¹Филистимляне собрали войска свои для войны и собрались в Сокхофе,что в Иудее, и расположились станом между Сокхофом и Азеком в Ефес-Даммиме.

¹След това, като свикаха филистимците войските си за война, събраха се в Сокхот Юдин, и разположиха стан в Ефес-дамим, между Сокхот и Азика.

²А Саул и Израильтяне собрались и расположились станом в долине дуба и приготовились к войне против Филистимлян.

²А Саул и Израилевите мъже се събраха та разположиха стан в долината Ила, и се опълчиха за бой против филистимците.

³И стали Филистимляне на горе с одной стороны, и Израильтяне на горе с другой стороны, а между ними быладолина.

³Филистимците стояха на хълма от едната страна, а Израил стоеше на хълма от другата страна, и долината беше помежду им.

⁴И выступил из стана Филистимского единоборец, по имени Голиаф, изГефа; ростом он – шести локтей и пяди.

⁴И от филистимския стан излезе юнак на име Голиат, от Гет, шест лакътя и една педя висок.

⁵Медный шлем на голове его; и одет он был в чешуйчатую броню, и вес брони его – пять тысяч сиклей меди;

⁵Той имаше меден шлем на главата си, и бе облечен с люспеста броня, тежината на бронята беше пет хиляди сикли мед,

⁶медные наколенники на ногах его, и медный щит за плечами его;

⁶и с медни ногавки на пищялите си и медно щитче между рамената си.

⁷и древко копья его, как навой у ткачей; а самое копье его в шестьсот сиклей железа, и пред ним шел оруженосец.

⁷Дръжката на копието му беше като кросно на тъкач; и острието на копието му [тежеше] шестстотин сикли желязо; и щитоносецът му вървеше пред него.

⁸И стал он и кричал к полкам Израильским, говоря им: зачемвышли вы воевать? Не Филистимлянин ли я, а вы рабы Сауловы? Выберите у себя человека, и пусть сойдет ко мне;

⁸И той застана та извика към Израилевите редове, като им каза: Защо излязохте да се опълчите за бой? Не съм ли аз филистимец, и вие Саулови слуги? Изберете си един мъж, па нека слезе при мене.

⁹если он может сразиться со мною и убьет меня, то мы будем вашими рабами; если же я одолею его и убью его, то вы будете нашими рабами и будете служить нам.

⁹Ако може да се бие с мене и да ме убие, тогава ние ще ви бъдем слуги; но ако му надвия аз и го убия, тогава вие ще ни бъдете слуги и ще ни се подчинявате.

¹⁰И сказал Филистимлянин: сегодня я посрамлю полки Израильские; дайте мне человека, и мы сразимся вдвоем.

¹⁰Филистимецът рече още: Аз хвърлям презрение днес върху Израилевите редове; дайте ми мъж да се бием двама.

¹¹И услышали Саул и все Израильтяне эти слова Филистимлянина, и очень испугались и ужаснулись.

¹¹А Саул и целият Израил, когато чуха тия думи на филистимеца, смаяха се и се уплашиха твърде много.

¹²Давид же был сын Ефрафянина из Вифлеема Иудина, по имени Иессея, у которого было восемь сыновей. Этот человек во дни Саула достиг старости и был старший между мужами.

¹²А Давид беше син на оня ефратянин от Витлеем Юдов, който се именуваше Есей, и имаше осем сина; и в Сауловите дни тоя човек имаше старейшински чин между хората.

¹³Три старших сына Иессеевы пошли с Саулом на войну; имена трех сыновей его, пошедших на войну: старший – Елиав, второйза ним – Аминадав, и третий – Самма;

¹³И тримата по-големи сина на Есея бяха отишли подир Саула във войната; и имената на тримата му сина, които отидоха на войната, бяха - на първородния Елиав, на другия след него, Авинадав и на третия Сама.

¹⁴Давид же был меньший. Трое старших пошли с Саулом,

¹⁴Давид беше най-младият; а тримата по-големи следваха Саула.

¹⁵а Давид возвратился от Саула, чтобы пасти овец отца своего в Вифлееме.

¹⁵А Давид отиваше от Саула, за да пасе овците на баща си във Витлеем и се връщаше.

¹⁶И выступал Филистимлянин тот утром и вечером и выставлял себя сорок дней.

¹⁶И филистимецът се приближаваше заран и вечер и се представяше четиридесет дена.

