¹Til sangmesteren; en salme av David.

¹(По слав. 63). За първия певец. Давидов псалом. Послушай гласа ми, Боже, като се оплаквам; Опази живота ми от страх от неприятеля.

²Hør, Gud, min røst når jeg klager, bevar mitt liv for fiendens skremsel!

²Покрий ме от тайния съвет на злодейците, От сганта на беззаконниците,

³Skjul mig for de ondes lønnlige råd, for illgjerningsmenns larmende hop,

³Които острят езика си като меч, И прицелват горчиви думи като стрели,

⁴som hvesser sin tunge som et sverd, legger på buen sin pil, det bitre ord,

⁴За да устрелят тайно непорочния; Внезапно го устрелват, и не се боят.

⁵for å skyte den uskyldige i lønndom; med ett skyter de ham og frykter ikke.

⁵Насърчават се в едно зло намерение, Наговарят се да поставят скришно примки, И казват: Кой ще ги види?

⁶De gjør sitt onde råd fast; de forteller hvorledes de vil legge skjulte snarer; de sier: Hvem ser dem?

⁶Измислят беззакония; [Думат]: Изпълнихме добре обмислено намерение. [А] и вътрешната мисъл и сърцето на всеки [от тях] са дълбоки.

⁷De uttenker ugjerninger: Vi er ferdige, tanken er uttenkt - og menneskenes tanker og hjerter er dype.

⁷Но Бог ще ги устрели; От внезапна стрела ще бъдат ранени.

⁸Da skyter Gud dem; med ett kommer pilen; slaget har rammet dem.

⁸Така собственият им език, като ги осъжда, ще ги спъне; Всички, които ги гледат, ще поклащат глава.

⁹Og de blir nedstyrtet, deres tunge kommer over dem; alle de som ser på dem, ryster på hodet.

⁹И всички човеци ще се убоят; Ще разгласят делото на Бога, Защото ще разберат действието Му.

¹⁰Og alle mennesker frykter og forkynner Guds gjerning, og de forstår hans verk.

¹⁰Праведният ще се развесели в Господа, и ще уповава на Него; И ще се хвалят всички, които са с право сърце.

¹¹Den rettferdige gleder sig i Herren og tar sin tilflukt til ham, og alle opriktige av hjertet priser sig lykkelige.