¹Og jeg hørte en høi røst fra templet si til de syv engler: Gå avsted og tøm Guds vredes syv skåler ut på jorden!

¹И чух из храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете та излейте на земята седемте чаши на Божия гняв.

²Og den første gikk avsted og tømte sin skål ut på jorden; og det kom en ond og farlig byld på de mennesker som hadde dyrets merke, og som tilbad dets billede.

²И първият отиде та изля чашата си на земята; и появи се лоша и люта рана на ония човеци, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ.

³Og den annen engel tømte sin skål ut i havet; og det blev til blod som av en død mann, og hver levende sjel i havet døde.

³Вторият [ангел] изля чашата си в морето; и то стана кръв като на мъртвец, и всяка жива твар в морето умря.

⁴Og den tredje engel tømte sin skål ut i elvene og i vannkildene; og det blev til blod.

⁴Третият [ангел] изля чашата си в реките и във водните извори; и [водата им] стана кръв.

⁵Og jeg hørte engelen over vannene si: Rettferdig er du som er og som var, du hellige, at du har dømt således;

⁵И чух ангела на водите да казва: Праведен си Ти, Пресвети, Който си, и Който си бил, загдето си отсъдил така;

⁶for blod av hellige og av profeter har de utøst, og blod gav du dem å drikke; de er det verd.

⁶понеже те проляха кръв на светии и на пророци, то и Ти си им дал да пият кръв. Те заслужават [това].

⁷Og jeg hørte alteret si: Ja, Herre Gud, du allmektige, sanne og rettferdige er dine dommer.

⁷И чух [друг от] олтара да казва: Така, Господи Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите съдби.

⁸Og den fjerde engel tømte sin skål ut på solen; og den fikk makt til å brenne menneskene med ild;

⁸Четвъртият [ангел] изля чашата си върху слънцето, на което се позволи да гори човеците с огън.

⁹og menneskene brente i svær hete, og de spottet Guds navn, hans som har makt over disse plager, og de omvendte sig ikke til å gi ham ære.

⁹А като се опекоха човеците от голяма жега, похулиха името на Бога, Който има власт над тия язви, и не се покаяха да Му отдадат слава.

¹⁰Og den femte engel tømte sin skål ut over dyrets trone; og dets rike blev formørket, og de tygget sine tunger av pine,

¹⁰Петият [ангел] изля чашата си върху престола на звяра; и царството му потъмня, и [човеците] хапеха езиците си от болки,

¹¹Og de spottet himmelens Gud for sine piner og for sine bylder, og omvendte sig ikke fra sine gjerninger.

¹¹и похулиха небесния Бог поради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си.

¹²Og den sjette engel tømte sin skål ut i den store elv Eufrat; og vannet i den tørket bort, forat der skulde ryddes vei for kongene fra Østen.

¹²Шестият [ангел] изля чашата си върху голямата река Ефрат; и пресъхна водата й, за да се приготви пътя на царете, които [идат] от изток.

¹³Og jeg så at det av dragens munn og av dyrets munn og av den falske profets munn kom ut tre urene ånder som lignet padder;

¹³И видях [да излизат] от устата на змея и от устата на звяра и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби;

¹⁴for de er djevle-ånder som gjør tegn, og de går ut til kongene over hele jorderike for å samle dem til krigen på Guds, den allmektiges, store dag.

¹⁴защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог.

¹⁵Se, jeg kommer som en tyv; salig er den som våker og tar vare på sine klær, så han ikke skal gå naken og de skal se hans skam.

¹⁵(Ето, ида като крадец. Блажен оня, който бди и пази дрехите си, за да не ходи гол, та да не гледат срамотата му).

¹⁶Og han samlet dem på det sted som på hebraisk heter Harmageddon.

¹⁶И събраха ги на мястото, което по еврейски се нарича Армагедон {Т.е. Хълмът на Магедон или )?) на поражението.}.

¹⁷Og den syvende engel tømte sin skål ut i luften; og en høi røst kom fra templet i himmelen, fra tronen, og sa: Det er skjedd!

¹⁷И седмият [ангел] изля чашата си върху въздуха; и из храма излезе силен глас от престола и каза: Сбъдна се.

¹⁸Og det kom lyn og røster og tordener, og det kom et stort jordskjelv, et slikt som ikke har vært fra den tid menneskene blev til på jorden, et sådant jordskjelv, så stort.

¹⁸И произлязоха светкавици и гласове и гръмове, и стана силен трус, небивал откак съществуват човеци на земята, такъв трус, толкоз силен.

¹⁹Og den store by blev delt i tre deler, og folkenes byer falt, og Babylon, den store, blev ihukommet for Gud, at den skulde få begeret med hans strenge vredes vin.

¹⁹И великият град се раздели на три части, и градовете на народите паднаха; и Бог си спомни за великия Вавилон, да му даде чашата с виното от яростния Си гняв.

²⁰Og hver ø vek bort, og fjell blev ikke funnet.

²⁰И всеки остров побягна и планините не се намериха.

²¹Og et svært hagl, som en hundre pund, falt ned fra himmelen på menneskene, og menneskene spottet Gud for haglets plage; for plagen av det var meget stor.

²¹И едър град, [тежък] около един талант, падаше от небето върху човеците; и човеците похулиха Бога поради язвата от града, защото язвата от него беше твърде голяма.