¹Av David. Lovet være Herren, min klippe, han som oplærer mine hender til strid, mine fingrer til krig,

¹(По слав. 143). Давидов [псалом]. Благословен да бъде Господ, моята канара. Който учи ръцете ми да воюват, Пръстите ми да се бият, -

²min miskunn og min festning, min borg og min redningsmann, mitt skjold og den jeg tar min tilflukt til, den som tvinger mitt folk under mig.

²[Който] ми [показва] милосърдие, Който е моята крепост, Високата ми кула, и моят избавител, Щитът мой, и Онзи на Когото уповавам, - Който покорява людете ми под мене.

³Herre, hvad er et menneske, at du kjenner ham, et menneskebarn, at du akter på ham!

³Господи, що е човек та да обръщаш внимание на него! Син човешки та да го зачиташ!

⁴Et menneske er lik et åndepust, hans dager er som en skygge som farer forbi.

⁴Човек прилича на лъх; Дните му са като сянка, която преминава.

⁵Herre, bøi din himmel og far ned, rør ved fjellene så de ryker!

⁵Господи, приклони небесата Си и слез, Допри се до планините, и те ще задимят.

⁶La lynet lyne og spred dem*, send dine piler og skrem dem! / {* fiendene.}

⁶Застрели със светкавица, за да ги разпръснеш, Хвърли стрелите Си, за да ги поразиш.

⁷Rekk ut dine hender fra det høie, fri mig og frels mig fra store vann, fra fremmedes hånd,

⁷Простри ръката Си от горе, Избави ме, и извлечи ме от големи води, От ръката на чужденците,

⁸de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd.

⁸Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа,

⁹Gud! En ny sang vil jeg synge dig, til tistrenget harpe vil jeg lovsynge dig,

⁹Боже, нова песен ще Ти възпея, С десетострунен псалтир ще пея хваления на Тебе,

¹⁰du som gir kongene frelse, som redder David, din tjener, fra det onde sverd.

¹⁰Който даваш избавление на царете, И Който спасяваш слугата Си Давида от пагубен меч.

¹¹Frels mig og fri mig fra fremmedes hånd, de hvis munn taler svik, og hvis høire hånd er en løgnens hånd,

¹¹Избави ме, и изтръгни ме от ръката на чужденците, Чиито уста говорят суета, И чиято десница [в клетва] е десница на лъжа.

¹²forat våre sønner må være som planter, høit vokset i sin ungdom, våre døtre som hjørnestolper, hugget som til et slott,

¹²Когато нашите синове в младостта си Бъдат като пораснали младоки, И нашите дъщери като краеъгълни камъни Издялани за украшение на дворци;

¹³forat våre forrådshus må være fulle og gi av alle slag, at vårt småfe må øke sig i tusentall, ja i titusentall på våre gater,

¹³[Когато] житниците ни бъдат пълни, Доставящи всякакъв вид храна, [И] овцете ни се умножават с хиляди И десетки хиляди по полетата ни;

¹⁴at våre kuer må ha kalv, at det ingen skade må være og intet tap og intet klageskrik på våre gater.

¹⁴[Когато] воловете ни бъдат добре натоварени; Когато няма нито нахлуване навътре, нито налитане на вън, Нито вик по нашите улици;

¹⁵Salig er det folk som det går således; salig er det folk hvis Gud Herren er.

¹⁵[Тогава] блазе на оня народ, който е в такова състояние! Блажен оня народ, на когото Господ е Бог!