¹Til sangmesteren; en salme av David.

¹(По слав. 18). За първия певец. Давидов псалом. Небесата разказват славата Божия, И просторът известява делото на ръцете Му.

²Himlene forteller Guds ære, og hvelvingen forkynner hans henders gjerning.

²Ден на ден казва слово; И нощ на нощ изявява знание.

³Den ene dag lar sin tale utstrømme til den annen, og den ene natt forkynner den annen sin kunnskap.

³Без говорене, без думи, Без да се чуе гласът им,

⁴Der er ei tale, der er ei ord, ei høres deres* røst. / {* himlenes.}

⁴Тяхната вест е излязла по цялата земя, И думите им до краищата на вселената. В тях Той постави шатър за слънцето,

⁵Over all jorden utgår deres målesnor*, og til jorderikes ende deres ord; for solen har han satt et telt på dem. / {* hele jorden er deres forkynnelses område.}

⁵Което, излизащо като младоженец из стаята си, Се радва като юнак да тича в попрището.

⁶Og den er som en brudgom som går ut av sitt brudekammer; den gleder sig som en helt til å løpe sin bane.

⁶То излиза от [единия] край на небето, И обикаля до [другия] му край; От топлината му нищо не се укрива.

⁷Fra himmelens ende er dens utgang, og dens omløp inntil dens ende, og intet er skjult for dens hete.

⁷Законът Господен е съвършен, възвръща душата; Изявлението Господно е вярно, дава мъдрост на простия;

⁸Herrens lov er fullkommen, den vederkveger sjelen; Herrens vidnesbyrd er trofast, det gjør den enfoldige vis;

⁸Повеленията Господни са прави, веселят сърцето; Заповедта Господна е светла, просвещава очите;

⁹Herrens befalinger er rette, de gleder hjertet; Herrens bud er rent, det oplyser øinene;

⁹Страхът от Господа е чист, пребъдва до века; Съдбите Господни са истинни и, без изключение, справедливи.

¹⁰Herrens frykt er ren, den står fast evindelig; Herrens lover er sannhet, de er rettferdige alle tilsammen.

¹⁰Желателни [са] повече от злато, Повече от изобилие чисто злато, И по-сладки от мед и от капките на медена пита.

¹¹De er kosteligere enn gull, ja fint gull i mengde, og søtere enn honning, ja honning som drypper av kakene.

¹¹Слугата Ти още се и предупреждава чрез тях; В опазването им има голяма награда.

¹²Også din tjener blir påminnet ved dem; den som holder dem, har stor lønn.

¹²Кой съзнава своите прегрешения? Очисти ме от тайните [прегрешения].

¹³Hvem merker hvor ofte han feiler? Forlat mig mine lønnlige synder!

¹³Още и от гордост предпази слугата Си: Да ме не завладее; тогава ще бъда непорочен, И ще бъда чист от много престъпления.

¹⁴Bevar også din tjener fra skammelige synder, la dem ei herske over mig! Så blir jeg ulastelig og uten skyld for store overtredelser.

¹⁴Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми Нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канаро моя и избавителю мой.

¹⁵La min munns ord og mitt hjertes tanke være til velbehag for ditt åsyn, Herre, min klippe og min gjenløser!