¹Jeg sier sannhet i Kristus, jeg lyver ikke, min samvittighet vidner med mig i den Hellige Ånd,

¹Казвам истината в Христа, не лъжа, и съвестта ми свидетелствува с мене в Светия Дух,

²at jeg har en stor sorg og en uavlatelig gremmelse i mitt hjerte.

²че имам голяма скръб и непрестанна мъка в сърцето си.

³For jeg vilde ønske at jeg selv var forbannet bort fra Kristus for mine brødre, mine frender efter kjødet,

³Защото бих желал сам аз да съм анатема {Сиреч: Отлъчен,} от Христа, заради моите братя, моите по плът роднини;

⁴de som er israelitter, de som barnekåret og herligheten og paktene og lovgivningen og gudstjenesten og løftene tilhører,

⁴които са израилтяни, на които [принадлежат] осиновението на славата, заветите и даването на закона, богослужението и обещанията;

⁵de som fedrene tilhører, og som Kristus er kommet fra efter kjødet, han som er Gud over alle ting, velsignet i evighet. Amen.

⁵чиито са и отците, и от които [се роди] по плът Христос, Който е над всички Бог, благословен до века. Амин.

⁶Dog ikke som om Guds ord har slått feil. For ikke alle som er av Israels ætt, er derfor Israel;

⁶Обаче, не че е пропаднало Божието слово; защото не всички ония са Израил, които са от Израиля;

⁷heller ikke er alle, fordi de er Abrahams ætt, derfor hans barn; men: I Isak skal det nevnes dig en ætt,

⁷нито са всички чада, понеже са Авраамово потомство; но "в Исаака", [каза Бог], "ще се наименува твоето потомство".

⁸det er: ikke kjødets barn er Guds barn, men løftets barn regnes til ætten;

⁸Значи, не чадата, [родени] по плът, са Божии чада; но чадата, [родени] според обещанието се считат за потомство.

⁹for et løftes ord er dette: Ved denne tid vil jeg komme, og da skal Sara ha en sønn.

⁹Защото това беше нещо обещано, [понеже каза]: "Ще дойда по това време, и Сара ще има син".

¹⁰Og ikke bare dette; men så var det også med Rebekka, hun som var fruktsommelig ved én, Isak, vår far.

¹⁰И не само това, но и когато Ревека зачна от едного, [сиреч], от нашия отец Исаака,

¹¹For da de ennu var ufødte og ennu ikke hadde gjort hverken godt eller ondt - forat Guds råd efter hans utvelgelse skulde stå ved makt, ikke ved gjerninger, men ved ham som kaller -

¹¹макар че [близнаците] не бяха още родени и не бяха още сторили нещо добро или зло, то, за да почива Божието по избор намерение, не на дела, но на онзи, който призовава,

¹²da blev det sagt til henne: Den eldste skal tjene den yngste;

¹²рече й се: "По-големият ще слугува на по-малкия";

¹³som skrevet er: Jakob elsket jeg, men Esau hatet jeg.

¹³както е писано: "Якова възлюбих, а Исава намразих".

¹⁴Hvad skal vi da si? er der vel urettferdighet hos Gud? Langt derifra!

¹⁴И тъй, какво? Да речем ли, че има неправда у Бога? Да не бъде!

¹⁵for til Moses sier han: Jeg vil miskunne mig over den som jeg miskunner mig over, og ynkes over den som Jeg ynkes over.

¹⁵Защото казва на Моисея: "Ще покажа милост, към когото ще покажа, и ще пожаля, когото ще пожаля".

¹⁶Så står det da ikke til den som vil, heller ikke til den som løper, men til Gud, som gjør miskunnhet.

¹⁶И тъй, не зависи от този, който иска, нито от този, който тича, но от Бога, Който показва милост.

¹⁷For Skriften sier til Farao: Just til dette opreiste jeg dig at jeg kunde vise min makt på dig, og at mitt navn kunde bli kunngjort over all jorden.

¹⁷Защото писанието казва на Фараона: "Именно за това те издигнах, за да покажа в тебе силата Си, и да се прочуе името Ми по целия свят".

¹⁸Altså: hvem han vil, den miskunner han sig over; og hvem han vil, den forherder han.

