1Min sjel, lov Herren! Herre min Gud, du er såre stor, høihet og herlighet har du iklædd dig.
1(По слав. 103) Благославяй, душе моя, Господа. Господи Боже мой, Ти си твърде велик С блясък и величие си облечен, -
2Han hyller sig i lys som i et klædebon, han spenner himmelen ut som et telt,
2Ти, Който се обличаш със светлина като с дреха, И простираш небето като завеса;
3han som tømrer i vannene sine høie saler, han som gjør skyene til sin vogn, som farer frem på vindens vinger.
3Който устрояваш високите Си обиталища над водите, Правиш облаците Своя колесница И вървиш с крилата на вятъра;
4Han gjør vinder til sine engler, luende ild til sine tjenere.
4Който правиш ангелите Си [силни като] ветровете. И слугите Си [като] огнения пламък;
5Han grunnfestet jorden på dens støtter, den skal ikke rokkes i all evighet.
5Който си положил земята на основата й, За да се не поклати за вечни времена.
6Du hadde dekket den med dype vann som med et klædebon; vannene stod over fjellene.
6Покрил си я с морето {Еврейски: Бездната.} като с дреха; Водите застанаха над планините.
7For din trusel flydde de, for din tordens røst for de hastig bort.
7От Твоето смъмряне те побягнаха, От гласа на гърма Ти се спуснаха на бяг.
8De steg op til fjellene, fór ned i dalene, til det sted du hadde grunnfestet for dem.
8Издигнаха се планините, снишаваха се долините. На мястото, което беше определил за тях.
9En grense satte du, som de ikke skal overskride; de skal ikke vende tilbake for å dekke jorden.
9Положил си предел [на водите], за да не могат да преминат, Нито да се върнат пак да покрият земята.
10Han lar kilder springe frem i dalene; mellem fjellene går de.
10[Ти си], Който изпращаш извори в доловете За да текат между планините.
11De gir alle markens dyr å drikke; villeslene slukker sin tørst.
11Напояват всичките полски зверове; С [тях] дивите осли утоляват жаждата си;
12Over dem bor himmelens fugler; mellem grenene lar de høre sin røst.
12При тях небесните птици обитават И пеят между клончетата.
13Han vanner fjellene fra sine høie saler; av dine gjerningers frukt mettes jorden.
13[Ти си], Който поиш планините от високите Си обиталища, [Тъй щото] от плода на Твоите дела се насища земята;
14Han lar gress gro for feet og urter til menneskets tjeneste, til å få brød frem av jorden.
14Правиш да никне трева за добитъка, И зеленчук за потреба на човека, За да изважда храна от земята,
15Og vin gleder menneskets hjerte, så den gjør åsynet mer skinnende enn olje, og brød styrker menneskets hjerte.
15И вино, което весели сърцето на човека, И прави да лъщи лицето му повече от дървено масло, И хляб, който уякчава сърцето на човека.
16Herrens trær mettes, Libanons sedrer som han har plantet,
16Великолепните {Еврейски: Господните.} дървета се наситиха, Ливанските кедри, които Господ е насадил,
17der hvor fuglene bygger rede, storken som har sin bolig i cypressene.
17Гдето птиците си свиват гнезда, И елхите са жилище на щърка;
18De høie fjell er for stengjetene, klippene er tilflukt for fjellgrevlingene.
18Високите планини са на дивите кози, Канарите са прибежище на дивите зайци.
19Han gjorde månen til å fastsette tidene; solen kjenner sin nedgangstid.
19Той е определил луната, за [да показва] времената; Слънцето знае [кога] да залязва.
20Du gjør mørke, og det blir natt; i den rører sig alle dyrene i skogen.
20Спущаш тъмнина, и настава нощ, Когато всичките горски зверове се разхождат.
21De unge løver brøler efter rov, for å kreve sin føde av Gud.
21Лъвчетата реват за лов, И търсят от Бога храна.
22Solen går op, de trekker sig tilbake og legger sig i sine boliger.
22Изгрее ли слънцето, те си отиват И лягат в рововете си.
23Mennesket går ut til sin gjerning og til sitt arbeid inntil aftenen.
23Човек излиза на работата си И на труда си до вечерта.
24Hvor mange dine gjerninger er, Herre! Du gjorde dem alle viselig; jorden er full av det du har skapt.
24Колко са многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост си направил всичките; Земята е пълна с Твоите творения.
25Der er havet, stort og vidtstrakt; der er en vrimmel uten tall, der er dyr, både små og store.
25Ето голямото и пространно море, Гдето има безбройни пълзящи [животни], Животни малки и големи.
26Der går skibene, Leviatan*, som du skapte til å leke sig der. / {* SLM 74, 14.}
26Там плуват корабите; [Там е и] чудовището {Еврейски: Левиатан. Иов 41:1.}, което си създал да играе в него.
27Alle venter de på dig, at du skal gi dem deres føde i sin tid.
27Всички тия от Тебе очакват Да им дадеш на време храната.
28Du gir dem, de sanker; du oplater din hånd, de mettes med godt.
28Каквото им даваш те го събират; Отваряш ръката Си, [и] те се насищат с блага,
29Du skjuler ditt åsyn, de forferdes; du drar deres livsånde tilbake, de dør og vender tilbake til sitt støv.
29Скриеш ли лицето Си, те се смущават; Прибираш ли лъха им, те умират И връщат се в пръстта си.
30Du sender din Ånd ut, de skapes, og du gjør jordens skikkelse ny igjen.
30Изпращаш ли Духа Си, те се създават; И подновяваш лицето на земята.
31Herrens ære være til evig tid! Herren glede sig i sine gjerninger!
31Нека трае до века славата Господна; Нека се радва в делата Си Господ,
32Han som ser til jorden, og den bever, som rører ved fjellene, og de ryker.
32Който, кога гледа на земята, тя трепери, Кога се допира до планините, те димят.
33Jeg vil lovsynge Herren så lenge jeg lever; jeg vil synge for min Gud så lenge jeg er til.
33Ще пея Господу докато съм жив; Ще славословя моя Бог докле съществувам.
34Måtte min tale tekkes ham! Jeg vil glede mig i Herren!
34Да Му бъде приятно моето размишление; Аз ще се веселя в Господа.
35Men måtte syndere utryddes av jorden, og ugudelige ikke mere finnes! Min sjel, lov Herren! Halleluja*! / {* d.e. lov Herren.}
35Нека се довършат грешните от земята, И нечестивите да ги няма вече. Благославяй, душе моя, Господа. Алилуия.