¹En sang ved festreisene. Da Herren lot Sions fanger vende tilbake, var vi som drømmende;

¹(По слав. 125). Песен на възкачванията. Когато Господ възвръщаше сионовите пленници, Ние бяхме като ония, които сънуват.

²da fyltes vår munn med latter, og vår tunge med jubel, da sa de iblandt hedningene: Store ting har Herren gjort imot disse.

²Тогава се изпълниха устата ни със смях И езикът ни с пеене; Тогава казаха между народите: Велики неща извърши за тях Господ.

³Store ting har Herren gjort imot oss; vi blev glade.

³Господ извърши велики неща за нас, [От които] се изпълниха с радост.

⁴Herre, la våre fanger vende tilbake likesom bekker i sydlandet*! / {* likesom disse efter å ha vært uttørket i heten atter fylles når Herren sender regn.}

⁴Върни, Господи, пленниците ни Като потоците в южните [страни].

⁵De som sår med gråt, skal høste fryderop.

⁵Ония, които сеят със сълзи, С радост ще пожънат.

⁶De går gråtende og bærer den de strør ut; de kommer hjem fryderop og bærer sine kornbånd.

⁶Оня, който излиза с плач, Когато носи мярата семе, Той непременно с радост ще се върне Носейки снопите си.