¹⁸И тъй, към когото ще, Той показва милост, и когото ще закоравява.

¹⁹Du vil da si til mig: Hvad har han da ennu å klage over? for hvem står vel hans vilje imot?

¹⁹На това ти ще речеш: А защо още обвинява? Кой може да противостои на волята му?

²⁰Men hvem er da du, menneske, som tar til gjenmæle mot Gud? Vil da verket si til virkeren: Hvorfor gjorde du mig slik?

²⁰Но, о човече, ти кой си, що отговаряш против Бога? Направеното нещо ще рече ли на онзи, който го е направил: Защо си ме така направил?

²¹Eller har ikke pottemakeren makt over leret, så han av samme deig kan arbeide det ene kar til ære, det andre til vanære?

²¹Или грънчарят няма власт над глината, с част от същата буца да направи съд за почит, а с друга част - съд за непочтена [употреба]?

²²Men om nu Gud, skjønt han vilde vise sin vrede og kunngjøre sin makt, dog i stort langmod tålte vredens kar, som var dannet til undergang,

²²А [какво ще кажем], ако Бог, при все, че е искал да покаже гнева Си и да изяви силата Си, пак е търпял с голямо дълготърпение съдовете, [предмети] на гнева Си, приготвени за погибел,

²³så han også kunde kunngjøre sin herlighets rikdom over miskunnhetens kar, som han forut hadde beredt til herlighet?

²³и [е търпял], за да изяви богатството на Славата Си, над съдовете, [предмети] на милостта Си, които е приготвил отнапред за слава -

²⁴Og til å bli slike kalte han også oss, ikke bare av jøder, men også av hedninger,

²⁴над нас, които призова, не само измежду юдеите, но и измежду езичниците?

²⁵som han også sier hos Hoseas: Det som ikke er mitt folk, vil jeg kalle mitt folk, og henne som ikke er elsket, vil jeg kalle min elskede,

²⁵както и в Осия казва: - "Ще нарека мои люде ония, които не бяха мои люде, И тая възлюбена, която не беше възлюбена";

²⁶og det skal skje: På det sted hvor det blev sagt til dem: I er ikke mitt folk, der skal de kalles den levende Guds barn.

²⁶И на същото място, гдето им се казва: "Не сте мои люде, Там ще се нарекат чада на живия Бог".

²⁷Og Esaias roper ut over Israel: Om tallet på Israels barn er som havets sand, så skal bare levningen bli frelst;

²⁷А Исаия вика за Израиля: - "Ако и да е числото на израилтяните като морски пясък, [Само] остатък[ от тях] ще се спаси;

²⁸for sitt ord skal Herren utføre og hastig fullbyrde på jorden.

²⁸Защото Господ ще изпълни на земята казаното [по правда] [от Него]", Като го извърши и свърши скоро.

²⁹Og som Esaias forut har sagt: Hadde ikke den Herre Sebaot levnet oss en sæd, så var vi blitt som Sodoma og gjort like med Gomorra.

²⁹И както Исаия е казал [в] по-предишно [място: ]"Ако Господ на Силите не би ни оставил потомство, Като Содом бихме останали и на Гомор бихме се оприличили".

³⁰Hvad skal vi da si? At hedninger som ikke søkte rettferdighet, de vant rettferdighet, men det var rettferdigheten av tro;

³⁰И тъй, какво да кажем? [Това], че езичниците, които не търсеха правда, получиха правда, и то правда, която е чрез вярване;

³¹Israel derimot, som søkte rettferdighetens lov, de vant ikke frem til denne lov.

³¹а Израил, който търсеше закон за [придобиване] правда, не стигна до такъв закон.

³²Hvorfor det? Fordi de ikke søkte den ved tro, men ved gjerninger; for de støtte an mot snublestenen,

³²Защо? затова, че не [го търси] чрез вярване, а някак си чрез дела. Те се спънаха о камъка, о който [хората] се спъват;

³³som skrevet er: Se, jeg legger i Sion en snublesten og en anstøtsklippe; den som tror på ham, skal ikke bli til skamme.

³³както е писано: - "Ето, полагам в Сион камък, о който да се спъват, и канара, в която да се съблазняват; И който вярва в Него не ще се посрами".