¹Til sangmesteren; en læresalme av David,

¹(По слав. 51). За първия певец, Давидова поука, когато бе дошъл едомецът Доик при Саула та му бе казал: Давид дойде в Ахимелеховата къща {1 Цар. 22:9. Езек. 22:9.}. Защо се хвалиш със злобата, силни човече? Милостта Божия [пребъдва] до века.

²da edomitten Doeg kom og gav Saul til kjenne og sa til ham: David er kommet i Akimeleks hus.

²Езикът ти, като действува коварно, Подобно на изострен бръснач, измишлява нечестие.

³Hvorfor roser du dig av ondskap, du veldige? Guds miskunnhet varer hele dagen.

³Обичаш злото повече от доброто, И да лъжеш повече нежели да говориш правда. (Села).

⁴På undergang tenker din tunge, lik en hvesset rakekniv, du som legger op listige råd!

⁴Обичаш всичките гибелни думи и измамливия език.

⁵Du elsker ondt istedenfor godt, løgn istedenfor å tale hvad rett er. Sela.

⁵Затова и тебе Бог ще съкруши съвсем, Ще те изтръгне и ще те премести от шатъра ти, И ще те изкорени от земята на живите. (Села).

⁶Du elsker hvert ord som volder ødeleggelse, du svikaktige tunge!

⁶А праведните, като видят това, ще се убоят, И ще му се присмеят [и рекат:]

⁷Gud skal da også bryte dig ned for evig tid; han skal gripe dig og rive dig ut av teltet og rykke dig op av de levendes land. Sela.

⁷Ето човек, който не направи Бога своя крепост, Но уповаваше на многото си богатство, И се закрепваше в нечестието си.

⁸Og de rettferdige skal se det og frykte, og de skal le av ham og si:

⁸А аз съм като маслина, която зеленее в Божия дом; Уповавам на Божията милост от века до века.

⁹Se, der er den mann som ikke holdt Gud for sitt sterke vern, men satte sin lit til sin store rikdom, satte sin styrke i sin ondskap.

⁹Винаги ще Те славословя, защото Ти си сторил това; И пред Твоите светии ще призовавам името Ти, Защото е благо.

¹⁰Men jeg er som et grønt oljetre i Guds hus, jeg setter min lit til Guds miskunnhet evindelig og alltid.

¹¹Jeg vil prise dig evindelig, fordi du har gjort det, og jeg vil bie efter ditt navn, fordi det er godt, for dine frommes åsyn.