¹Til sangmesteren; av David; en salme, en sang.

¹(По слав. 67). За първия певец, Давидов псалом. Песен. Нека стане Бог, нека се разпръснат враговете Му. Нека бягат пред Него ония, които Го мразят.

²Gud reiser sig, hans fiender spredes, og de som hater ham, flyr for hans åsyn.

²Както се издухва дима, така и тях раздухай; Както се топи восък пред огъня, Така нека погинат нечестивите пред Божието присъствие.

³Likesom røk drives bort, så driver du dem bort; likesom voks smelter for ild, forgår de ugudelige for Guds åsyn.

³А праведните нека се веселят, нека се радват пред Бога, Да! нека тържествуват твърде много.

⁴Og de rettferdige gleder sig, de jubler for Guds åsyn og fryder sig med glede.

⁴Пейте Богу, пейте хваление на името Му; Пригответе друм за Онзи, Който се вози през пустините: Иеова е името Му, и радвайте се пред Него.

⁵Syng for Gud, lovsyng hans navn, gjør vei for ham som farer frem på de øde marker, Herren er hans navn, og juble for hans åsyn!

⁵Отец на сирачетата и съдия на вдовиците Е Бог в Своето обиталище.

⁶Farløses far og enkers dommer er Gud i sin hellige bolig.

⁶Бог настанява в семейство усамотените; Извежда в благоденствие затворниците; А бунтовниците живеят в безводна земя.

⁷Gud gir de enslige hus, fører fanger ut til lykke; bare de gjenstridige bor i et tørt land.

⁷Боже, когато излезе Ти пред людете Си, Когато ходеше през пустинята, (Села.)

⁸Gud, da du drog ut foran ditt folk, da du skred frem gjennem ørkenen, sela,

⁸Земята се потресе, Дори и небесата капнаха при Божието присъствие, [Самата] оная Синайска планина [се разтресе ]При присъствието на Бога, Израилевия Бог.

⁹da bevet jorden, og himlene dryppet for Guds åsyn, Sinai der borte, for Guds, Israels Guds åsyn.

⁹Боже Ти си изпращал изобилен дъжд за наследството Си, И в изтощението му Ти си го подкрепял.

¹⁰Et rikelig regn spredte du, Gud; din arv, den utmattede, styrket du.

¹⁰Войската Ти се настани в него; Ти, Боже, си приготвил от благата Си за сиромаха.

¹¹Ditt folk bosatte sig i landet*; du laget det ved din godhet i stand for den elendige, Gud! / {* Kana'an.}

¹¹Господ издава дума [за победа;] Известителките за нея са голямо множество.

¹²Herren gir seierssang; stor er skaren av kvinner med gledesbudskap.

¹²Царе с войски бягат ли, бягат; А жените останали в къщи делят користите.

¹³Hærenes konger flyr, de flyr, og hun som sitter hjemme, deler bytte.

¹³Щете ли да лежите всред кошарите, [Когато] крилата на гълъбицата са покрити със сребро, И перата й с жълто злато?

¹⁴Når I hviler mellem kveene, er det som en dues vinger, som er dekket med sølv, og hvis vingefjær har gullets grønnlige glans*. / {* d.e. når I nyter fredens ro, da er eders lodd strålende og herlig.}

¹⁴Когато Всесилният разпръсваше царе в тая [земя, ]Тя побеля като Салмон, когато вали сняг.

¹⁵Når den Allmektige spreder konger der*, da sner det på Salmon**. / {* i Kana'an.} / {** d.e. da blir det mørke lyst, likesom når det mørke fjell, Salmon, blir hvitt av sne, d.s.s. da omskapes ulykke til lykke.}

¹⁵Божия планина е Васанската планина; Висока планина е Васанската планина.

¹⁶Et Guds fjell* er Basans fjell, et fjell med mange tinder er Basans fjell**. / {* d.e. et stort, mektig, høit fjell.} / {** d.e. verdensrikene, som Basans fjell er et billede på, er såre mektige.}

¹⁶Защо завиждате, високи върхати планини, На хълма, в [който] Бог благоволи да обитава? Да! Господ ще обитава [там] до века,

¹⁷Hvorfor ser I skjevt, I fjell med de mange tinder, til det fjell som Gud finner behag i å bo på? Herren skal også bo der evindelig.

¹⁷Божиите колесници са двадесет хиляди, дори хиляди по хиляди; Господ е всред тях в светилището, [както бе] в Синай.

