¹Til sangmesteren; "Forderv ikke"*; av David; en gyllen sang, da han flyktet for Saul og var i hulen**. / {* kanskje melodien.} / {** 1SA 22, 1; 24, 4.}

¹(По слав. 56). За първия певец, по не разорявай. Песен на Давида, когато побягна от Сауловото лице в пещерата {1 Цар. 21:1. 24:3. Псал. 142 надписа.}. Смили се за мене, о Боже, смили се за мене, Защото при Тебе прибягва душата ми; Да! под сянката на Твоите крила ще прибягна, Докато преминат [тия] бедствия.

²Vær mig nådig, Gud, vær mig nådig! For til dig tar min sjel sin tilflukt, og i dine vingers skygge søker jeg ly inntil fordervelsen går over.

²Ще викам към Всевишния Бог, Към Бога, Който действува за мене.

³Jeg roper til Gud, den Høieste, til den Gud som fullfører sin gjerning for mig.

³Ще прати от небесата и ще ме избави, [Когато ме] укорява оня, който иска да ме погълне. (Села). Бог ще изпрати милостта Си и истината Си.

⁴Han sender hjelp fra himmelen og frelser mig, når den som vil opsluke mig, håner. Sela. Gud sender sin miskunnhet og sin trofasthet.

⁴Душата ми е всред лъвове; Лежа между пламнали човеци, [Между] човешки чада, чиито зъби са копия и стрели, И чиито език е остър меч.

⁵Min sjel er midt iblandt løver; jeg må ligge iblandt dem som spruter ild, menneskebarn hvis tenner er spyd og piler, og hvis tunge er et skarpt sverd.

⁵Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти [нека бъде] по цялата земя.

⁶Vis dig høi over himmelen, Gud, din ære over all jorden!

⁶Мрежи приготвиха за стъпките ми; Душата ми се е навела; Изкопаха пред мене яма; Те сами паднаха всред нея. (Села).

⁷De stiller garn for mine trin, min sjel er nedbøiet; de graver en grav for mig, de faller selv midt i den. Sela.

⁷Непоколебимо е сърцето ми, Боже, непоколебимо е сърцето ми; Ще пея, а още ще славословя.

⁸Mitt hjerte er rolig, Gud, mitt hjerte er rolig; jeg vil synge og lovprise.

⁸Събуди се, душе моя {Еврейски: Славо моя.}; Събуди се, псалтирю и арфо; сам аз ще се събудя на ранина.

⁹Våkn op, min ære*, våkn op, harpe og citar! Jeg vil vekke morgenrøden. / {* d.e. sjel.}

⁹Ще Те хваля, Господи, между племената; Ще Те славословя между народите.

¹⁰Jeg vil prise dig blandt folkene, Herre, jeg vil lovsynge dig blandt folkeslagene.

¹⁰Защото Твоята милост е велика [дори] до небесата. И Твоята вярност до облаците.

¹¹For din miskunnhet er stor inntil himmelen, og din trofasthet inntil skyene.

¹¹Възнеси се, Боже, над небесата; Славата Ти [нека бъде] по цялата земя.

¹²Vis dig høi over himmelen, Gud, din ære over all jorden!