¹En sang ved festreisene; av David. Herre! Mitt hjerte er ikke stolt, og mine øine er ikke høie, og jeg gir mig ikke av med ting som er mig for store og for underlige.

¹(По слав. 130). Давидова песен на възкачванията. Господи, сърцето ми не се гордее, Нито се надигат очите ми, Нито се занимавам с неща големи и твърде високи за мене.

²Sannelig, jeg har fått min sjel til å være stille og tie likesom et avvent barn hos sin mor; som det avvente barn er min sjel hos mig.

²Наистина аз укротих и успокоих душата си; Като отбито дете при майка си, [Така] душата ми е при мене като отбито дете.

³Vent på Herren, Israel, fra nu og inntil evig tid!

³Израилю, надей се на Господа От сега и до века.