¹En læresalme av David, da han var i hulen, en bønn.

¹(По слав. 141). Давидово поучение {Псал. 57, надписа.}. Молитва когато беше в пещерата {1 Цар. 21:1, 24:3.}. С гласа си викам към Господа; С гласа си към Господа се моля.

²Med min røst roper jeg til Herren, med min røst beder jeg inderlig til Herren.

²Изливам пред Него оплакването си, Скръбта си изявявам пред Него.

³Jeg utøser min sorg for hans åsyn, jeg gir min nød til kjenne for hans åsyn.

³Когато духът ми изнемогваше в мене, тогава Ти знаеше пътя ми. Примка скриха за мене на пътя, по който ходех.

⁴Når min ånd vansmekter i mig, kjenner dog du min sti; på den vei jeg skal vandre, har de lagt skjulte snarer for mig.

⁴Погледни надясно [ми] и виж, че никой не иска да знае за мене; Избавление няма вече за мене; никой не се грижи за живота ми.

⁵Sku til min høire side og se! Det er ikke nogen som kjennes ved mig; all tilflukt er borte for mig, det er ikke nogen som spør efter min sjel.

⁵Към Тебе, Господи, извиках; Рекох: Ти си мое прибежище, Дял мой в земята на живите.

⁶Jeg roper til dig, Herre! Jeg sier: Du er min tilflukt, min del i de levendes land.

⁶Внимавай на вика ми, защото съм много унижен; Избави ме от гонителите ми, защото са по-силни от мене.

⁷Gi akt på mitt klagerop, for jeg er blitt såre elendig! Fri mig fra mine forfølgere, for de er mig for sterke!

⁷Изведи из тъмница душата ми, за да слави името Ти; Праведните ще се съберат около мене, Защото ще постъпваш щедро към мене.

⁸Før min sjel ut av fengslet, så jeg kan love ditt navn! De rettferdige skal samle sig omkring mig, når du gjør vel imot mig.