¹Til sangmesteren; efter "Den målløse due på de fjerne steder"*; av David; en gyllen sang da filistrene grep ham i Gat**. / {* kanskje melodien.} / {** 1SA 21, 10 fg.}

¹(По слав. 55). За първия певец, по гълъба на далечните дъбове. Песен на Давида, когато филистимците го хванаха в Гет {1 Цар. 21:10-15.}. Смили се за мене, Боже, защото човек иска да ме погълне; Всеки ден, като воюва, ме притеснява.

²Vær mig nådig, Gud! for mennesker vil opsluke mig; hele dagen trenger de mig med krig.

²Неприятелите ми всеки ден искат да ме погълнат; Защото мнозина са ония, които с гордост воюват против мене.

³Mine fiender søker å opsluke mig hele dagen; for mange er de som strider mot mig i overmot.

³Когато съм в страх, На Тебе ще уповавам.

⁴På den dag jeg frykter, setter jeg min lit til dig.

⁴Чрез Бога ще хваля думите му; На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек {Еврейски: Плът.}?

⁵Ved Gud priser jeg hans ord; til Gud setter jeg min lit, jeg frykter ikke; hvad skulde kjød kunne gjøre mig?

⁵Всеки ден изкривяват думите ми; Всичките им помисли са за зло против мене.

⁶Hele dagen forvender de mine ord; alle deres tanker er mig imot til det onde.

⁶Събират се, потайват се, наблюдават стъпките ми Така като че причакват душата ми.

⁷De slår sig sammen, de lurer, de tar vare på mine trin, fordi de står mig efter livet.

⁷Ще се избавят ли чрез беззаконието? Боже, повали с гняв тия племена.

⁸Skulde de undslippe tross sin ondskap? Støt folkeslag ned i vrede, Gud!

⁸Ти си преброил скитанията ми; Тури сълзите ми в съда Си; Не са ли те [записани] в Твоята книга?

⁹Hvor ofte jeg har flyktet, det har du tellet; mine tårer er gjemt i din flaske; står de ikke i din bok?

⁹Тогава ще се върнат неприятелите ми надире в деня, когато Те призова; Това зная, защото Бог е с мене.

¹⁰Da skal mine fiender vende tilbake, på den dag jeg roper; dette vet jeg at Gud er med mig.

¹⁰Чрез Бога ще хваля думите [Му;] Чрез Господа ще хваля думите [Му].

¹¹Ved Gud priser jeg ordet; ved Herren priser jeg ordet.

¹¹На Бога уповавам; няма да се боя; Какво ще ми стори човек?

¹²Til Gud setter jeg min lit, jeg frykter ikke; hvad skulde et menneske kunne gjøre mig?

¹²Върху мене, Боже, са моите към Тебе обреци; Ще Ти принеса благодарствени приноси.

¹³På mig, Gud, hviler løfter til dig; jeg vil betale dig med takksigelser.

¹³Понеже Си избавил душата ми от смърт, Няма ли [да избавиш и] нозете ми от подхлъзване, За да ходя пред Бога във виделината на живите?

¹⁴For du har fridd min sjel fra døden, ja mine føtter fra fall, så jeg kan vandre for Guds åsyn i de levendes lys.