1Давид убежал из Навафа в Раме и пришел и сказалИонафану: что сделал я, в чем неправда моя, чем согрешил я пред отцом твоим, что он ищет души моей?
1Тогава Давид побягна от Навиот у Рама, та дойде и рече пред Ионатана: Що съм сторил? Каква е неправдата ми? и какъв е грехът ми пред баща ти, та иска живота ми?
2И сказал ему Ионафан : нет, ты не умрешь; вот, отец мой не делает ни большого, ни малого дела, не открыв ушам моим; для чего же бы отцумоему скрывать от меня это дело? этого не будет.
2А той му каза: Не дай, Боже! ти няма да умреш; ето баща ми не върши нищо, ни голямо ни малко, без да ми яви; и защо би скрил баща ми това нещо от мене? Не е така.
3Давид клялся и говорил: отец твой хорошо знает, что я нашел благоволение в очах твоих, и потому говорит сам в себе: „пусть не знает о том Ионафан, чтобы не огорчился"; но жив Господь и жива душа твоя! один только шаг между мною и смертью.
3Обаче Давид се закле и рече: Баща ти знае добре, че аз съм придобил твоето благоволение, затова си казва: да не знае това Ионатан, за да се не наскърби; но [заклевам се] в живота на Господа и в живота на душата ти, само една крачка има между мене и смъртта.
4И сказал Ионафан Давиду: чего желает душа твоя, я сделаю для тебя.
4Тогава Ионатан каза на Давида: Каквото поиска душата ти, аз ще го сторя за тебе.
5И сказал Давид Ионафану: вот, завтра новомесячие, и я должен сидеть с царем за столом; но отпусти меня, ия скроюсь в поле до вечера третьего дня.
5И Давид каза на Ионатана: Ето, утре е новолуние, когато съм длъжен да седя с царя на ядене; но позволи ми да ида да се крия на полето до вечерта на третия ден.
6Если отец твой спросит обо мне, ты скажи: „Давид выпросился у менясходить в свой город Вифлеем; потому что там годичное жертвоприношение всего родства его".
6Ако баща ти забележи, че ме няма, тогава кажи: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде бърже в града си Витлеем, защото там става годишната жертва за цялото му семейство.
7Если на это он скажет: „хорошо", то мир рабу твоему; а если он разгневается, то знай, что злое дело решено у него.
7Ако рече така: Добре, тогава слугата ти ще има мир; но ако се разгневи много, да знаеш, че злото е решено от него.
8Ты же сделай милость рабу твоему, – ибо ты принял раба твоего в завет Господень с тобою, – и если есть какая вина на мне, то умертви ты меня; зачем тебе вести меня к отцу твоему?
8И тъй, покажи милост към слугата си; защото ти си въвел слугата си в завет Господен със себе си. Но ако има неправда в мене, убий ме сам ти; защо да ме водиш при баща си?
9И сказал Ионафан: никак не будет этого с тобою; ибо,если я узнаю наверное, что у отца моего решено злое дело совершить над тобою, то неужели не извещу тебя об этом?
9И рече Ионатан: Да ти не стане това никога; защото, ако бих узнал наистина, че от баща ми е решено да дойде злото върху тебе, нямаше ли да ти го известя?
10И сказал Давид Ионафану: кто известит меня, если отец твой ответит тебе сурово?
10Тогава Давид рече на Ионатана: Кой ще ми извести, ако ти отговори баща ти сърдито?
11И сказал Ионафан Давиду: иди, выйдем в поле. Ивышли оба в поле.
11А Ионатан рече на Давида: Дойди, да излезем на полето. И тъй, двамата излязоха на полето.
12И сказал Ионафан Давиду: жив Господь Бог Израилев! я завтра околоэтого времени, или послезавтра, выпытаю у отца моего; и если он благосклонен к Давиду, и ятогда же не пошлю к тебе и не открою пред ушами твоими,
12И Ионатан каза на Давида: Господ Израилевият Бог [да бъде свидетел] ако, като изпитам баща си, утре около тоя час, или на третия ден, и, ето, има нещо добро за Давида, не изпратя тогава до тебе да ти го известя.
13пусть то и то сделает Господь с Ионафаном и еще больше сделает. Если же отец мой замышляет сделать тебе зло, и это открою в уши твои, и отпущу тебя, и тогда иди с миром: и да будет Господь с тобою,как был с отцом моим!