¹⁷И сказал Иессей Давиду, сыну своему: возьми для братьев своих ефу сушеных зерен и десять этих хлебов и отнеси поскорее в стан к твоим братьям;

¹⁷В това време Есей каза на сина си Давида: Вземи сега за братята си една ефа пържено жито и тия десет хляба та ги занеси бърже на братята си в стана;

¹⁸а эти десять сыров отнеси тысяченачальнику и наведайся о здоровье братьев и узнай о нуждах их.

¹⁸а тия десет пити сирене занеси на хилядника им; и виж, здрави ли са братята ти, и вземи [ми] белег от тях.

¹⁹Саул и они и все Израильтяне находились в долине дуба и готовились к сражениюс Филистимлянами.

¹⁹Саул и те и всичките Израилеви мъже са в долината Ила, дето се бият с филистимците.

²⁰И встал Давид рано утром, и поручил овец сторожу, и, взяв ношу, пошел, как приказал ему Иессей, и пришел к обозу, когда войско выведено было в строй и с криком готовилось к сражению.

²⁰Прочее, на сутринта Давид стана рано, остави овците на пазач, и взе нещата та отиде както Есей {В изданието от 1940 г. Иесей - печатна грешка.} му бе заповядал; и той отиде при оградата от коли когато войската, при излизането си да се опълчи, извикваше гръмогласно за битката.

²¹И расположили Израильтяне и Филистимляне строй против строя.

²¹И Израил и филистимците се опълчиха войска срещу войска.

²²Давид оставил свою ношу обозному сторожу и побежал в ряды и, придя, спросил братьев своих о здоровье.

²²А Давид остави товара си под грижата на товаропазача, и като се завтече към войската, дойде та попита братята си за здравето им.

²³И вот, когда он разговаривал с ними, единоборец, по имени Голиаф, Филистимлянин из Гефа, выступает из рядов Филистимских и говорит те слова, и Давид услышал их .

²³И като се разговаряше с тях, ето юнакът, филистимецът от Гет, на име Голиат, излизаше от филистимските редове та говореше според същите думи; и Давид го чу.

²⁴И все Израильтяне, увидев этого человека, убегали от него и весьмабоялись.

²⁴А всичките Израилеви мъже, като видяха тоя мъж, побягнаха от него и много се уплашиха.

²⁵И говорили Израильтяне: видите этого выступающего человека? Он выступает, чтобы поносить Израиля. Если бы кто убил его, одарил бы того царь великим богатством, и дочь свою выдал бы за него, и дом отца его сделал бы свободным в Израиле.

²⁵И Израилевите мъже думаха: Видяхте ли тоя мъж, който възлиза? Наистина той възлезе да хвърли презрение върху Израиля; обаче, който го убие, него царят ще обогати с голямо богатство, и ще му даде дъщеря си и ще направи бащиния му дом свободен в Израиля.

²⁶И сказал Давид людям, стоящим с ним: что сделают тому, кто убьет этого Филистимлянина и снимет поношение с Израиля? ибо кто этот необрезанный Филистимлянин, что так поносит воинство Бога живаго?

²⁶И Давид проговори на стоящите при него мъже като каза: Какво ще се направи на онзи, който порази тоя филистимец и отмахне укора, от Израиля? защото кой е тоя необрязан филистимец та да хвърли презрение върху войските на живия Бог?

²⁷И сказал ему народ те же слова, говоря: вот что сделано будет тому человеку, который убьет его.

²⁷И людете му отговориха според казаните думи, като рекоха: така ще се направи на мъжа, който би го поразил.

²⁸И услышал Елиав, старший брат Давида, что говорил он с людьми, ирассердился Елиав на Давида и сказал: зачем ты сюда пришел и на когооставил немногих овец тех в пустыне? Я знаю высокомерие твое и дурное сердце твое, ты пришел посмотреть на сражение.

²⁸А като чу Елиав, най-големият му брат, как говореше на мъжете, гневът на Елиава пламна против Давида, и рече: Защо си слязъл тук? и кому си оставил онези малко овци в пустинята? Аз зная гордостта ти и лукавщината на сърцето ти; ти си слязъл, за да видиш битката.

²⁹И сказал Давид: что же я сделал? не слова ли это?

²⁹И Давид каза: Що съм сторил сега? няма ли причина?

³⁰И отворотился от него к другому и говорил те же слова, и отвечал ему народ по-прежнему.

³⁰И обърна се от него към другиго и говори по същия начин; и людете пак му отговориха според първите думи.

³¹И услышали слова, которые говорил Давид, и пересказали Саулу, и тот призвал его.

