¹Pris Herren, påkall hans navn, kunngjør blandt folkene hans store gjerninger!

¹(По слав. 104). Славословете Господа; призовавайте името Му; Възвестявайте между племената делата Му.

²Syng for ham, lovsyng ham, grund på alle hans undergjerninger!

²Пейте Му, славословете Го; Говорете за всичките Му чудесни дела.

³Ros eder av hans hellige navn! Deres hjerte glede sig som søker Herren!

³Хвалете се с Неговото свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа.

⁴Spør efter Herren og hans makt, søk hans åsyn all tid!

⁴Търсете Господа и Неговата сила; Търсете лицето Му винаги.

⁵Kom i hu hans undergjerninger som han har gjort, hans undere og hans munns dommer,

⁵Помнете чудесните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му,

⁶I, hans tjener Abrahams avkom, Jakobs barn, hans utvalgte!

⁶Вие потомци на слугата Му Авраама, Чада Яковови, Негови избрани.

⁷Han er Herren vår Gud, hans dommer er over all jorden.

⁷Той е Господ нашият Бог, Чиито съдби са по цялата земя.

⁸Han kommer evindelig sin pakt i hu, det ord han fastsatte for tusen slekter,

⁸Всякога помни завета Си; Словото е заповядал [да стои] за хиляда поколения,

⁹den pakt han gjorde med Abraham, og sin ed til Isak;

⁹Което изговори на Авраама, И клетвата, [с която се закле] на Исаака,

¹⁰og han stadfestet den som en rett for Jakob, som en evig pakt for Israel,

¹⁰Която утвърди на Якова за закон, На Израиля за вечен завет,

¹¹idet han sa: Dig vil jeg gi Kana'ans land til arvelodd.

¹¹Като рече: На тебе ще дам Ханаанската земя За дял на наследството ви.

¹²Da de var en liten flokk, få og fremmede der,

¹²Когато те бяха [още] малко на брой Да! малцина и пришелци в нея,

¹³og vandret fra folk til folk, fra et rike til et annet folk,

¹³И се скитаха от народ в народ, От едно царство в други люде,

¹⁴tillot han ikke noget menneske å gjøre vold imot dem, og han straffet konger for deres skyld:

¹⁴Той не остави никого да им напакости, Дори заради тях изобличи царе,

¹⁵Rør ikke ved mine salvede, og gjør ikke mine profeter noget ondt!

¹⁵[Като каза:] Да не докачите помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми

¹⁶Og han kalte hunger inn over landet, han brøt sønder hver støtte av brød*. / {* JES 3, 1.}

¹⁶После призова глад на земята, Строши всяка подпорка от хляб.

¹⁷Han sendte en mann foran dem, til træl blev Josef solgt.

¹⁷Изпрати пред тях човека Иосифа, Който бе продаден като роб.

¹⁸De plaget hans føtter med lenker, hans sjel kom i jern*, / {* d.e. hans lenker voldte hans sjel bitter smerte.}

¹⁸Стиснаха нозете му с окови; Душата му участвуваше в [притискането от] желязото,

¹⁹inntil den tid da hans ord slo til, da Herrens ord viste hans uskyld.

¹⁹До като дойде време [да се изпълни] думата му; Защото словото Господно го изпитваше.

²⁰Da sendte kongen bud og lot ham løs, herskeren over folkeslag gav ham fri.

²⁰Царят прати та го развърза, - Управителят на племена, - та го освободи.

²¹Han satte ham til herre over sitt hus og til hersker over alt sitt gods,

²¹Постави го господар на дома си, И управител на всичкия си имот,

²²forat han skulde binde hans fyrster efter sin vilje og lære hans eldste visdom.

²²За да връзва първенците му по волята си, И да поучава старейшините му на мъдрост.

²³Så kom Israel til Egypten, og Jakob bodde som fremmed i Kams land.

²³Тогава Израил дойде в Египет, Да! Яков се пресели в Хамовата земя;

²⁴Og han* gjorde sitt folk såre fruktbart og gjorde det sterkere enn dets motstandere. / {* Gud.}

²⁴Гдето [Господ] умножи людете Си много, И направи ги по-силни от противниците им.

