¹Pris Herren, for han er god, hans miskunnhet varer evindelig.

¹(По слав. 106). Славете Господа, защото е благ, Защото Неговата милост [трае] до века.

²Så sie Herrens gjenløste, de som han har gjenløst av nødens hånd,

²[Така] нека говорят изкупените от Господа, Които Той изкупи от ръката на противника,

³og som han har samlet fra landene, fra øst og fra vest, fra nord og fra havet.

³Като ги събра от страните, От изток и от запад, от север и от юг {Еврейски: Морето.}.

⁴De fór vill i ørkenen, i et uveisomt øde, de fant ikke en by å bo i.

⁴[Едни] се скитат по пустинята, [по] усамотен път, Без да намират населен град

⁵De var hungrige og tørste, deres sjel vansmektet i dem.

⁵Гладни и жадни, Душата им примираше в тях.

⁶Da ropte de til Herren i sin nød; av deres trengsler utfridde han dem,

⁶Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им,

⁷og han førte dem på rett vei, så de gikk til en by de kunde bo i.

⁷И заведе ги през прав път, За да отидат в населен град

⁸De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn;

⁸Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

⁹for han mettet den vansmektende sjel og fylte den hungrige sjel med godt.

⁹Защото насища жадна душа, И гладна душа изпълня с блага.

¹⁰De satt i mørke og i dødsskygge, bundet i elendighet og jern,

¹⁰[Други] седяха в тъмнина и в мрачна сянка, Вързани със скръб и с желязо,

¹¹fordi de hadde vært gjenstridige mot Guds ord og foraktet den Høiestes råd.

¹¹Защото се разбунтуваха против Божиите слова, И презряха съвета на Всевишния.

¹²Derfor bøide han deres hjerter ved lidelse; de snublet, og det var ikke nogen hjelper.

¹²Затова смири сърцето им с труд; Те паднаха и нямаше кой да [им] помогне.

¹³Da ropte de til Herren i sin nød; av deres trengsler frelste han dem.

¹³Тогава извикаха към Господа в бедствието си; И Той ги избави от утесненията им;

¹⁴Han førte dem ut av mørke og dødsskygge og rev sønder deres bånd.

¹⁴Изведе ги из тъмнината и мрачната сянка, И разкъса оковите им.

¹⁵De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn;

¹⁵Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

¹⁶for han brøt sønder porter av kobber og hugg sønder bommer av jern.

¹⁶Защото разби медните порти, И железните лостове сломи.

¹⁷De var dårer og blev plaget for sin syndige vei og for sine misgjerninger;

¹⁷[А пък] безумните са в скръб поради беззаконните си пътища И поради неправдите си.

¹⁸deres sjel vemmedes ved all mat, og de kom nær til dødens porter.

¹⁸Душата им се гнуси от всяко ястие, А те се приближават до портите на смъртта.

¹⁹Da ropte de til Herren i sin nød; av deres trengsler frelste han dem.

¹⁹Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги избавя от утесненията им.

²⁰Han sendte sitt ord og helbredet dem og reddet dem fra deres graver.

²⁰Изпраща словото Си та ги изцелява, И [ги] отървава от ямите, [в които лежат].

²¹De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn;

²¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

²²og ofre takkoffere og fortelle om hans gjerninger med jubel.

²²И нека принасят жертви на хвала, И радостно възвестяват делата Му.

²³De som fór ut på havet i skib, som drev handel på store vann,

²³Ония [пък], които слизат на морето в кораби, И вършат работи в големи води,

²⁴de så Herrens gjerninger og hans underverker på dypet.

²⁴Те виждат делата на Господа, И чудесата Му в дълбочините,

²⁵Han bød og lot det komme en stormvind, og den reiste dets bølger.

²⁵Защото, [когато] заповядва и дига бурния вятър, Който повдига [морските] вълни,

²⁶De fór op imot himmelen, de fór ned i avgrunnene, deres sjel blev motløs i ulykken.

²⁶Те се издигат до небесата, и пак се спущат до дълбочините; Душата им се топи от бедствие.

²⁷De tumlet og vaklet som en drukken mann, og all deres visdom blev til intet.

²⁷Люлеят се и политат като пияни, И целият им разсъдък ги напуща.

²⁸Da ropte de til Herren i sin nød, og av deres trengsler førte han dem ut.

²⁸Тогава викат към Господа в бедствието си; И Той ги извежда от утесненията им;

²⁹Han lot stormen bli til stille, og bølgene omkring dem tidde.

²⁹Превръща бурята в тишина, И вълните й утихват.

³⁰Og de gledet sig over at de la sig; og han førte dem til den havn de ønsket.

³⁰Тогава те се веселят защото са утихнали; Така Той ги завежда на желаното от тях пристанище.

³¹De skal prise Herren for hans miskunnhet og for hans undergjerninger mot menneskenes barn

³¹Да славословят Господа за Неговата благост, И за чудесните Му дела към човешките чада;

³²og ophøie ham i folkets forsamling og love ham der hvor de gamle sitter.

³²Нека Го и възвисяват в събранието на людете, И нека Го хвалят в заседанието на старейшините.

³³Han gjorde elver til en ørken og vannkilder til et tørstig land,

³³Той превръща реки в пустиня, И водни извори в суша,

³⁴et fruktbart land til et saltland for deres ondskaps skyld som bodde der.

³⁴Плодородна земя в солена пустота, Поради нечестието на жителите й.

³⁵Han gjorde en ørken til en vannrik sjø og et tørt land til vannkilder*. / {* nemlig: for det frelste Israel.}

³⁵Превръща пустиня във водни езера, И суха земя във водни извори;

³⁶Og han lot de hungrige bo der, og de grunnla en by til å bo i.

³⁶И там заселва гладните, За да си основават градове за живеене,

³⁷Og de tilsådde akrer og plantet vingårder, og de vant den frukt de bar.

³⁷И сеят ниви и садят лозя, И си добиват плодове и рожба.

³⁸Og han velsignet dem, og de blev meget tallrike, og av fe gav han dem ikke lite.

³⁸Той ги и благославя, тъй щото те много се умножават, И не дава да се намалява добитъкът им.

³⁹Så minket de igjen og blev nedbøiet ved trengsel, ulykke og sorg.

³⁹Но пак, те се намаляват и се смиряват От угнетение, бедствие и тъга.

⁴⁰Han som utøser forakt over fyrster og lar dem fare vill i et uveisomt øde,

⁴⁰Той излива презрение върху князете, И ги прави да се скитат в пустиня, гдето няма път;

⁴¹han ophøiet den fattige av elendighet og gjorde slektene som hjorden.

⁴¹А немотният поставя на високо от неволя, И му дава челяд като стадо.

⁴²De opriktige ser det og gleder sig, og all ondskap lukker sin munn.

⁴²Праведните виждат това и се радват; А всяко беззаконие си затваря устата.

⁴³Den som er vis, han akte på dette og merke på Herrens nådegjerninger!

⁴³Който е мъдър нека внимава на това; И нека размишляват [човеците] за Господните милости.