¹Halleluja! Pris Herren, for han er god, hans miskunnhet varer evindelig.

¹(По слав. 105). Алилуя. Славете Господа, защото е благ. Защото Неговата милост [трае] до века.

²Hvem kan utsi Herrens veldige gjerninger, forkynne all hans pris?

²Кой може да изкаже мощните дела на Господа, Или да разгласи всичките Негови хвали?

³Salige er de som tar vare på det som rett er, den som gjør rettferdighet til enhver tid.

³Блажени ония, които пазят правосъдие; [Блажен] оня, който върши правда на всяко време.

⁴Kom mig i hu, Herre, efter din nåde mot ditt folk, se til mig med din frelse,

⁴Помни ме, Господи, с благоволението, което питаеш към людете Си; Посети ме със спасението Си;

⁵så jeg kan se på dine utvalgtes lykke, glede mig med ditt folks glede, rose mig med din arv!

⁵За да видя благоденствието на Твоите избрани, За да се радвам във веселието на народа Ти, За да се хваля заедно с Твоето наследство.

⁶Vi har syndet med våre fedre, vi har gjort ille, vi har vært ugudelige.

⁶Съгрешихме ние и бащите ни, Беззаконие и нечестие сторихме.

⁷Våre fedre i Egypten aktet ikke på dine undergjerninger, de kom ikke i hu dine mange nådegjerninger, men var gjenstridige ved havet, ved det Røde Hav.

⁷Бащите ни не разсъждаваха за Твоите чудесни дела в Египет, Не си спомняха многото Твои милости, Но се възпротивиха при морето, при Червеното море.

⁸Dog frelste han dem for sitt navns skyld, for å kunngjøre sitt velde,

⁸При все това [Бог] ги избави заради името Си, За да направи познато могъществото Си.

⁹og han truet det Røde Hav, og det blev tørt, og han lot dem gå gjennem dypene som i en ørken,

⁹Смъмра Червеното море, и то изсъхна; И така ги преведе през дълбочините като през пасбище,

¹⁰og han frelste dem av hans hånd som hatet dem, og forløste dem av fiendens hånd,

¹⁰И ги спаси от ръката на ненавистника им, И ги изкупи от ръката на неприятеля.

¹¹og vannet skjulte deres motstandere, det blev ikke én av dem tilbake.

¹¹Водите покриха противниците им; Не остана ни един от тях.

¹²Da trodde de på hans ord, de sang hans pris.

¹²Тогава повярваха думите Му, Пееха хвалата Му.

¹³Men snart glemte de hans gjerninger, de bidde ikke på hans råd;

¹³[Но] скоро забравиха делата Му, Не чакаха [изпълнението на] намерението Му,

¹⁴men de blev grepet av begjærlighet i ørkenen, og de fristet Gud på det øde sted.

¹⁴Но се полакомиха твърде много в пустинята, И изпитаха Бога в безводната страна;

¹⁵Da gav han dem det de vilde ha, men sendte tærende sykdom over deres liv.

¹⁵И Той им даде това, което искаха; Прати, обаче, мършавост на душите им.

¹⁶Og de blev avindsyke mot Moses i leiren, mot Aron, Herrens hellige.

¹⁶Също и на Моисея те завидяха в стана. [И] на Господния светия Аарон.

¹⁷Jorden oplot sig og slukte Datan og skjulte Abirams hop,

¹⁷Земята се разтвори та погълна Датана, И покри Авироновата дружина;

¹⁸og en ild satte deres hop i brand, en lue brente op de ugudelige.

¹⁸И огън се запали всред дружината им; Пламък изгори нечестивите.

¹⁹De gjorde en kalv ved Horeb og tilbad et støpt billede,

¹⁹Те направиха теле в Хорив, И поклониха се на излеян идол;

²⁰og de byttet sin ære* mot billedet av en okse, som eter gress. / {* 5MO 10, 21.}

²⁰Така размениха Славата си Срещу подобие на вол, който яде трева!

²¹De glemte Gud, sin frelser, som hadde gjort store ting i Egypten,

²¹Забравиха своя избавител Бог, Който беше извършил велики дела в Египет,

²²undergjerninger i Kams land, forferdelige ting ved det Røde Hav.

²²Чудесни дела в Хамовата земя, Страшни неща около Червеното море.

²³Da sa han at han vilde ødelegge dem, dersom ikke Moses, hans utvalgte, hadde stilt sig i gapet for hans åsyn for å avvende hans vrede fra å ødelegge dem.

²³Затова Той каза, че ще ги изтреби; [Само че] избраният му Моисей застана пред Него в пролома За да отвърне гнева Му, да не би да [ги] погуби.

²⁴Og de foraktet det herlige land, de trodde ikke hans ord,

²⁴Дори те презряха желаната земя, Не повярваха Неговото слово,

²⁵og de knurret i sine telt, de hørte ikke på Herrens røst.