³¹И когато се чуха думите, които говори Давид, известиха ги на Саула; и той го повика при себе си.

³²И сказал Давид Саулу: пусть никто не падает духом из-за него; рабтвой пойдет и сразится с этим Филистимлянином.

³²И Давид каза на Саула: Да не отпада сърцето на никого поради този. Слугата ти ще иде и ще се бие с тоя филистимец.

³³И сказал Саул Давиду: не можешь ты идти против этого Филистимлянина, чтобы сразиться с ним, ибо ты еще юноша, а он воин от юности своей.

³³Но Саул каза на Давида: Ти не можеш да идеш против тоя филистимец да се биеш с него; защото ти си дете, а той е войнствен мъж още от младостта си.

³⁴И сказал Давид Саулу: раб твой пас овец у отцасвоего, и когда, бывало, приходил лев или медведь и уносил овцу из стада,

³⁴А Давид рече на Саула: Слугата ти пасеше овците на баща си; и когато дойдеше лъв или мечка та грабнеше агне от стадото,

³⁵то я гнался за ним и нападал на него и отнимал из пасти его; а еслион бросался на меня, то я брал его за космы и поражал его и умерщвлялего;

³⁵аз го подгонвах та го поразявах, и отървавах [грабнатото] от устата му; и когато се дигнеше върху мене, хващах го за брадата, поразявах го, и го убивах.

³⁶и льва и медведя убивал раб твой, и с этим Филистимлянином необрезанным будет то же,что с ними, потому что так поносит воинство Бога живаго.

³⁶Слугата ти е убивал и лъв и мечка, и тоя необрязан филистимец ще бъде като едно от тях, понеже хвърли презрение върху войските на живия Бог.

³⁷И сказал Давид: Господь, Который избавлял меня от льва и медведя,избавит меня и от руки этого Филистимлянина. И сказал Саул Давиду: иди, и да будет Господь с тобою.

³⁷Рече още Давид: Господ, Който ме отърва от лапата на лъв и от лапата на мечка, Той ще ме отърве и от ръката на тоя филистимец. И Саул каза на Давида: Иди; и Господ да бъде с тебе.

³⁸И одел Саул Давида в свои одежды, и возложил на голову его медный шлем, и надел на него броню.

³⁸Тогава Саул облече Давида с облеклото си, и тури меден шлем на главата му, и облече го с броня.

³⁹И опоясался Давид мечом его сверх одежды и начал ходить, ибо не привык к такому вооружению ; потом сказал Давид Саулу: я не могу ходить в этом, я не привык. И снял Давид все это с себя.

³⁹И Давид препаса неговия меч над облеклото му и се постара да походи, защото не беше навикнал с тях. И Давид каза на Саула: Не мога да ходя с тия [оръжия], защото не съм навикнал. И така Давид ги съблече.

⁴⁰И взял посох свой в руку свою, и выбрал себе пять гладких камней из ручья, и положил их в пастушескую сумку, которая была с ним; и с сумкою и с пращею в руке своей выступил против Филистимлянина.

⁴⁰И взе тоягата си в ръка, и като си избра пет гладки камъка от потока и ги тури в овчарската си торба, той се приближаваше към филистимеца с прашката си в ръка.

⁴¹Выступил и Филистимлянин, идя и приближаясь к Давиду, и оруженосец шел впереди его.

⁴¹И филистимецът напредваше и се приближаваше към Давида; и щитоносецът вървеше пред него.

⁴²И взглянул Филистимлянин и, увидев Давида, спрезрением посмотрел на него, ибо он был молод, белокур и красив лицем.

⁴²И когато филистимецът погледна наоколо и видя Давида, презря го, защото беше дете и рус и красив на лице.

⁴³И сказал Филистимлянин Давиду: что ты идешь на меня с палкою? разве я собака? И проклял Филистимлянин Давида своими богами.

⁴³И филистимецът каза на Давида: Куче ли съм аз, та идеш против мене с тояга? И филистимецът прокле Давида с боговете си.

⁴⁴И сказал Филистимлянин Давиду: подойди ко мне, и я отдам тело твое птицам небесным и зверям полевым.

⁴⁴Филистимецът още каза на Давида: Дойди при мене, и ще дам месата ти на въздушните птици и на земните зверове.

⁴⁵А Давид отвечал Филистимлянину: ты идешь против меня с мечом и копьем и щитом, а я иду против тебя во имя Господа Саваофа, Бога воинств Израильских, которые ты поносил;

⁴⁵А Давид каза на филистимеца: Ти идеш против мене с меч и копие и сулица; а аз ида против тебе в името на Господа на Силите, Бога на Израилевите войски, върху които ти хвърли презрение.