13Така да направи Господ на Ионатана, да! и повече да притури, ако, в случай, че баща ми е решил да ти стори зло, не ти известя това, и не те отпратя, за да отидеш с мир; и Господ да бъде с тебе както е бил с баща ми!
14Но и ты, если я буду еще жив, окажи мне милость Господню.
14И не само докато съм жив показвай към мене милост Господна,
15А если я умру, то не отними милости твоей от дома моего во веки,даже и тогда, когда Господь истребит с лица земли всех врагов Давида.
15но и като умра, до века не отсичай милостта си от дома ми, даже и тогава, когато Господ ще е изтребил от лицето на земята всеки от Давидовите неприятели.
16Так заключил Ионафан завет с домом Давида и сказал : да взыщет Господь с врагов Давида!
16И така, Ионатан направи завет с Давидовия дом, [и рече]: Господ да изиска [това] чрез Давидовите неприятели!
17И снова Ионафан клялся Давиду своею любовью к нему, ибо любил его, как свою душу.
17И Ионатан накара Давида да се закълне още веднъж, поради любовта, която имаше към него; защото го обичаше, както обичаше собствената си душа.
18И сказал ему Ионафан: завтра новомесячие, и о тебе спросят, ибо место твое будет не занято;
18Тогава Ионатан му каза: Утре е новолуние; и ще видят, че те няма, защото твоето място ще бъде празно.
19поэтому на третий день ты спустись и поспеши на то место, где скрывался ты прежде, и сядь у камня Азель;
19Като престоиш три дена, слез по-скоро и дойди на мястото, дето беше се скрил в деня, когато [разисквахме] оная работа, и седни при скалата Езил.
20а я в ту сторону пущу три стрелы, как будто стреляя в цель;
20И аз ще изстрелям три стрели в страната й, като че стрелям в прицел;
21потом пошлю отрока, говоря : „пойди, найди стрелы"; и еслия скажу отроку: „вот, стрелы сзади тебя, возьми их", то приди ко мне, ибо мир тебе, и, жив Господь, ничего тебе не будет ;
21и, ето, ще пратя момчето и ще му кажа: Иди намери стрелите. Ако река нарочно на момчето: Ето стрелите са отсам тебе, вземи ги; тогава ти дойди, защото има мир за тебе, и няма никаква беда - [заклевам се за това] в живота на Господа.
22если же так скажу отроку: „вот, стрелы впереди тебя", то ты уходи, ибо отпускает тебя Господь;
22Но ако река на момчето така: Ето, стрелите са оттатък тебе, тогава иди в пътя си, защото Господ те е отпратил.
23а тому, что мы говорили, я и ты, свидетель Господь между мною и тобою во веки.
23А относно работата, която аз и ти сме говорили, ето, Господ да бъде [свидетел] между мене и тебе до века.
24И скрылся Давид на поле. И наступило новомесячие, и сел царьобедать.
24И тъй, Давид се скри на полето; и когато дойде новолунието, царят седна [на трапезата] да яде.
25Царь сел на своем месте, по обычаю, на седалище у стены, и Ионафан встал, и Авенир сел подле Саула; место же Давида осталось праздным.
25И като седна царят на мястото си, както винаги, на едно място при стената, Ионатан стана, и Авенир седна при Саула, а Давидовото място беше празно.
26И не сказал Саул в тот день ничего, ибо подумал, что это случайность, что Давид нечист, не очистился.
26Саул, обаче, не каза нищо през оня ден, защото си каза: Ще му се е случило нещо, та не е чист; без друго ще е нечист.
27Наступил и второй день новомесячия, а место Давида оставалось праздным. Тогда сказал Саул сыну своему Ионафану: почему сын Иессеев не пришел к обеду ни вчера, ни сегодня?
27А на следния ден, вторият на месеца, Давидовото място [пак] беше празно; затова Саул рече на сина си Ионатана: Защо Есеевият син не дойде да яде ни вчера, ни днес?
28И отвечал Ионафан Саулу: Давид выпросился у меня в Вифлеем;
28И Ионатан отговори на Саула: Давид настоятелно поиска позволение от мене да отиде във Витлеем, като каза:
29он говорил: „отпусти меня, ибо у нас в городе родственное жертвоприношение, и мой брат пригласил меня; итак, если я нашел благоволение в очах твоих, схожу яи повидаюсь со своими братьями"; поэтому он и не пришел к обеду царя.
