¹Til sangmesteren; efter Sjusjan edut*; en gyllen sang av David til å læres, / {* sannsynligvis melodien.}

¹(По слав. 59). За първия певец, по лалето на свидетелството. Песен на Давида за поучение, когато воюваше против средоречна Сирия и совска Сирия, Иоав се върна та порази дванадесетте хиляди едомци в долината на солта {2 Цар. 8:3,13. 1 Лет. 18:3, 12.}. Боже, отхвърлил си ни, смазал си ни; Разгневил си се; възвърни ни.

²da han stred mot syrerne fra Mesopotamia og mot syrerne fra Soba, og Joab kom tilbake og slo edomittene i Saltdalen, tolv tusen.

²Потресъл си земята, разпукнал си я; Изцели проломите й, защото тя е разклатена.

³Gud! du har forkastet oss, du har sønderslått oss, du var vred; vederkveg oss nu igjen!

³Показал си на людете Си мъчителни неща; Напоил си ни с вино до омайване.

⁴Du har rystet jorden, du har fått den til å revne; læg dens skade, for den vakler!

⁴Дал си знаме на ония, които Ти се боят, За да се развява, защото [е] истината. (Села).

⁵Du har latt ditt folk se hårde ting, du har gitt oss vin å drikke så vi tumlet.

⁵За да се избавят Твоите възлюбени Спаси с десницата Си, и послушай ни.

⁶Men du har gitt dem som frykter dig, et hærmerke til opreisning, for sannhets skyld. Sela.

⁶Бог говори със светостта Си; [затова], аз ще тържествувам; Ще разделя Сихем, ще размеря долината Сокхот;

⁷Forat de du elsker, må bli frelst, så hjelp nu med din høire hånd og bønnhør oss!

⁷Мой е Галаад, мой и Манасия, Ефрем тоже е защита на главата ми, Юда е скиптър мой;

⁸Gud har talt i sin hellighet. Jeg vil fryde mig; jeg vil utskifte Sikem og opmåle Sukkots dal.

⁸Моав е умивалникът ми, На Едома ще хвърля обувката си; Възклицавай за мене, филистимска земьо!

⁹Mig hører Gilead til, og mig hører Manasse til, og Efra'im er vern for mitt hode, Juda er min herskerstav.

⁹Кой ще ме въведе в укрепения град? Кой ще ме заведе до Едом?

¹⁰Moab er mitt vaskefat, på Edom kaster jeg min sko; bryt ut i jubel over mig, Filisterland!

¹⁰Не Ти ли, Боже, Който си ни отхвърлил, И не излизаш [вече], о Боже, с войските ни?

¹¹Hvem vil føre mig til den faste by? Hvem leder mig inn til Edom?

¹¹Помогни ни срещу противника, Защото суетно е човешкото избавление.

¹²Mon ikke du, Gud, som forkastet oss og ikke drog ut med våre hærer, Gud?

¹²Чрез Бога ще вървим юнашки, Защото Той е, Който ще стъпче противниците ни.

¹³Gi oss hjelp mot fienden, for menneskehjelp er tomhet!

¹⁴Ved Gud skal vi gjøre storverk, og han skal nedtrede våre fiender.