¹⁸Guds vogner er to ganger ti tusen, tusen og atter tusen; Herren er iblandt dem, Sinai er i helligdommen*. / {* likesom på Sinai, da loven blev gitt, er Herren i helligdommen, d.e. på Sion, omgitt av himmelske hærskarer.}

¹⁸Възлязъл си на високо; пленил си пленници; Взел си в дар човеци, даже и непокорните, За да обитаваш [като] Господ Иеова.

¹⁹Du fór op i det høie, bortførte fanger, tok gaver blandt menneskene, også blandt de gjenstridige, for å bo der, Herre Gud!

¹⁹Благословен да е Господ, Който всеки ден носи бремето ни, Бог, Който е наш спасител. (Села.)

²⁰Lovet være Herren dag efter dag! Legger man byrde på oss, så er Gud vår frelser. Sela.

²⁰Бог е за нас Бог избавител, И на Господа Иеова принадлежи отърваването на смъртта.

²¹Gud er oss en Gud til frelse, og hos Herren, Israels Gud, er det utganger fra døden.

²¹Бог ще разцепи главите на враговете Си. И косматото теме на онзи, който упорствува в престъпленията си.

²²Ja, Gud knuser sine fienders hode, den hårrike isse på ham som vandrer i sin syndeskyld.

²²Господ рече: Ще възвърна от Васан, Ще възвърна [враговете] Си от морските дълбочини;

²³Herren sier: Fra Basan vil jeg hente tilbake, jeg vil hente tilbake fra havets dyp,

²³За да гази ногата ти кръв, И езикът на кучетата ти [да има] дял от неприятелите [ти].

²⁴forat din fot må stampe i blod, dine hunders tunge få sin del av fiendene.

²⁴Видя се шествието Ти, Боже, Шествието на моя Бог, на моя Цар, за в светилището.

²⁵De ser dine seierstog, Gud, min Guds, min konges, seierstog inn i helligdommen.

²⁵Напред вървяха певците, Подир тях свирещите с инструменти Всред девици биещи тъпанчета

²⁶Foran går sangere, bakefter harpespillere midt imellem jomfruer som slår på pauke.

²⁶В събранията благославяйте Бога; [Благославяйте] Господа, [вие които сте] от Израилевия източник.

²⁷Lov Gud i forsamlingene, lov Herren, I som er av Israels kilde!

²⁷Там бе малкият Вениамин, началникът им, Юдовите първенци и дружината им, Завулоновите първенци, [и] Нефталимовите първенци.

²⁸Der er Benjamin, den yngste, som hersker over dem*, Judas fyrster med sin skare, Sebulons fyrster, Naftalis fyrster. / {* fiendene.}

²⁸Бог твой ти е отредил сила; Укрепи, Боже, това, което си извършил за нас

²⁹Din Gud har tildelt dig styrke; styrk, Gud, det du har gjort for oss!

²⁹От храма Си. В Ерусалим Царете ще ти принасят дарове.

³⁰For ditt tempel i Jerusalems skyld* skal konger komme til dig med gaver. / {* d.e. for de gjerningers skyld som utgår fra dig som bor i templet.}

³⁰Смъмри зверовете в тръстиката, Многото бикове, с юнаците на племената, И ония, които се явяват украсени със сребърни плочици; Разпръсни народите, които обичат война.

³¹Skjell på dyret i sivet*, på stuteflokken med folke-kalvene**, som kaster sig ned for dig med sølvstykker! Han spreder folkene som har lyst til strid. / {* d.e. Egypten.} / {** d.e. de hedenske konger med sine folk.}

³¹Ще дойдат големци от Египет; Етиопия ще побърза да простре ръцете си към Бога.

³²Veldige menn skal komme fra Egypten, Etiopia skal i hast utrekke sine hender til Gud.

³²Земни царства, пейте Богу, Пейте, хвалете Господа, (Села.)

³³I jordens riker, syng for Gud, lovsyng Herren, sela,

³³Който язди на небесата на небесата, които са от века; Ето, издава гласа Си, мощния Си глас.

³⁴ham som farer frem i himlenes himler, de eldgamle! Se, han lar sin røst høre, en mektig røst.

³⁴Признайте, че силата принадлежи на Бога; Превъзходството Му е [защита] над Израиля, И силата Му [стига] до облаците.

³⁵Gi Gud makt! Over Israel er hans høihet, og hans makt i skyene.

³⁵Боже, от светилищата Си [се явяваш] страшен; Израилевият Бог е, Който дава сила и мощ на людете [Си]. Благословен да е Бог.

³⁶Forferdelig er du, Gud, fra dine helligdommer; Israels Gud, han gir folket makt og styrke. Lovet være Gud!