¹Du hevnens Gud, Herre, du hevnens Gud, åpenbar dig i herlighet!

¹(По слав. 93). Господи Боже, Комуто принадлежи отмъщението, Боже, Комуто принадлежи отмъщението, възсияй.

²Reis dig, du jordens dommer, la gjengjeldelse komme over de overmodige!

²Издигни се, Ти Съдия на земята, Отдай на горделивите това, което им се пада.

³Hvor lenge skal de ugudelige, Herre, hvor lenge skal de ugudelige fryde sig?

³Господи, до кога нечестивите, До кога нечестивите ще тържествуват?

⁴De utgyder en strøm av ord, de fører frekk tale; alle de som gjør urett, taler store ord.

⁴Те бъбрят, говорят надменно; Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.

⁵Ditt folk, Herre, knuser de, og din arv plager de.

⁵Те съкрушават людете Ти, Господи, И притесняват наследството Ти;

⁶Enken og den fremmede slår de ihjel, og farløse myrder de.

⁶Убиват вдовицата и чужденеца, И умъртвяват сирачетата.

⁷Og de sier: Herren ser ikke, og Jakobs Gud gir ikke akt.

⁷И казват: Господ няма да види, Нито ще обърне внимание Якововият Бог.

⁸Gi dog akt, I ufornuftige blandt folket, og I dårer, når vil I bli kloke?

⁸Разсъдете, вие безумни между людете! Вие глупави, кога ще поумнеете? -

⁹Mon han som planter øret, ikke skulde høre? Mon han som skaper øiet, ikke skulde se?

⁹Оня, Който е поставил {Еврейски: Насадил.} ухото, не чува ли? Който е създал окото, не вижда ли?

¹⁰Mon han som refser hedningene, ikke skulde straffe, han som gir menneskene forstand?

¹⁰Оня, Който вразумява народите, Който учи човека знание, Не изобличава ли?

¹¹Herren kjenner menneskenes tanker, han vet at de er tomhet.

¹¹Господ знае, че човешките мисли са лъх.

¹²Salig er den mann som du, Herre, refser og gir lærdom av din lov

¹²Блажен оня човек, когото Ти, Господи, вразумяваш, И [когото] учиш от закона Си,

¹³for å gi ham ro for onde dager, inntil det blir gravd en grav for den ugudelige.

¹³За да го успокояваш през дните на злощастието, Докато се изкопае ров за нечестивия.

¹⁴For Herren skal ikke forkaste sitt folk og ikke forlate sin arv;

¹⁴Защото Господ не ще отхвърли людете Си, Нито ще остави наследството Си;

¹⁵for dommen skal vende tilbake til rettferdighet, og alle de opriktige av hjertet skal gi den medhold.

¹⁵Понеже съдбата пак ще се съобразява с {Еврейски: Ще се върне при.} правдата, И всички, които са с прави сърца, ще я последват.

¹⁶Hvem reiser sig for mig imot de onde? Hvem stiller sig frem for mig imot dem som gjør urett?

¹⁶Кой ще стане за мене против злодейците Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?

¹⁷Dersom ikke Herren var min hjelp, vilde min sjel snart bo i dødsrikets stillhet.

¹⁷Ако не беше ми помогнал Господ, Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.

¹⁸Når jeg sier: Min fot vakler, da holder din miskunnhet mig oppe, Herre!

¹⁸Когато казвах: Подхлъзва се ногата ми, [Тогава], Господи, Твоята милост ме подпря.

¹⁹Når mine urolige tanker i mitt hjerte blir mange, da husvaler din trøst min sjel.

¹⁹Всред множеството грижи на сърцето ми Твоите утешения веселят душата ми.

²⁰Har vel fordervelsens domstol noget samfund med dig, der hvor de skaper urett under skinn av rett?

²⁰Ще има ли съобщение с Тебе седалището на беззаконието, Което е хитро да върши зло чрез закон?

²¹De slår sig skarevis sammen imot den rettferdiges sjel, og uskyldig blod dømmer de skyldig.

²¹Те се опълчват против душата на праведния И осъждат невинна кръв.

²²Da blir Herren mig en borg, og min Gud min tilflukts klippe.

²²Но Господ е високата моя кула, И Бог мой [е] канара, при която прибягвам.

²³Og han lar deres urett komme tilbake over dem, og for deres ondskaps skyld skal han utrydde dem; ja, Herren vår Gud skal utrydde dem.

²³Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие, И ще ги отсече в нечестието им; Господ нашият Бог ще ги отсече.