⁴⁶ныне предаст тебя Господь в руку мою, и я убью тебя, и сниму с тебяголову твою, и отдам трупы войска Филистимского птицам небесным и зверям земным, и узнает вся земля, что есть Бог в Израиле;

⁴⁶Днес Господ ще те предаде в ръката ми; и като те поразя ще ти отнема главата, и днес ще предам труповете на филистимското множество на въздушните птици и на земните зверове; за да познае целият свят, че има Бог в Израиля,

⁴⁷и узнает весь этот сонм, что не мечом и копьем спасает Господь,ибо это война Господа, и Он предаст вас в руки наши.

⁴⁷и да познаят всички тук събрани, че Господ не избавя с меч и копие; защото боят е на Господа, и Той ще ви предаде в нашата ръка.

⁴⁸Когда Филистимлянин поднялся и стал подходить иприближаться навстречу Давиду, Давид поспешно побежал к строю навстречу Филистимлянину.

⁴⁸И като стана филистимецът та идваше и се приближаваше да посрещне Давида, Давид побърза и се завтече към редовете да посрещне филистимеца.

⁴⁹И опустил Давид руку свою в сумку и взял оттуда камень, и бросил из пращи и поразил Филистимлянина в лоб, так что камень вонзился в лоб его, и он упал лицем на землю.

⁴⁹И Давид тури ръката си в торбата си та взе от там камък, и като го хвърли с прашката, удари филистимеца в челото му, така щото камъкът се заби в челото му; и той падна по лицето си на земята.

⁵⁰Так одолел Давид Филистимлянина пращею и камнем, и поразил Филистимлянина и убил его; меча же не было в руках Давида.

⁵⁰Така Давид надви филистимеца с прашка и с камък, и удари филистимеца и го уби. Но нямаше меч в ръката на Давида;

⁵¹Тогда Давид подбежал и, наступив на Филистимлянина, взял меч его и вынул его из ножен, ударил его и отсек им голову его; Филистимляне, увидев, что силач их умер, побежали.

⁵¹затова Давид се завтече та застана над филистимеца, и хвана меча му и го изтръгна из ножницата му и като го уби отсече главата му с него. А филистимците, като видяха, че юнакът им умря, побягнаха.

⁵²И поднялись мужи Израильские и Иудейские, и воскликнули и гнали Филистимлян до входа в долину и до ворот Аккарона. И падали поражаемые Филистимляне по дороге Шааримской до Гефа и до Аккарона.

⁵²Тогава Израилевите и Юдовите мъже станаха, извикаха и подгониха филистимците до прохода на Гая и до портите на Акарон. И ранените филистимци паднаха из пътя за Саараим до Гет и до Акарон.

⁵³И возвратились сыны Израилевы из погони за Филистимлянами и разграбили стан их.

⁵³А израилтяните, като се върнаха от преследването на филистимците, разграбиха стана им.

⁵⁴И взял Давид голову Филистимлянина и отнес ее в Иерусалим, а оружие его положил в шатре своем.

⁵⁴И Давид взе главата на филистимеца та я занесе в Ерусалим, а оръжията му тури в шатъра си.

⁵⁵Когда Саул увидел Давида, выходившего против Филистимлянина, то сказал Авениру, начальнику войска: Авенир, чей сын этот юноша? Авенир сказал: да живет душа твоя, царь; я не знаю.

⁵⁵А Саул, когато видя Давида, че излизаше против филистимеца, каза на военачалника Авенира: Авенире, чий син е тоя момък? А Авенир рече: [Заклевам се] в живота на душата ти, царю, не зная.

⁵⁶И сказал царь: так спроси, чей сын этот юноша?

⁵⁶И царят каза: Попитай чий син е тоя момък.

⁵⁷Когда же Давид возвращался после поражения Филистимлянина, то Авенир взял его и привел к Саулу, и голова Филистимлянина была в руке его.

⁵⁷И като се връщаше Давид от поражението на филистимеца, Авенир го взе та го доведе пред Саула; и главата на филистимеца беше в ръката му.

⁵⁸И спросил его Саул: чей ты сын, юноша? И отвечал Давид: сын раба твоего Иессея из Вифлеема.

⁵⁸И Саул му рече: Чий син си, младежо? А Давид отговори: Аз съм син на слугата ти витлеемеца Есей.