¹Eller vet I ikke, brødre - jeg taler jo til slike som kjenner loven - at loven hersker over mennesket så lenge det lever?

¹Или не знаете, братя, (защото говоря на човеци, които знаят [що е] закон), че законът владее над човека само, докогато той е жив?

²Den gifte kvinne er jo ved loven bundet til sin mann så lenge han lever; men dersom mannen dør, er hun løst fra loven som bandt henne til mannen.

²Защото омъжена жена е вързана чрез закона за мъжа, до когато той е жив; но когато мъжът умре тя се освобождава от мъжевия закон.

³Derfor skal hun kalles en horkvinne om hun, mens mannen lever, ekter en annen mann; men dersom mannen dør, er hun fri fra loven, så hun ikke blir en horkvinne om hun ekter en annen mann.

³И тъй, ако при живота на мъжа [си] тя се омъжи за друг мъж, става блудница; но ако умре мъжът [й], свободна е от тоя закон, и не става блудница, ако се омъжи за друг мъж.

⁴Derfor, mine brødre, døde også I fra loven ved Kristi legeme, forat I skulde høre en annen til, ham som er opstanden fra de døde, så vi kan bære frukt for Gud.

⁴И тъй, братя мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, [сиреч], с възкресения от мъртвите, за да принасяме плод на Бога.

⁵For da vi var i kjødet, virket de syndige lyster, som vaktes ved loven, således i våre lemmer at vi bar frukt for døden;

⁵Защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които [се възбуждаха] чрез закона, действуваха във вашите [телесни] части, за да принасяме плод който докарва смърт;

⁶men nu er vi løst fra loven, idet vi er død fra det som vi var fanget under, så vi tjener i Åndens nye vesen, og ikke i bokstavens gamle vesen.

⁶но сега, като умряхме към това, което ни държеше, освободихме се от закона; тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.

⁷Hvad skal vi da si? er loven synd? Langt derifra! men jeg kjente ikke synden uten ved loven; for begjærligheten kjente jeg ikke dersom ikke loven hadde sagt: Du skal ikke begjære.

⁷Тогава що? Да речем ли, че законът е грях? Да не бъде! Но [напротив], не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал, че пожеланието [е грях], ако законът не беше казвал: "Не пожелавай".

⁸Men synden tok anledning av budet og virket alskens begjærlighet i mig; for uten lov er synden død.

⁸Но грехът понеже взе повод чрез заповедта, произведе в мене всякакво пожелание; защото без закон грехът е мъртъв.

⁹Jeg levde en tid uten lov; men da budet kom, blev synden levende igjen,

⁹И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях:

¹⁰jeg derimot døde; og budet, som var til liv, det blev funnet å være mig til død;

¹⁰намерих, [че самата] заповед, която [бе назначена] да докара живот, докара ми смърт.

¹¹for synden tok anledning av budet og dåret og drepte mig ved det.

¹¹Защото грехът, като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.

¹²Så er da loven hellig, og budet hellig og rettferdig og godt.

¹²Тъй щото законът е свет, и заповедта света, праведна и добра.

¹³Er da det som er godt, blitt mig til død? Langt derifra! men det var synden, forat den skulde vise sig som synd, idet den voldte mig døden ved det som er godt - forat synden skulde bli overvettes syndig ved budet.

¹³Тогава, това ли, което е добро, стана смърт за мене? Да не бъде! Но грехът ми причинява смърт чрез това добро [нещо], за да се показва, че е грях, тъй щото чрез заповедта, грехът да стане много грешен.

¹⁴For vi vet at loven er åndelig; jeg derimot er kjødelig, solgt under synden;

¹⁴Защото знаем, че законът е духовен; а пък аз съм от плът, продаден под греха.

¹⁵for hvad jeg gjør, vet jeg ikke; for jeg gjør ikke det som jeg vil; men det som jeg hater, det gjør jeg.

¹⁵Защото не зная какво правя: понеже не върша това, което искам; но онова което мразя, него върша.

¹⁶Men gjør jeg det som jeg ikke vil, da vidner jeg jo med loven at den er god;

¹⁶Обаче, ако върша, това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.

¹⁷men nu er det ikke mere jeg som gjør det, men synden, som bor i mig.

¹⁷Затова не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.

¹⁸For jeg vet at i mig, det er i mitt kjød, bor intet godt; for viljen har jeg, men å gjøre det gode makter jeg ikke;

¹⁸Защото зная, че в мене, сиреч, в плътта ми, не живее доброто; понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.

¹⁹for jeg gjør ikke det gode som jeg vil, men det onde som jeg ikke vil, det gjør jeg.

¹⁹Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша.

²⁰Men gjør jeg det som jeg ikke vil, da er det ikke mere jeg som gjør det, men synden, som bor i mig.

²⁰Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.

²¹Så finner jeg da den lov for mig, jeg som vil gjøre det gode, at det onde ligger mig for hånden;

²¹И тъй, намирам [тоя] закон, че при мене, който желая да върша доброто, злото е близо.

²²for jeg har lyst til Guds lov efter mitt innvortes menneske,

²²Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон;

²³men jeg ser en annen lov i mine lemmer, som strider mot loven i mitt sinn og tar mig til fange under syndens lov, den som er i mine lemmer.

²³но в [телесните] си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.

²⁴Jeg elendige menneske! hvem skal fri mig fra dette dødens legeme?

²⁴Окаян аз човек! кой ще ме избави от тялото на тая смърт?

²⁵Gud være takk ved Jesus Kristus, vår Herre! - Så tjener da jeg Guds lov med mitt sinn, men syndens lov med mitt kjød.

²⁵Благодарение Богу! [има избавление] чрез Исуса Христа, нашия Господ. И тъй, сам аз с ума слугувам на Божия закон, а с плътта - на греховния закон.