Russian 1876

Bulgarian

1 Samuel

18

1Когда кончил Давид разговор с Саулом, душа Ионафана прилепилась к душе его, и полюбил его Ионафан, как свою душу.
1И като престана [Давид] да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа.
2И взял его Саул в тот день и не позволил ему возвратиться в дом отца его.
2И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом.
3Ионафан же заключил с Давидом союз, ибо полюбил его, как свою душу.
3Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа.
4И снял Ионафан верхнюю одежду свою, которая была на нем, и отдал ее Давиду, также и прочие одежды свои, и меч свой, и лук свой, и пояс свой.
4Още Ионатан съблече мантията, която беше на него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си.
5И Давид действовал благоразумно везде, куда ни посылал его Саул, и сделал его Саул начальником над военными людьми; и это понравилось всему народу и слугам Сауловым.
5И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, и обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на всичките люде, а още и пред очите на Сауловите служители.
6Когда они шли, при возвращении Давида с победы над Филистимлянином, то женщины из всех городов Израильских выходили навстречу Саулу царю с пением и плясками, с торжественными тимпанами и с кимвалами.
6А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха и играеха хоро, в посрещането на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали.
7И восклицали игравшие женщины, говоря: Саул победил тысячи, а Давид – десятки тысяч!
7И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките си хиляди.
8И Саул сильно огорчился, и неприятно было ему это слово, и он сказал: Давиду дали десятки тысяч, а мне тысячи; ему недостает только царства.
8А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството?
9И с того дня и потом подозрительно смотрел Саул наДавида.
9И от същия ден и нататък Саул гледаше [на] Давида с лошо око.
10И было на другой день: напал злой дух от Бога наСаула, и он бесновался в доме своем, а Давид играл рукою своею на струнах, как и в другие дни; в руке у Саула было копье.
10И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка.
11И бросил Саул копье, подумав: пригвожду Давидак стене; но Давид два раза уклонился от него.
11И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти.
12И стал бояться Саул Давида, потому что Господь былс ним, а от Саула отступил.
12И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил.
13И удалил его Саул от себя и поставил его у себя тысяченачальником, и он выходил и входил пред народом.
13Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете.
14И Давид во всех делах своих поступал благоразумно, и Господь был с ним.
14И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него.
15И Саул видел, что он очень благоразумен, и боялся его.
15Затова Саул, като гледаше, че [Давид] се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него.
16А весь Израиль и Иуда любили Давида, ибо он выходил и входил пред ними.
16А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях.
17И сказал Саул Давиду: вот старшая дочь моя, Мерова; я дам ее тебе в жену, только будь у меня храбрым и веди войны Господни. Ибо Саулдумал: пусть не моя рука будет на нем, но рука Филистимлян будет на нем.
17Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него.
18Но Давид сказал Саулу: кто я, и что жизнь моя и род отца моего в Израиле, чтобы мне быть зятем царя?
18И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, [и какво е] бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет?
19А когда наступило время отдать Мерову, дочь Саула, Давиду, то она выдана была в замужество за Адриэла из Мехолы.
19Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена.
20Но Давида полюбила другая дочь Саула, Мелхола; и когда возвестили об этом Саулу, то это было приятно ему.
20А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно.
21Саул думал: отдам ее за него, и она будет ему сетью, и рука Филистимлян будет на нем. И сказал Саул Давиду: чрез другую ты породнишься ныне со мною.
21И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет.
22И приказал Саул слугам своим: скажите Давиду тайно: вот, царь благоволит к тебе, и все слуги его любят тебя; итак будь зятем царя.
22И Саул заповяда на слугите си, [казвайки:] Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя [е] към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя.
23И передали слуги Сауловы в уши Давиду все слова эти. И сказал Давид: разве легко кажется вам быть зятем царя? я – человек бедный и незначительный.
23И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен.
24И донесли Саулу слуги его и сказали: вот что говорит Давид.
24И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид.
25И сказал Саул: так скажите Давиду: царь не хочет вена, кроме ста краеобрезаний Филистимских, в отмщение врагам царя. Ибо Саул имел в мыслях погубить Давида руками Филистимлян.
25А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вено, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците.
26И пересказали слуги его Давиду эти слова, и понравилось Давидусделаться зятем царя.
26А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат [определените за това] дни,
27Еще не прошли назначенные дни, как Давид встал и пошел сам и люди его с ним, и убил двести человек Филистимлян, и принес Давид краеобрезания их, и представил их в полном количестве царю, чтобы сделаться зятем царя. И выдал Саул за него Мелхолу, дочь свою, в замужество.
27Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена.
28И увидел Саул и узнал, что Господь с Давидом, и что Мелхола, дочь Саула, любила Давида .
28И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше.
29И стал Саул еще больше бояться Давида и сделался врагом его на всю жизнь.
29И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги.
30И когда вожди Филистимские вышли на войну , Давид, с самого выхода их, действовал благоразумнее всех слуг Сауловых, и весьмапрославилось имя его.
30И филистимските началници пак излизаха [на бой]; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.