Russian 1876

Bulgarian

1 Samuel

19

1И говорил Саул Ионафану, сыну своему, и всем слугам своим, чтобы умертвить Давида; но Ионафан, сын Саула, очень любил Давида.
1Между това Саул каза на сина си Ионатана и на всичките си служители да убият Давида.
2И известил Ионафан Давида, говоря: отец мой Саул ищет умертвить тебя; итак берегись завтра; скройся и будь в потаенном месте;
2Но Сауловият син Ионатан се радваше много на Давида, казвайки: Баща ми Саул търси случай да те убие; и тъй, пази се, моля, до утре, и стой на тайно място и крий се;
3а я выйду и стану подле отца моего на поле, где ты будешь, и поговорю о тебе отцу моему, и что увижу, расскажу тебе.
3а аз ще изляза и ще застана при баща си на нивата, гдето ще бъдеш ти, и ще говоря с баща си за тебе; и ако видя нещо, ще ти известя.
4И говорил Ионафан доброе о Давиде Саулу, отцу своему, и сказал ему: да не грешит царь против раба своего Давида, ибо он ничем не согрешил против тебя, и дела его весьма полезны для тебя;
4И Ионатан говори добре за Давида на баща си Саула, като му каза: Да не съгреши царят против слугата си, против Давида; понеже не ти е съгрешил, и делата му са били много полезни за тебе;
5он подвергал опасности душу свою, чтобы поразить Филистимлянина, и Господь соделал великое спасение всему Израилю; ты видел это и радовался; для чего же ты хочешь согрешить против невинной крови и умертвить Давида безпричины?
5защото изложи живота си на опасност та уби филистимеца, и Господ извърши голямо избавление за целия Израил. Ти видя и се зарадва; защо, прочее, искаш да съгрешиш против невинна кръв, като убиеш Давида без причина?
6И послушал Саул голоса Ионафана и поклялся Саул: жив Господь, Давид не умрет.
6И Саул послуша Ионатановите думи; и Саул се закле в живота на Господа: [Давид] няма да бъде убит.
7И позвал Ионафан Давида, и пересказал ему Ионафан все слова сии,и привел Ионафан Давида к Саулу, и он был при нем, как вчера и третьегодня.
7Тогава Ионатан повика Давида и му извести всичко това. И Ионатан доведе Давида при Саула; [и] той стоеше пред него както по-напред.
8Опять началась война, и вышел Давид, и воевал с Филистимлянами, и нанес им великое поражение, и они побежали от него.
8И пак избухна война; и Давид излезе та се би с филистимците, и порази ги с голямо клане, и те бягаха пред него.
9И злой дух от Бога напал на Саула, и он сидел в доме своем, и копье его было в руке его, а Давид играл рукою своею на струнах.
9А злият дух от Господа дойде върху Саула като седеше в къщата си с копието си в ръка; а Давид свиреше с ръката си.
10И хотел Саул пригвоздить Давида копьем к стене, но Давид отскочил от Саула, и копье вонзилось в стену; Давид же убежал и спасся в ту ночь.
10И Саул поиска да закове Давида с копието до стената; но той се отклони от Сауловото присъствие, и [Саул] удари копието в стената; а Давид побягна та се избави през оная нощ.
11И послал Саул слуг в дом к Давиду, чтобы стеречь его и убить его до утра. И сказала Давиду Мелхола, жена его: если ты не спасешь души твоей в эту ночь, то завтра будешь убит.
11Тогава Саул изпрати човеци в дома на Давида, за да го дебнат и да го убият на утринта; а Михала, жената на Давида, му извести, казвайки: Ако не избавиш живота си тая нощ, утре ще бъдеш убит.
12И спустила Мелхола Давида из окна, и он пошел, и убежал и спасся.
12И Михала спусна Давида през прозореца; и той отиде, побягна и се избави.
13Мелхола же взяла статую и положила на постель, а в изголовье ееположила козью кожу, и покрыла одеждою.
13Тогава Михала взе един домашен идол та го положи на леглото; тури под главата му възглавница от козина, и покри го с дреха.
14И послал Саул слуг, чтобы взять Давида; но Мелхола сказала: он болен.
14И когато Саул прати човеци, за да хванат Давида, тя рече: Болен е.
15И послал Саул слуг, чтобы осмотреть Давида, говоря: принесите его ко мне на постели, чтоб убить его.
15Но Саул [пак] прати човеците, за да видят Давида, и каза: Донесете ми го на леглото, за да го убия.
16И пришли слуги, и вот, на постели статуя, а в изголовье ее козья кожа.
16А когато влязоха човеците, ето домашният идол беше на леглото с възглавница от козина под главата му.
17Тогда Саул сказал Мелхоле: для чего ты так обманула меня и отпустила врага моего, чтоб он убежал? И сказала Мелхола Саулу: он сказал мне: отпусти меня, иначе я убью тебя.
17И Саул каза на Михала: Ти защо ме излъга така, и пусна врага ми та се отърва? И Михала отговори на Саула: Той ми рече: Пусни ме, защо да те убия?
18И убежал Давид и спасся, и пришел к Самуилу в Раму и рассказал ему все, что делал с ним Саул. И пошел он с Самуилом, и остановились они в Навафе.
18Така Давид побягна и се отърва; и дойде при Самуила в Рама та му извести всичко, що му беше сторил Саул. Тогава той и Самуил отидоха та седяха в Навиот.
19И донесли Саулу, говоря: вот, Давид в Навафе, в Раме.
19След това, известиха на Саула, казвайки: Ето, Давид е в Навиот у Рама.
20И послал Саул слуг взять Давида, и когда увидели они сонм пророков пророчествующих и Самуила, начальствующего над ними, то Дух Божий сошел на слуг Саула, и они стали пророчествовать.
20И Саул прати човеци да хванат Давида; но като видяха дружината на пророците, че пророкуваха, със Самуила началствувайки над тях, Божият Дух дойде на Сауловите пратеници, та пророкуваха и те.
21Донесли об этом Саулу, и он послал других слуг, но и эти стали пророчествовать. Потом послал Саул третьих слуг, и этистали пророчествовать.
21И като се извести това на Саула, той прати още човеци; но и те пророкуваха. И пак трети път Саул прати човеци; но и те пророкуваха.
22Саул сам пошел в Раму, и дошел до большого источника, что в Сефе,и спросил, говоря: где Самуил и Давид? И сказали: вот, в Навафе, в Раме.
22Тогава и сам той отиде в Рама; и като стигна до големия кладенец в Сокхо, попита казвайки: Где са Самуил и Давид? И казаха: Ето, те са в Навиот у Рама.
23И пошел он туда в Наваф в Раме, и на него сошел Дух Божий, и он шел и пророчествовал, доколе не пришел в Наваф в Раме.
23И отиде там към Навиот у Рама; и Божият Дух дойде и на него, та като вървеше по пътя пророкуваше, докато стигна в Навиот у Рама.
24И снял и он одежды свои, и пророчествовал пред Самуилом, и весьдень тот и всю ту ночь лежал неодетый; поэтому говорят: „неужели и Саул во пророках?"
24Съблече и той дрехите си, и пророкуваше и той пред Самуила, и лежеше гол през целия онзи ден и цялата оная нощ. Затова казват: И Саул ли е между пророците?