett mot alle undertrykte.
6Господ извършва правда и правосъдие За всичките угнетявани.
7Han kunngjorde sine veier for Moses, sine gjerninger for Israels barn.
7Направи Моисея да познае пътищата Му, И израилтяните делата Му.
8Herren er barmhjertig og nådig, langmodig og rik på miskunnhet.
8Жалостив и милостив е Господ, Дълготърпелив и многомилостив.
9Han går ikke alltid i rette og gjemmer ikke på vrede evindelig.
9Не ще изобличава винаги, Нито ще държи [гняв] до века.
10Han gjør ikke med oss efter våre synder og gjengjelder oss ikke efter våre misgjerninger.
10Не е постъпил с нас според греховете ни, Нито е въздал нам според беззаконието ни.
11For så høi som himmelen er over jorden, er hans miskunnhet mektig over dem som frykter ham.
11Защото колкото е високо небето от земята, [Толкова] голяма е милостта Му към ония, които Му се боят,
12Så langt som øst er fra vest, lar han våre misgjerninger være langt fra oss.
12Колкото отстои изток от запад, [Толкова] е отдалечил от нас престъпленията ни.
13Som en far forbarmer sig over sine barn, forbarmer Herren sig over dem som frykter ham.
13Както баща жали чадата си, [Така] Господ жали ония, които Му се боят.
14For han vet hvorledes vi er skapt, han kommer i hu at vi er støv.
14Защото Той познава нашия състав, Помни, че ние сме пръст.
15Et menneskes dager er som gresset; som blomsten på marken, således blomstrer han.
15Дните на човека са като трева; Като полски цвят, така цъфти.
16Når vinden farer over ham, er han ikke mere, og hans sted kjenner ham ikke mere.
16Защото като преминава вятърът над него, и няма го, И мястото му го не познава вече.
17Men Herrens miskunnhet er fra evighet og inntil evighet over dem som frykter ham, og hans rettferdighet mot barnebarn,
17Но милостта на Господа е от века и до века върху ония, които Му се боят. И правдата Му върху внуците
18mot dem som holder hans pakt, og dem som kommer hans bud i hu, så de gjør efter dem.
18На ония, които пазят завета Му, И помнят заповедите Му, за да ги изпълняват.
19Herren har reist sin trone i himmelen, og hans rike hersker over alle ting.
19Господ е поставил престола Си на небето; И Неговото царство владее над всичко.
20Lov Herren, I hans engler, I veldige i makt, som fullbyrder hans ord, idet I adlyder hans ords røst!
20Благославяйте Господа, вие ангели Негови, Мощни със сила, които изпълняват словото Му, Като слушате гласа на словото Му
21Lov Herren, alle hans hærskarer, I hans tjenere som gjør hans vilje!
21Благославяйте Господа, всички Негови войнства, Негови служители, които изпълнявате волята Му.
22Lov Herren, alle hans gjerninger, på alle steder hvor han hersker! Min sjel, lov Herren!
22Благославяйте Господа, всички Негови дела. Във всяко място на владението Му. Благославяй душе моя, Господа.