¹Til sangmesteren; en salme av David; en sang.

¹(По слав. 64). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Тебе чака хваление, Боже, в Сион; И пред Тебе ще се изпълни обрекът.

²Dig, Gud, priser de i stillhet på Sion, og dig gir de det de har lovt.

²Ти, Който слушаш молитва, При Тебе ще дохожда всяка твар.

³Du som hører bønner, til dig kommer alt kjød.

³Беззакония ми надвиха; Но престъпленията ни, - Ти ще ги очистиш.

⁴Når mine misgjerninger er blitt mig for svære, så forlater du våre overtredelser.

⁴Блажен [човекът, когото] избираш И приемаш, за да живее в Твоите дворове; Ще се наситим от благата на Твоя дом На светия Ти храм.

⁵Salig er den du utvelger og lar komme nær, så han bor i dine forgårder; vi vil mette oss med de gode ting i ditt hus, ditt hellige tempel.

⁵С ужасни неща ще ни отговаряш в правда, Боже, Избавителю наш, Надеждо на всичките земни краища, И на ония, които са далеч по море, -

⁶Med forferdelige gjerninger bønnhører du oss i rettferdighet, du vår frelses Gud, du som er en tilflukt for alle jordens ender og havet langt borte.

⁶Ти Който със силата Си утвърждаваш планините, Препасан с могъщество,

⁷Han gjør fjellene faste med sin kraft, omgjordet med velde.

⁷Който правиш да утихва шума на морето, Бученето на вълните му и размирието на племената.

⁸Han stiller havenes brusen, deres bølgers brusen og folkenes bulder.

⁸Така и тия, които живеят по краищата [на земята], се боят от Твоите знамения. Развеселяваш излиянията на зората и на вечерта:

⁹Og de som bor ved jordens ender, frykter for dine tegn; de steder hvor morgen og aften bryter frem, fyller du med jubel.

⁹Като посещаваш земята и я напояваш Ти я преобогатяваш; Реката Божия като е пълна с вода. Ти промишляваш жито за тях, Когато така си приготвил [земята:]

¹⁰Du har gjestet jorden og gitt den overflod, gjort den såre rik, Guds bekk er full av vann; du har latt dem få sitt korn, for således lager du jorden til.

¹⁰Като напояваш нейните бразди Изравняваш буците й; Като я размекваш с капките на дъжда Благославяш поникналото от нея;

¹¹Du vannet dens furer, senket dens plogland; du bløtte den med regnskurer, velsignet dens grøde.

¹¹Върху годината на благостта Си туряш венец, И от следите Ти капе тлъстина;

¹²Du har kronet din godhets år, og dine fotspor drypper av fedme.

¹²Пасбищата на пустинята капят [от изобилията си], И хълмовете се опасват с радост;

¹³Ødemarkens beiter drypper, og haugene omgjorder sig med jubel.

¹³Ливадите се обличат със стада, И долините се покриват с жито; Възклицават, още и пеят.

¹⁴Engene er klædd med får, og dalene er dekket med korn; folk roper med fryd og synger.