¹Til sangmesteren; "Forderv ikke"*; av David; en gyllen sang, da Saul sendte folk som tok vare på huset for å drepe ham**. / {* SLM 57, 1.} / {** 1SA 19, 11 fg.}

¹(По слав. 58). За първия певец, по Не Разорявай. Песен на Давида, когато Саул прати [стражи] да пазят къщата, [в която бе Давид], за да го убият {1 Цар. 19:11.}. Избави ме от неприятелите ми, Боже мой; Тури ме на високо от ония, които се повдигат против мене.

²Fri mig fra mine fiender, min Gud, vern mig mot dem som reiser sig imot mig,

²Избави ме от ония, които вършат беззаконие, И спаси ме от кръвопийци.

³fri mig fra dem som gjør urett, og frels mig fra blodgjerrige menn!

³Защото, ето, причакват [за да уловят] душата ми; Силните се събират против мене, Не [за] мое престъпление, Господи, нито [за] мой грях.

⁴For se, de lurer på mitt liv; sterke menn slår sig sammen imot mig, uten misgjerning og uten synd hos mig, Herre!

⁴Без [да има в мене] вина тичат и се готвят; Събуди се да ме посрещнеш, и виж.

⁵Uten brøde hos mig stormer de frem og stiller sig op; våkn op for å møte mig, og se til!

⁵Ти, Господи Боже на силите, Боже Израилев, Стани за да посетиш всичките народи; Да не покажеш милост към никого от нечестивите престъпници. (Села).

⁶Ja du, Herre, hærskarenes Gud, Israels Gud, våkn op for å hjemsøke alle hedninger, vær ikke nådig imot nogen av de troløse nidinger! Sela.

⁶Вечер се връщат, Вият като кучета и обикалят града.

⁷De kommer igjen om aftenen, tuter som hunder og løper rundt omkring i byen.

⁷Ето, те бълват [думи] с устата си; Мечове [има] в устните им, Понеже, [думат те]: Кой слуша?

⁸Se, det går en strøm av ord ut av deres munn; der er sverd på deres leber; for hvem hører det?

⁸Но, Ти Господи, ще им се присмееш, Ще се поругаеш на всички тия народи.

⁹Men du, Herre, le, av dem, du spotter alle hedninger.

⁹О Сило моя, на Тебе ще се надея, Защото Бог ми е крепост.

¹⁰Mot hans* makt vil jeg bie på dig; for Gud er min borg. / {* den mektige fiendes.}

¹⁰Милостивият мой Бог ще ме предвари; Бог ще ме удостои да видя [повалянето] на ония, които ме причакват.

¹¹Min Gud vil komme mig i møte med sin miskunnhet, Gud vil la mig se med lyst på mine fiender.

¹¹Да ги не убиеш, да не би да забравят [това] моите люде; Разпръсни ги със силата Си. И свали ги, Господи, защитниче наш.

¹²Slå dem ikke ihjel, forat mitt folk ikke skal glemme det! La dem drive ustadig omkring ved din makt og styrt dem ned, du, vårt skjold, Herre!

¹²[Поради] греха на устата си, [поради] думите на устните си, Нека бъдат уловени в гордостта си, Също и поради клетвата и лъжата що говорят.

¹³Hvert ord på deres leber er en synd i deres munn; la dem så fanges i sitt overmot og for den forbannelses og løgns skyld som de fører i sin munn!

¹³Довърши [ги] с гняв, довърши [ги] да ги няма вече, И нека се научат, че Бог господарува в Якова [И] до краищата на земята. (Села).

¹⁴Gjør ende på dem i vrede, gjør ende på dem, så de ikke mere er til, og la dem vite at Gud er den som hersker i Jakob inntil jordens ender! Sela.

¹⁴Нека се връщат вечер, Нека вият като кучета, и нека обикалят града;

¹⁵Og de kommer igjen om aftenen, tuter som hunder og løper rundt omkring i byen.

¹⁵Нека се скитат за храна; И ако не се настанят, нека прекарат нощта[ ненаситени].

¹⁶De farer omkring efter mat; om de ikke blir mette, blir de således natten over.

¹⁶А аз ще пея за Твоята сила, Да! на ранина високо ще славословя Твоята милост; Защото Ти си ми станал крепост И прибежище в деня на бедствието ми.

¹⁷Men jeg vil synge om din styrke, og jeg vil juble om morgenen over din miskunnhet; for du er min borg og min tilflukt den dag jeg er i nød.

¹⁷О Сило моя, на Тебе ще пея хваление. Защото [Ти], Боже, милостиви мой Бог, [Си] крепост моя.

¹⁸Min styrke! For dig vil jeg synge; for Gud er min borg, min miskunnhets Gud.