²⁵А пороптаха в шатрите си, И не послушаха гласа на Господа.

²⁶Da opløftet han sin hånd og svor at han vilde la dem falle i ørkenen

²⁶Затова Той им се закле {Еврейски: Подигна ръката Си.}, Че ще ги повали в пустинята,

²⁷og la deres avkom falle iblandt hedningene og sprede dem i landene.

²⁷И че ще повали потомството им между народите, И ще ги разпръсне по [разни] страни,

²⁸Og de bandt sig til Ba'al-Peor og åt av offere til døde*, / {* d.e. de livløse avgudsbilleder.}

²⁸Тоже те се прилепиха към Ваалфегора, И ядоха жертви [принесени] на мъртви [богове].

²⁹og de vakte harme ved sine gjerninger, og en plage brøt inn iblandt dem.

²⁹И тъй, предизвикаха [Бога] с делата си До толкова щото язвата направи пролом между тях.

³⁰Da stod Pinehas frem og holdt dom, og plagen stanset;

³⁰Но стана Финеес и извърши посредничество, Та язвата престана;

³¹og det blev regnet ham til rettferdighet fra slekt til slekt evindelig.

³¹И това му се вмени за правда Из род в род до века.

³²Og de vakte vrede ved Meribas vann, og det gikk Moses ille for deres skyld;

³²Също и при водите на Мерива те Го разгневиха, Така щото стана зле с Моисея поради тях;

³³for de var gjenstridige mot hans* Ånd, og han talte tankeløst med sine leber. / {* d.e. Guds.}

³³Защото се възбунтуваха против Духа Му, Та [Моисей] говори несмислено с устните си.

³⁴De ødela ikke de folk som Herren hadde talt til dem om,

³⁴[При това], те не изтребиха племената Според както Господ им бе заповядал,

³⁵men de blandet sig med hedningene og lærte deres gjerninger,

³⁵Но се смесиха с [тия] народи, И се научиха на техните дела;

³⁶og de tjente deres avguder, og disse blev dem til en snare,

³⁶Тъй щото служиха на идолите им, Които станаха примка за тях.

³⁷og de ofret sine sønner og sine døtre til maktene*. / {* d.e. avgudene.}

³⁷Да! синовете си и дъщерите си Принесоха в жертва на бесовете,

³⁸og de utøste uskyldig blod, sine sønners og sine døtres blod, som de ofret til Kana'ans avguder, og landet blev vanhelliget ved blod.

³⁸И проляха невинна кръв, кръвта на синовете си и на дъщерите си, Които пожертвуваха на ханаанските идоли; И земята се оскверни от кръвопролития.

³⁹De blev urene ved sine gjerninger og drev hor ved sin adferd.

³⁹Така те се оскверниха от делата си, И блудствуваха в деянията си.

⁴⁰Da optendtes Herrens vrede mot hans folk, og han fikk avsky for sin arv.

⁴⁰Затова гневът на Господа пламна против людете Му И Той се погнуси от наследството Си.

⁴¹Og han gav dem i hedningers hånd, og de som hatet dem, hersket over dem,

⁴¹Предаде ги в ръцете на народите; И завладяха ги ненавистниците им.

⁴²og deres fiender trengte dem, og de blev ydmyket under deres hånd.

⁴²Неприятелите им още ги притесняваха; И те останаха подчинени под ръката им.

⁴³Mange ganger utfridde han dem; men de var gjenstridige i sine råd, og de sank ned i usseldom for sin misgjernings skyld.

⁴³Много пъти Той ги избавя; Но, понеже намеренията им бяха бунтовнически, [Затова] се и унижиха поради беззаконието си.

⁴⁴Og han så til dem når de var i nød, idet han hørte deres klagerop.

⁴⁴Въпреки това, обаче, Той погледна на утеснението им Когато чу вика им;

⁴⁵Og i sin godhet mot dem kom han sin pakt i hu, og det gjorde ham ondt efter hans store miskunnhet,

⁴⁵Спомни си за тях Своя завет, И разкая се според голямата Си милост;

⁴⁶og han lot dem finne barmhjertighet for alle deres åsyn som hadde ført dem i fangenskap.

⁴⁶Тоже стори да ги съжаляват Всички, които ги бяха пленили.

⁴⁷Frels oss, Herre vår Gud, og samle oss fra hedningene til å love ditt hellige navn, rose oss av å kunne prise dig!

⁴⁷Избави ни, Господи Боже наш, И събери ни измежду народите, За да славословим Твоето свето име, И да тържествуваме с Твоята хвала.

⁴⁸Lovet være Herren, Israels Gud, fra evighet og til evighet! Og alt folket sier: Amen. Halleluja!

⁴⁸Благословен да е Господ Израилевият Бог от века и до века; И всичките люде да рекат: Амин. Алилуя.