¹Til sangmesteren; en læresalme av Korahs barn.

¹(По слав. 41). За първия певец. Поучение за Кореевите синове {Виж 1 Лет. 6:33, 37. 25:5.}. Както еленът пъхти за водните потоци, Така душата ми въздиша за Тебе, Боже.

²Som en hjort skriker efter rinnende bekker, så skriker min sjel efter dig, Gud!

²Жадна е душата ми за Бога, за живия Бог; Кога ще дойда и ще се явя пред Бога?

³Min sjel tørster efter Gud, efter den levende Gud; når skal jeg komme og trede frem for Guds åsyn?

³Моите сълзи ми станаха храна денем и нощем, Като непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

⁴Mine tårer er min mat dag og natt, fordi man hele dagen sier til mig: Hvor er din Gud?

⁴Изливам душата си дълбоко в мене като си напомням това, - Как отивах с множеството, И завеждах шествието в Божия дом С глас на радост и на хваление, С множеството, което празнуваше.

⁵Dette må jeg komme i hu og utøse min sjel i mig, hvorledes jeg drog frem i den tette hop, vandret med den til Guds hus med fryderop og lovsangs røst, en høitidsskare.

⁵Защо си отпаднала душе моя? И [защо] се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; защото аз още ще Го славословя [За] помощта от лицето Му.

⁶Hvorfor er du nedbøiet, min sjel, og bruser i mig? Bi efter Gud! for jeg skal ennu prise ham for frelse fra hans åsyn.

⁶Боже мой, душата ми е отпаднала дълбоко в мене; Затова си спомням за Тебе от земята на Иордана И на [планините] Ермон, от гората Мисар.

⁷Min Gud! Min sjel er nedbøiet i mig; derfor kommer jeg dig i hu fra Jordans land og Hermons høider, fra det lille fjell*. / {* landet østenfor Jordan.}

⁷Бездна призовава бездна с шума на Твоите водопади; Всичките Твои вълни и Твои развълнувани води преминаха над мене;

⁸Vanndyp kaller på vanndyp ved duren av dine fossefall; alle dine brenninger og dine bølger går over mig.

⁸[Но пак] денем Господ ще заръча за [мене] милостта Си, И нощем песента Му ще бъде с мене И молитвата към Бога на живота ми.

⁹Om dagen sender Herren sin miskunnhet, og om natten er hans sang hos mig, bønn til mitt livs Gud.

⁹Ще река на Бога, моята канара: Защо си ме забравил? Защо ходя нажален поради притеснението от неприятеля?

¹⁰Jeg må si til Gud, min klippe: Hvorfor har du glemt mig? Hvorfor skal jeg gå i sørgeklær under fiendens trykk?

¹⁰Като със смазване на костите ми противниците ми ме укоряват, И непрестанно ми думат: Где е твоят Бог?

¹¹Det er som om mine ben blev knust, når mine fiender håner mig, idet de hele dagen sier til mig: Hvor er din Gud?

¹¹Защо си отпаднала, душе моя? И защо се смущаваш дълбоко в мене? Надявай се на Бога; аз още ще Го славословя: [Той е] помощ на лицето ми и Бог мой.

¹²Hvorfor er du nedbøiet, min sjel, og hvorfor bruser du i mig? Bi efter Gud! for jeg skal ennu prise ham, mitt åsyns frelse og min Gud.