¹Til sangmesteren; med strengelek; en læresalme av David.

¹(По слав. 54). За първия певец, на струнни инструменти. Давидово поучение. Послушай, Боже, молитвата ми. И не се крий от молбата ми.

²Vend øret, Gud, til min bønn, og skjul dig ikke for min inderlige begjæring!

²Внимавай в мене и отговори ми. Безпокоя се в тъженето си, и стена;

³Gi akt på mig og svar mig! Mine sorgfylte tanker farer hit og dit, og jeg må stønne,

³Поради гласа на неприятеля, Поради притеснението на нечестивия; Защото приписват на мене беззаконие, И с гняв ми враждуват,

⁴for fiendens røst, for den ugudeliges undertrykkelse; for de velter elendighet over mig, og i vrede forfølger de mig.

⁴Сърцето ми тъжи дълбоко в мене, И смъртен ужас ме нападна;

⁵Mitt hjerte bever i mitt bryst, og dødens redsler er falt på mig.

⁵Страх и трепет дойдоха върху мене, И ужас ме потопи.

⁶Frykt og beven kommer over mig, og forferdelse legger sig over mig.

⁶И рекох: Дано да имах крила като на гълъба! Щях да отлетя и да си почина.

⁷Og jeg sier: Gid jeg hadde vinger som duen! Da vilde jeg flyve bort og feste bo.

⁷Ето, щях да бягам надалеч, Щях да живея в пустинята; (Села).

⁸Se, jeg vilde flykte langt bort, jeg vilde ta herberge i ørkenen. Sela.

⁸Щях да ускоря бягането си От вихъра и от бурята.

⁹Jeg vilde i hast søke mig et tilfluktssted for den rasende vind, for stormen.

⁹Опропасти [ги], Господи, и раздели съвета {Еврейски: Езика.} им; Защото видях насилие и разпри в града.

¹⁰Opsluk dem, Herre, kløv deres tungemål! For jeg ser vold og kiv i byen.

¹⁰Денем и нощем го обикалят по стените му, И беззаконие и зло има всред него;

¹¹Dag og natt vandrer de omkring den på dens murer, og elendighet og ulykke er inneni den.

¹¹Нечестие има всред него; Угнетение и измама не се отдалечават от улиците му.

¹²Fordervelse er inneni den, og undertrykkelse og svik viker ikke fra dens torv.

¹²Понеже не беше неприятел, който ме укори, - Това бих претърпял, - Нито беше оня, що ме мразеше, който се подигна против мене, - Тогава бих се скрил от него;

¹³For ikke er det en fiende som håner mig, ellers vilde jeg bære det; ikke er det min avindsmann som ophøier sig over mig, ellers vilde jeg skjule mig for ham;

¹³Но ти, човек равен на мене, Другар мой, и мой близък приятел.

¹⁴men det er du, du som var min likemann, min venn og min kjenning -

¹⁴Заедно се разговаряхме сладко, С множеството ходехме в Божия дом.

¹⁵vi som levde sammen i fortrolig omgang, som vandret til Guds hus blandt den glade høitidsskare.

¹⁵Нека дойде ненадейно смърт на тях. Нека слязат живи в преизподнята; Защото в жилищата им, и в сърцата им [има] злодейство.

¹⁶Ødeleggelse komme over dem! La dem fare levende ned i dødsriket! For ondskap hersker i deres bolig, i deres hjerte.

¹⁶Но аз към Бога ще извикам; И Господ ще ме избави.

¹⁷Jeg vil rope til Gud, og Herren skal frelse mig.

¹⁷Вечер и заран и на пладне ще се оплаквам и ще стена; И Той ще чуе гласа ми.

¹⁸Aften og morgen og middag vil jeg klage og sukke, så hører han min røst.

¹⁸Ще избави душата ми и ще я успокои от боя, който е против мене; Защото мнозина са с мене.

¹⁹Han forløser min sjel fra striden imot mig og gir mig fred; for i mengde er de omkring mig.

¹⁹Бог, Който се е възцарил преди вековете, Ще чуе и ще ги съкруши, (Села). [Ще съкруши човеците], които неизменимо {Еврейски: Нямат изменения и.} Не се боят от Бога.

²⁰Gud skal høre og svare* dem - han troner jo fra fordums tid, sela - dem som ikke vil bli anderledes, og som ikke frykter Gud. / {* d.e. straffe.}

²⁰Всеки един от тях простира ръце против ония, които са в мир с него; Нарушава съюза си.

²¹Han* legger hånd på dem som har fred med ham, han vanhelliger sin pakt. / {* SLM 55, 13. 14.}

²¹Устата му са по-мазни от масло, Но в сърцето му има война; Думите му са по-меки от дървено масло, Но пак са голи саби.

²²Hans munns ord er glatte som smør, men hans hjertes tanke er strid; hans ord er bløtere enn olje, og dog er de dragne sverd.

²²Възложи на Господа това, което ти е възложил и Той ще те подпре; Никога не ще допусне да се поклати праведният.

²³Kast på Herren det som tynger dig! Han skal holde dig oppe; han skal i evighet ikke la den rettferdige rokkes.

²³Но Ти, Боже, ще ги сведеш в гибелния ров; Мъже кръвопийци и измамници няма да стигнат и до половината на дните си; Но аз ще уповавам на Тебе.

²⁴Og du, Gud, skal støte dem ned i gravens dyp; blodgjerrige og falske menn skal ikke nå det halve av sine dager; men jeg setter min lit til dig.