²⁵Han vendte deres hjerte til å hate hans folk, til å gå frem med svik mot hans tjenere.

²⁵Обърна сърцето им да мразят людете Му, Да постъпват коварно със слугите Му.

²⁶Han sendte Moses, sin tjener, Aron som han hadde utvalgt.

²⁶Прати слугата Си Моисея, [И] Аарона, когото бе избрал.

²⁷De gjorde hans tegn iblandt dem og undere i Kams land.

²⁷Които извършиха всред тях знаменията [Му ]И чудесата [Му] в Хамовата земя.

²⁸Han sendte mørke og gjorde det mørkt, og de var ikke gjenstridige mot hans ord.

²⁸Той изпрати тъмнина и причини мрак, Дано не се възпротивят на думите [Му] {Еврейски: И те не се възпротивиха.}.

²⁹Han gjorde deres vann til blod, og han drepte deres fisker.

²⁹Превърна водите им в кръв, И измори рибите им.

³⁰Deres land vrimlet av frosk, endog i deres kongers saler.

³⁰Земята им кипна с жаби [Дори] до вътрешните стаи на царете им.

³¹Han talte, og det kom fluesvermer, mygg innen hele deres landemerke.

³¹Той рече, и дойдоха рояци мухи, И въшки по всичките им предели.

³²Han gav dem hagl for regn, luende ild i deres land,

³²Даде им град вместо дъжд, И пламенен огън в земята им.

³³og han slo ned deres vintrær og deres fikentrær, og brøt sønder trærne innen deres landemerke.

³³Порази тъй също лозята им и смоковниците им, И изпочупи [всичките] дървета в пределите им.

³⁴Han talte, og det kom gresshopper og gnagere* uten tall, / {* d.e. gresshopper.}

³⁴Рече, та дойдоха скакалци И безчислени гъсеници,

³⁵og de åt op hver urt i deres land, og de åt op frukten på deres mark.

³⁵Които изпоядоха всичката трева по земята им; И изпоядоха плода на нивите им.

³⁶Og han slo alt førstefødt i deres land, førstegrøden av all deres kraft.

³⁶Порази и всичките първородни в земята им, Първака на силата на всички тях.

³⁷Og han førte dem ut med sølv og gull, og det fantes ingen i hans stammer som snublet.

³⁷И изведе [людете Си] със сребро и злато; И нямаше ни един между племената им, който се спъваше [по пътя].

³⁸Egypten gledet sig da de drog ut; for frykt for dem var falt på dem.

³⁸Развесели се Египет, когато си излязоха; Защото страх от тях бе го нападнал.

³⁹Han bredte ut en sky til dekke og ild til å lyse om natten.

³⁹Разпростря облак да [ги] покрива. И огън да [им] свети нощем.

⁴⁰De krevde, og han lot vaktler komme og mettet dem med himmelbrød.

⁴⁰Те поискаха и Той [им] докара пъдпъдъци, И с небесен хляб ги насити.

⁴¹Han åpnet klippen, og det fløt vann; det løp gjennem det tørre land som en strøm.

⁴¹Разцепи канарата, и бликнаха води, Потекоха в безводните места [като] река.

⁴²For han kom i hu sitt hellige ord, Abraham, sin tjener,

⁴²Защото си припомни Своето свето обещание Към слугата Си Авраама.

⁴³og han førte sitt folk ut med glede, sine utvalgte med fryderop,

⁴³Така изведе людете Си с веселие, Избраните Си с пеене.

⁴⁴og han gav dem hedningefolks land, og hvad folkeslag med møie hadde vunnet, tok de til eie,

⁴⁴Даде им земите на народите; И те усвоиха [плода, за който] племената бяха се трудили,

⁴⁵forat de skulde holde hans forskrifter og ta vare på hans lover. Halleluja!

⁴⁵За да пазят Неговите повеления, И да изпълняват законите Му. Алилуя.