1Til sangmesteren; efter Mahalat*; en læresalme av David. / {* betydningen uviss.}
1(По слав. 52). За първия певец, по боледуването му, Давидово поучение. Безумният рече в сърцето си: Няма Бог. Поквариха се и сториха гнусно беззаконие; Няма кой да прави добро.
2Dåren sier i sitt hjerte: Det er ikke nogen Gud. Onde og vederstyggelige er deres misgjerninger; det er ikke nogen som gjør godt.
2Бог надникна от небето над човешките чада, За да види, има ли някой разумен, Който да търси Бога.
3Gud skuer ned fra himmelen på menneskenes barn for å se om der er nogen forstandig, nogen som søker Gud.
3Всеки един от тях се обърна надире; [всички] заедно се развратиха; Няма кой да прави добро, няма ни един.
4De er alle avveket, alle tilsammen fordervet; det er ikke nogen som gjør godt, enn ikke én.
4Без разум ли са ония, които беззаконствуват. Които изпояждат людете ми [както] ядат хляб, И не призовават Бога?
5Sanser de da ikke, de som gjør urett? De eter mitt folk likesom de eter brød; på Gud kaller de ikke.
5Там ги нападна голям страх, гдето нямаше страх; Защото Бог разпръсна костите на опълчаващите се против тебе; Посрамил си ги, защото Бог ги отхвърли.
6Da blev de grepet av stor frykt, de som ikke kjente frykt; for Gud spreder deres ben som leirer sig imot dig; du gjør dem til skamme, for Gud har forkastet dem.
6Дано дойде от Сион избавление за Израиля! Когато върне Бог Своите люде от плен, Тогава ще се зарадва Яков, ще се развесели Израил.
7Å, at det fra Sion må komme frelse for Israel! Når Gud gjør ende på sitt folks fangenskap, da skal Jakob fryde sig, Israel glede sig.