¹Kom, la oss juble for Herren, la oss rope med fryd for vår frelses klippe!

¹(По слав. 94). Дойдете, да запеем на Господа, Да възкликнем към спасителната ни Канара.

²La oss trede frem for hans åsyn med pris, la oss juble for ham med salmer!

²Да застанем пред Него със славословие. С псалми да възкликнем на Него,

³For Herren er en stor Gud og en stor konge over alle guder,

³Защото Господ е велик Бог, И велик Цар над всички богове.

⁴han som har jordens dyp i sin hånd og fjellenes høider i eie,

⁴В Неговата ръка са земните дълбочини; И височините на планините са Негови.

⁵han som eier havet, for han har skapt det, og hans hender har gjort det tørre land.

⁵Негово е морето, дори Той го е направил; И ръцете Му създадоха сушата.

⁶Kom, la oss kaste oss ned og bøie kne, la oss knele for Herrens, vår skapers åsyn!

⁶Дойдете да се поклоним и да припаднем, Да коленичим пред Господа нашия Създател;

⁷For han er vår Gud, og vi er det folk han før, og den hjord hans hånd leder. Vilde I dog idag høre hans røst!

⁷Защото Той е наш Бог, И ние сме люде на пасбището Му и овце на ръката Му, Днес, ако искате да слушате гласа Му,

⁸Forherd ikke eders hjerte, likesom ved Meriba, likesom på Massadagen i ørkenen,

⁸Не закоравявайте сърцата си както в Мерива. Както в деня, когато [Ме] изпитахте в пустинята,

⁹hvor eders fedre fristet mig! De satte mig på prøve, de som dog hadde sett min gjerning.

⁹Когато бащите ви Ме изпитаха, Опитаха Ме и видяха каквото сторих.

¹⁰Firti år vemmedes jeg ved den slekt, og jeg sa: De er et folk med forvillet hjerte, og de kjenner ikke mine veier.

¹⁰Четиридесет години негодувах против [това] поколение, И рекох: Тия люде се заблуждават в сърце, И не са познали Моите пътища;

¹¹Så svor jeg i min vrede: Sannelig, de skal ikke komme inn til min hvile.

¹¹Затова се заклех в гнева Си, Че няма да влязат в Моята почивка.