29Пусни ме, моля, защото семейството ни има жертва в града, и брат ми ми заръча да ида; сега, прочее, ако съм придобил твоето благоволение, позволи ми, моля, да отида и да видя братята си. Затова не дойде на царската трапеза.
30Тогда сильно разгневался Саул на Ионафана и сказал ему: сын негодный и непокорный! разве я не знаю, что ты подружился с сыном Иессеевым насрам себе и на срам матери твоей?
30Тогава гневът на Саула пламна против Ионатана, и той му каза: Развратени и отстъпни сине, не зная ли, че ти си избрал Есеевия син за срам на тебе и за срам на майчината ти голота?
31ибо во все дни, доколе сын Иессеев будет жить наземле, не устоишь ни ты, ни царство твое; теперь же пошли и приведи его ко мне, ибо онобречен на смерть.
31Защото, докато Есеевият син живее на земята, ни ти, ни царството ти, ще се утвърди. Затова прати сега та го доведи при мене, защото непременно ще умре.
32И отвечал Ионафан Саулу, отцу своему, и сказал ему: за что умерщвлять его? что он сделал?
32А Ионатан отговори на баща си Саула като му каза: Защо да се убие? що е сторил?
33Тогда Саул бросил копье в него, чтобы поразить его. И Ионафан понял, что отец его решился убить Давида.
33А Саул хвърли копието на него, за да го удари, от което Ионатан разбра, че баща му беше решил да убие Давида.
34И встал Ионафан из-за стола в великом гневе и не обедал во второй день новомесячия, потому что скорбел о Давиде и потому что обидел его отец его.
34И така Ионатан стана от трапезата разярен от гняв, и не яде никаква храна втория ден на месеца; защото беше наскърбен за Давида, понеже баща му го беше опозорил.
35На другой день утром вышел Ионафан в поле, во время, которое назначил Давиду, и малый отрок с ним.
35И на утринта Ионатан излезе на полето, на мястото, което беше определил с Давида, и водеше със себе си едно малко момче.
36И сказал он отроку: беги, ищи стрелы, которые я пускаю. Отрок побежал, а он пускал стрелы так, что они летели дальше отрока .
36И рече на момчето си: Тичай, намери стрелите, които ще изстрелям. И като тичаше момчето, той изстреля една стрела по-нататък от него.
37И побежал отрок туда, куда Ионафан пускал стрелы, и закричал Ионафан вслед отроку и сказал: смотри, стрела впереди тебя.
37И когато дойде момчето на мястото, гдето беше стрелата, която Ионатан изстреля, Ионатан викна след момчето казвайки: Не е ли стрелата по-нататък от тебе?
38И опять кричал Ионафан вслед отроку: скорей беги, не останавливайся. И собрал отрок Ионафанов стрелы и пришел к своему господину.
38И Ионатан извика след момчето: Скоро побързай, не стой. И Ионатановото момче, като събра стрелите, дойде при господаря си.
39Отрок же не знал ничего; только Ионафан и Давид знали, в чем дело.
39Но момчето не знаеше нищо; само Ионатан и Давид знаеха работата.
40И отдал Ионафан оружие свое отроку, бывшему при нем, и сказал ему: ступай, отнеси в город.
40Тогава Ионатан даде оръжията си на момчето, което му [слугуваше], и му каза: Иди занеси ги в града.
41Отрок пошел, а Давид поднялся с южной стороны и пал лицем своим на землю и трижды поклонился; и целовали они друг друга, и плакали оба вместе, но Давид плакал более.
41А щом отиде момчето, Давид стана от [едно място] към юг, и като падна с лицето си на земята, поклони се три пъти; и целуваха се един друг и плакаха и двамата - а Давид твърде много.
42И сказал Ионафан Давиду: иди с миром; а в чем клялись мы оба именем Господа, говоря: „Господь да будет между мною и между тобою и между семенем моими семенем твоим", то да будет на веки. (20:43) И встал Давид и пошел, а Ионафан возвратился в город.
42И Ионатан каза на Давида: Иди с мир, както се заклехме ние двамата в Господното име, като казахме: Господ да бъде [свидетел] между мене и тебе, и между моето потомство и твоето потомство до века! И [Давид] стана та си отиде; а Ионатан влезе в града.