1Til sangmesteren, efter Mutlabbén*; en salme av David. / {* betydningen ukjent.}
1За първия певец по "Умри за сина". Давидов псалом. Ще [Те] славословя, Господи, с цялото си сърце, Ще разкажа всичките Твои чудесни дела.
2Jeg vil prise Herren av hele mitt hjerte, jeg vil forkynne alle dine undergjerninger.
2Ще се веселя и ще се радвам в Тебе, Ще възпявам името Ти, Всевишни;
3Jeg vil glede og fryde mig i dig, jeg vil lovsynge ditt navn, du Høieste,
3Понеже неприятелите ми се връщат назад Падат и гинат пред Твоето присъствие.
4fordi mine fiender viker tilbake, faller og omkommer for ditt åsyn.
4Защото Ти си защитил правото и делото ми; Седнал на престола, Ти си отсъдил справедливо.
5For du har hjulpet mig til rett og dom, du har satt dig på tronen som rettferdig dommer.
5Изобличил си народите, изтребил си нечестивите, Изличил си името им до вечни векове.
6Du har truet hedningene, tilintetgjort den ugudelige; deres navn har du utslettet evindelig og alltid.
6Неприятелите изчезнаха; те са запустели за винаги; Ти си разорил градовете [им], та и поменът им загина.
7Fiendenes boliger er helt ødelagt for all tid, og byene har du omstyrtet, deres minne er tilintetgjort.
7Но Господ седи [Цар] до века, Приготвил е престола Си за съд,
8Og Herren troner til evig tid, han har reist sin trone til dom,
8И Той ще съди света с правда. Ще отсъди за племената справедливо.
9og han dømmer jorderike med rettferdighet, han avsier dom over folkene med rettvishet.
9И Господ ще бъде прибежище на угнетените, Прибежище в скръбни времена.
10Og Herren er en borg for den undertrykte, en borg i nødens tider.
10И ония, които познават името Ти, ще уповават на Тебе; Защото Ти, Господи, не си оставил ония, които Те търсят.
11Og de som kjenner ditt navn, stoler på dig; for du har ikke forlatt dem som søker dig, Herre!
11Пейте хвали на Господа, Който обитава в Сион, Изявете между племената делата Му;
12Lovsyng Herren, som bor på Sion, kunngjør blandt folkene hans store gjerninger!
12Защото Оня, Който прави изследване за кръвопролития, помни [уповаващите на Него, ]Не забравя викането на кротките.
13For han som hevner blod, kommer de elendige i hu, han glemmer ikke deres skrik.
13Смили се за мене, Господи; Виж скръбта, [която ми причиняват] ония, които ме мразят. Ти, Който ме дигаш от портите на смъртта;
14Vær mig nådig, Herre! Se det jeg må lide av dem som hater mig, du som løfter mig op fra dødens porter,
14За да разкажа всичко, [поради което] Ти[ си] за хвалене, В портите на Сионовата дъщеря, [И] за да се радвам заради спасителната Ти помощ.
15forat jeg skal forkynne all din pris, i Sions datters porter fryde mig i din frelse.
15Народите затънаха в ямата, [която сами] направиха; В мрежата, която скриха, се улови ногата на сами тях.
16Hedningene er sunket i den grav de gravde; deres fot er fanget i det garn de skjulte.
16Господ е станал познат [чрез] правосъдието, [което] е извършил; Нечестивият се впримчва в делото на своите си ръце. (Игаион: {Да се усили музиката.} Села).
17Herren er blitt kjent, han har holdt dom; han fanger den ugudelige i hans egne henders gjerning. Higgajon*. Sela. / {* kanskje et musikalsk uttrykk.}
17Нечестивите ще се върнат в преизподнята, Всичките народи, които забравят Бога.
18De ugudelige skal fare ned til dødsriket, alle hedninger, som glemmer Gud.
18Защото бедният няма да бъде забравен за винаги, Нито ще бъде изгубено за всякога ожидането на кротките.
19For ikke skal den fattige glemmes for all tid; de saktmodiges håp skal ikke gå til grunne for evig.
19Стани, Господи; да не надделява човек; Да бъдат съдени народите пред Тебе.
20Reis dig, Herre! La ikke mennesker få makt, la hedningene bli dømt for ditt åsyn!
20Господи, докарай страх върху тях; Нека познаят народите, че са само човеци (Села).
21La frykt komme over dem, Herre! La hedningene kjenne at de er mennesker! Sela.