¹En sang ved festreisene. Meget har de trengt mig fra min ungdom av - så sie Israel -

¹(По слав. 128). Песен на възкачванията. Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, (Нека рече сега Израил),

²meget har de trengt mig fra min ungdom av; men de har ikke fått overhånd over mig.

²Много пъти са ме наскърбявали от младостта ми до сега, Но не ми надвиха.

³Min rygg har plogmenn pløid, de har gjort sine furer lange.

³Орачите ораха по гърба ми, Проточиха дълги браздите си.

⁴Herren er rettferdig, han har avhugget de ugudeliges rep.

⁴[Но] Господ е праведен; Той разсече въжетата на нечестивите.

⁵De skal bli til skamme og vike tilbake alle de som hater Sion,

⁵Ще се посрамят и ще се обърнат назад Всички, които мразят Сиона.

⁶de skal bli som gress på takene, som er visnet før det blir rykket op:

⁶Ще станат като тревата на къщния покрив, Която изсъхва преди да се оскубе, -

⁷Høstmannen fyller ikke sin hånd, ei heller den som binder kornbånd, sitt fang.

⁷С която жетварят не напълня ръката си, Нито оня, който връзва снопите, обятията си,

⁸Og de som går forbi, sier ikke: Herrens velsignelse være over eder, vi velsigner eder i Herrens navn!

⁸Нито казват минувачите: Благословение Господно да бъде на вас! [Та да им отговарят: И ние] ви благославяме в името Господно!