¹En salme av David, da han flydde for Absalom, sin sønn.

¹Псалом на Давида, когато бягаше от сина си Авесалома. Господи, колко се умножиха противниците ми! Мнозина въстават против мене.

²Herre, hvor mange mine fiender er! Mange reiser sig imot mig.

²Мнозина думат за моята душа: Няма за него помощ в Бога. (Села).

³Mange sier til min sjel: Det er ingen frelse for ham hos Gud. Sela*. / {* et musikalsk uttrykk.}

³Но Ти, Господи, си щит около мене, Слава моя и Тоя, Който възвишава главата ми.

⁴Men du, Herre, er et skjold omkring mig, min ære og den som opløfter mitt hode!

⁴С глас извиках, към Господа; И Той ме послуша от светия Си хълм. (Села).

⁵Høit ropte jeg til Herren, og han svarte mig fra sitt hellige berg. Sela.

⁵[И] аз легнах и спах; Станах; защото Господ ме поддържа.

⁶Jeg la mig og sov inn, jeg våknet; for Herren støtter mig.

⁶Няма да се убоя от десетки хиляди от людете, Които навред са се поставили против мене.

⁷Jeg frykter ikke for titusener av folk, som har lagt sig mot mig rundt omkring.

⁷Стани, Господи; спаси ме, Боже мой; Защото Ти си поразил в челюстта всичките ми неприятели; Строшил си зъбите на нечестивите.

⁸Reis dig, Herre, frels mig, min Gud! For du har slått alle mine fiender på kinnbenet, du har sønderbrutt de ugudeliges tenner.

⁸От Господа е спасението. Върху Твоите люде нека бъде благословението Ти. (Села).

⁹Herren hører frelsen til; over ditt folk være din velsignelse! Sela.