¹En sang ved festreisene; av Salomo. Dersom Herren ikke bygger huset, arbeider de forgjeves som bygger på det; dersom Herren ikke vokter byen, våker vekteren forgjeves.

¹(По слав. 126). Соломонова песен на възкачванията. Ако Господ не съгради дома, Напразно се трудят зидарите; Ако Господ не опази града, Напразно бди стражарят.

²Det er forgjeves at I står tidlig op, setter eder sent ned, eter møisommelighets brød; det samme gir han sin venn i søvne.

²Безполезно е за вас да ставате рано, да лягате толкоз късно, И да ядете хляба на труда, [Тъй като и] в сън [Господ] дава на Възлюбения Си.

³Se, barn er Herrens gave, livsfrukt er en lønn.

³Ето, наследство от Господа са чадата, И награда [от него е] плодът на утробата.

⁴Som piler i den veldige kjempes hånd, således er ungdoms sønner.

⁴Както са стрелите в ръката на силния, Така са чадата на младостта.

⁵Lykksalig er den mann som har sitt kogger fullt av dem; de blir ikke til skamme når de taler med fiender i porten.

⁵Блазе на оня човек, Който е напълнил тула си с тях! [Такива] няма да се посрамят, Когато говорят с неприятелите си в [градската] порта.