1En sang ved festreisene. Av det dype kaller jeg på dig, Herre!
1(По слав. 129). Песен на възкачванията. Из дълбочините викам към Тебе, Господи.
2Herre, hør min røst, la dine ører akte på mine inderlige bønners røst!
2Господи, послушай гласа ми; Нека бъдат ушите Ти внимателни на гласа на молбата ми.
3Dersom du, Herre, vil gjemme på misgjerninger, Herre, hvem kan da bli stående?
3Ако би забелязвал беззаконията, Господи, То кой, Господи, би могъл да устои?
4For hos dig er forlatelsen, forat du må fryktes.
4При Тебе, обаче, има прощение За да Ти се боят.
5Jeg bier efter Herren, min sjel bier, og jeg venter på hans ord.
5Чакам Господа, душата ми чака, И на словото Му уповавам.
6Min sjel venter på Herren mere enn vektere på morgenen, vektere på morgenen.
6Душата ми [очаква] Господа Повече от ония, които [очакват] зората, [Да! повече от] очакващите зората.
7Vent på Herren, Israel! For hos Herren er miskunnheten, og megen forløsning er hos ham,
7Нека се надява Израил на Господа; Защото у Господа е милостта, И у Него е пълното изкупление;
8og han skal forløse Israel fra alle dets misgjerninger.
8И Той ще изкупи Израиля От всичките му беззакония.